Решение № 413 от 26.04.2017, Районен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е № 384 гр.Перник, 26.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА при участието на секретаря Р.Р., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5920 по описа на съда за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са молба с правно основание 127, ал. 2 СК и насрещен иск с правно основание чл. 149 СК.

Производството по делото е образувано по молба от К.Х.Е. против З.С.Б., с която към съда се отправя искане за определяне на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. К. Е., роден на *** година, при което упражняването им да бъде предоставено на майката, да се определи местоживееенето на детето при нея и режим на лични отношения с бащата, както и размерът на дължимата се от него месечната издръжка за детето.

С определение от

24.02.2017г. по делото е приет за съвместно разглеждане насрещен иск от З.С.Б. като майка и законен представител на малолетното дете К. К. Е. за сумата от 7 200 лв., претендирана като издръжка за минало време – за периода от 12.12.2015г. до 12.12.2016г.

Ищецът К.Х.Е. твърди, че от фактическото му съжителство с ответницата З.С.Б. на 29.01.2010г. се родило детето К.К. Е.. Твърди, че в началото отношенията им били добри, като ищецът работел в САЩ, общувал с майката и с детето чрез „Скайп“, пращал им пари и всяка зима прекарвал около 3-4 месеца в България заедно с тях в дома на бабата и дядото на К. по майчина линия. Твърди, че без причина ответницата ограничила контактите му с К. и че за период от около 10 месеца преди да се сезира съда бащата не го бил виждал и чувал. Сочи, че не възразява родителските права да се възложат на майката и да бъде осъден да плаща издръжка, но иска да му се определи режим на личен контакт с детето.

При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето К.К. Е. на неговата майка, като определи на бащата К.Х.Е. режим на лични отношения с бащата за по две съботи и недели всеки месец с преспиване, както и за един месец през лятната ваканция, който да не съвпада с ползването на платения годишен отпуск на майката, както и всяка първа половина от дните, определени като пролетна, зимна, Коледна и др. ваканции, когато детето стане ученик. Претендира разноски.

Ответницата признава, че ищецът е баща на детето й, но твърди, че от раждането му я оставил сама с К. и прекарвал много малко време с него, поради което детето почти не го познавало. Твърди, че между К. и баща му не съществувала емоционална връзка, поради което предложеният с исковата молба режим на лични отношения не бил подходящ, детето се нуждаело от адаптивен период от около 3 години, в който да не преспива при баща си. Сочи, че ищецът започнал да посещава детето в детската му градина, от което то ставало неспокойно, напрегнато и объркано и изпитвало срам от другите деца. Твърди, че ответникът имал много високи доходи, поради което можел да плаща без затруднения издръжка от 600 лв. на месец за детето.

По насрещния иск ищцата твърди, че ответникът не й е давал никакви средства за издръжка на детето К. през цялата 2016г. и че имал възможност да плаща такава в размер на 600 лв. месечно.

Ответникът по насрещния иск оспорва наведените от ищцата твърдения, като поддържа, че разполагал с ниски доходи, от които трябвало да посреща нарастващите си лични нужди. Признава, че може да плаща месечна издръжка за детето в размер от 120 лв.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0075 от 29.01.2010г. от Община Перник, страните по делото са родители на детето К. К. Е., родено на ***г.

От представената по делото служебна бележка с изх. № 516/20.03.2017г., издадена от Детска градина №9 „Калина Малина“ се установява, че за периода от 01.01.2016г. до 03.02.2017г. вкл. за детето К.К. Е. е заплатена такса –храноден в размер на общо 396,50 лв.

Представена е служебна бележка от център за чужди езици „Еф Ел Си“ от 19.03.2017г., от която е видно, че К.К. Е. е участвал в обучение по английски език в месеците от януари до май 2016г. и от октомври 2016 до януари 2017г., за което са платени 25 лв. за учебни материали и общо 93,25 лв. за такси.

Видно от служебната бележка, издадена от „Боянови Ритми“ ООД детето е посещавало репетициите по народни танци към ОДЗ „Калина Малина“, като платените месечни такси са между 8 и 16 лв. месечно.

