Решение № 6128 от 08.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6128 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20261100506775 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Ц. Д. срещу Решение № 7351/21.04.2026 г., постановено по гр. дело № 28008/2025г. по описа на СРС, 37 състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се излагат съображения. Моли се същото да се отмени и да се уважи молбата за защита. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна С. И. С. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителката в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на М. Ц. Д. срещу С. И. С. за защита от домашно насилие, за което се твърди, че е осъществено чрез няколко прояви през м. май 2025 г. след прекратяване на съществувалата между страните интимна връзка, описано в молбата от 16.05.2025 г. и в нейното уточнение от 20.05.2025 г. и от 23.05.2025 г..

Като първи акт на домашно насилие молителката сочи поведението на ответника на 04.05.2025 г. около 21:20 ч. в дома й, когато след отказа й да възстанови отношенията им той заявил, че ще присъства на събитията и екскурзиите, на които тя се записва, че след два-три дни в социалните мрежи ще се появят неща за нея, които ще обърнат и съсипят живота й, както и че знае кога се прибира от танци, че се прибира сама по тъмно и трябва да внимава, защото може да й се случи нещо неочаквано.

1

Като втори акт се сочи изпратеното от ответника на 06.05.2025 г., след отказ на молителката да се срещне с него, съобщение чрез приложението Вайбър със съдържание „Утре вече ще е късно“, което молителката възприела като заплаха.

Третият заявен акт е свързан със събитията от 07.05.2025 г., когато молителката забравила мобилния си телефон в жилището и изпратила свой приятел (свидетелят В.Ф.) да го вземе. Последният заварил там лице, представило се като годеник на молителката, което впоследствие видял да напуска жилището с две големи черни торби. Телефонът не бил намерен, а молителката твърди, че впоследствие установила липсата и на други свои вещи.

Като четвърти акт молителката сочи извършени на 12-13.05.2025 г. действия по създаване на профили от нейно име във Фейсбук и в групи за запознанства, използване без нейно съгласие на нейни снимки и лични данни, отправяне от нейно име на предложения за интимни контакти и публикуване на нейни интимни изображения.

Като пети акт се сочи изпратеното от ответника на 18.05.2025 г., след подаването на молбата за защита, съобщение чрез Вайбър със съдържание „това е последната ти публична изява“, възприето от молителката като поредна заплаха.

Ответникът е оспорил твърденията за извършено домашно насилие.Не е оспорил обаче, че между него и молителката е съществувала интимна връзка, поради което молителката е сред лицата, които могат да търсят защита по реда на ЗЗДН.

С Решение № 7351/21.04.2026 г., постановено по гр. дело № 28008/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 37 състав, е оставена без уважение молба вх. № 171327/16.05.2025г. на М. Ц. Д., с адрес гр. София, ж.к. **** за издаване на заповед за съдебна защита срещу С.

И. С., с адрес гр. София, ж.к. **** и е отказано да се издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Със същото решение е осъдена молителката М. Ц. Д. да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 12.78 евро, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника С. И. С. сторени по делото разноски в размер на 360 евро. Първоинстанционният съд е приел по същество, че контактите на ответника с молителката през м. май 2025 г. са били обусловени от съществувал между страните имуществен спор относно сумата от 5000 евро, като е кредитирал показанията на брата на ответника и не е намерил твърдените актове на домашно насилие за доказани. По отношение на декларациите по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е приел, че изложените в тях твърдения не намират достатъчна подкрепа в останалия доказателствен материал.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните в пределите на въззивното производство, приема за установено следното:

Оплакванията във въззивната жалба срещу извода за недоказаност на домашното насилие са основателни.

В случая правилно първоинстанционният съд, е приел, че страните са се намирали в интимна връзка, поради което отношенията им попадат в приложното поле на ЗЗДН.

Въззивният съд приема за установено, че на 04.05.2025 г. около 21:20 ч. в дома на