От служебната бележка, издадена от студио “Ситара Денс“ е видно, че през 2016г. К.К. Е. е посещавал общо 24 пъти и занимания по модерни, латино и балетни танци, провеждани в ДГ „Калина Малина“, за което е плащана такса от 2 лв. на посещение.

От представената с превод от английски данъчна декларация за финансовата година, приключваща на 31.12.2016г. на К.Е. се установява, че същият е декларирал брутен доход от 14,152 щатски долара.

Установява се по делото от представения в заверен превод договор за наем, че по същия наемател е ищецът К.Е., който на 15.10.2016г. е наел жилище за срок от 01.11.2016г. до 31.10.2018г. при месечен наем от 600 щатски долара.

Представен е двупосочен електронен самолетен билет, издаден на К.Е. за пътуване от Ч. до С. с дата на заминаване 10.12.2016г. и дата на пристигане 11.12.2016г. и от С. до Ч. с дата за заминаване 10 февруари 2017г. и дата на пристигане 10 февруари 2017г.

В приетия по делото социален доклад, изготвен от отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" гр. Перник, е посочено, че след проучване, разговор с детето,майката и бащата социалните работници нямат възражения упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, която е значим възрастен за детето, с която то е свикнало да живее, и осигурява дорби условия на живеенето му. Посочено е, че при проведените две срещи с детето при първата майката говори срещу бащата в присъствие на детето, а при втората не позволява да бъде проведен разговор с детето в нейно отсъствие. От краткия разговор, който са провели насаме с детето, социалните работници са останали с убеждението, че то се страхува да изразява свободно своите емоции и желания пред майката, но изпитва потребност да общува с баща си. Сочат, че К. давал готов отговор дори на незададени въпроси. Бащата оказал пълно съдействие на социалните работници за целите на изготвянето на социалния доклад, а майката не можела да сдържа негативизма и гнева си си по отношение на К. Е. и повишавала тон в присъствие на детето. В доклада е посочено, че З. Е. е умерена в поведението си спрямо социалните работници, но предоставя исканата й информация без да се противопоставя. Посочено е, че не е установено насилие от страна на бащата спрямо малолетното дете и че прекъсването на връзката помежду им може да доведе до психоемоционални травми и по-нататъшно отклонение в поведението на детето.

Посочено е, че осигуряването на възможност детето да общува със собствения му баща ще му създаде чувство на сигурност, стабилност и значимост. По отношение на издръжката в доклада се съдържа констатация, че К. Е. няма специфични потребности, които да го отличават от средностатическите български деца.

Посочено е, че З. Е. работи като консултант в търговско дружество в гр. С. и твърди, че получава месечен доход от 700 лв. В доклада се сочи още, че по данни на родителите на детето същите имали и друго жилище в гр. Перник, в което никой не живеел постоянно.

Съдът не кредитира представените от ответника по насрещния иск декларации за размера на месечния му доход, като на първо място съобрази характера им на удостоверяващи изгодни за страната факти, които са твърдения, т.е. нямат характера на признание по смисъла на чл. 175 ГПК, поради което, а и предвид оспорването им от другата страна, не се ползват с доказателствена сила. Наред с това съдържанието на представените декларации се опровергава от приложеното по делото копие от годишна данъчна декларация.

От разпита на свидетеля Т.Д.С. съдът приема за установено, че родителите на детето К. имат съсобствено жилище в гр. Перник, в което не живее никой в периодите, в които ищецът е извън страната. Свидетелят сочи, че К.Е. е американски гражданин, живее и работи като шофьор на ТИР в САЩ но всяка година за по четири месеца в есенно-зимния период е в България, основно заради детето К.. Свидетелят сочи, че ищецът нямал други близки роднини в страната. Заявява, че не му е известно К. да е давал средства за издръжка на детето, но му споделял, че е купувал дрехи за него и че му носел подаръци от САЩ. От разпита на свидетеля се установява, че К.Е. е привързан към детето си и има желание да го вижда. В тази връзка свидетелят споменава, че през тази година К.Е. организирал тържество по повод рождения ден на К. в детската му градина. От разпита на свидетеля се установява, че по време на престоя му в България през 2016/2017г. К.Е. звънял по телефона на З.Б. и настоявал да види сина си, но тя му отказвала.

Разпитана, свидетелката

Наталия Спасова заявява, че поддържа приятелски отношения със З.Б.. От разпита на свидетелката се установява, че детето К. живее с майка си и с родителите й при нормални за страната условия. Свидетелката сочи, че К. е видимо привързан към майка си, като същата никога не е виждала детето в присъствие на бащата, от когото З. й се оплаквала. Сочи, че ответницата не й е споделяла да е получавала издръжка в пари или в натура от бащата на детето К.. От разпита й се установява, че детето не се е отделяло от майка си.

От разпита на свидетелката В.Г.С. / майка на

З.С.Б./ след преценката му на основание чл. 172 ГПК съдът приема за установено, че детето К. живее заедно с майка му и родителите й, а баща му работи в САЩ като шофьор. Установява се, че майката на детето работи в С., вкл. на смени, при което се прибира и около 22ч. Установява се, че К. и З. притежават и друго обзаведено жилище в гр. Перник, в което условията са добри, и в което ищецът Е. отсяда в периодите, в които е в България. От разпита на свидетелката съдът приема за установено, че всяка година, тръгвайки си от България ответникът по насрещния иск за издръжка оставял парични средства за издръжката на детето К., а след това и допълнително изпращал пари. През февруари 2016г., когато си тръгнал от Българя, К.Е. не оставил пари за детето. От разпита се установява, че бащата на К. му купува дрехи и играчки, които обаче свидетелката определя като неподходящи. Свидетелката сочи, че детето страда от запек, но не излага в разпита си други обстоятелства, от които да следва извод, че К. се нуждае от повече средства за издръжка от другите деца. Съдът приема за установено от разпита й, че К. е много привързан към майка си и не се е отделял от нея, като не е преспивал на друго място.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката В.С. в частта, в която същата отрича тя и дъщеря й да са се изказвали негативно за бащата на К. в негово присъствие, както съобрази, че така изнесеното е в противоречие с констатациите на независимите социални работници, работили по случая.

Показанията на останалите разпитани свидетели съдът кредитира като достоверни, доколкото същите са логични, безпротиворечиви и последователни.

По делото на съдът е изслушал вещо лице-психолог, което след направено изследване, наблюдение, срещи с директорката на детската градина, социалния работник, майката и детето, е дало заключение, че при К. Е. се наблюдава родителско отчуждение. Вещото лице е посочило, че това е смущение, което се характеризира с комплекс от симптоми в резултат на процес, при който родителят трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето, насочени към разрушаване на връзката му с другия родител, докато чувствата му станат противоречиви на тези, които би трябвало да се очакват. Вещото лице е посочило, че детето е доведено от майка му на събеседването и че родителят, който води дето, по принцип управлява и изслушването му, като колкото по-близо е в пространството, толкова по-интензивно прави това, поради което и провеждането на втора среща с детето, за която то да е доведено от баща му, би дало важна информация. В заключение вещото лице е посочило, че детето К. изпитва противоречиви чувства към своя баща, отговаря уклончиво на поставените му въпроси – сякаш търси някакъв предварително подготвен разговор. Според вещото лице детето се страхува да прояви признаци на привързаност към своя баща К.Е., както и всякакви други емоции, но това не означава, че детето не е привъзрано към баща си. Детето споделя, че иска да го вижда, но за мъчничко. Посочено е, че детето възприема К.Е. като негов родител, като помежду им съществува емоционална и духовна връзка, но им е нужно повече време, което да прекарват заедно, за да може тази връзка да се развие и укрепне. Според вещото лице детето е приемало срещите с баща си много добре в началото, но в последствие се е променило, без да може да посочи причина за това. В експертизата е посочено, че противоречивата информация за бащата и и липсата на комуникация с него не се отразяват добре на крехката детска психика. Вещото лице е посочило, че е необходимо детето да поддържа контакт с баща си, чието присъствие в живота му и роля във възпитанието, обучението и формирането на навиците му ще подпомогне израстването на детето и изграждането на личностната му/вкл. сексуална/ идентичност. Вещото лице е дало заключение, че не е необходим адаптивен период, през който детето да опознае ищецът и да остава за него за по-дълго време, вкл. с преспиване, защото К. познава баща си.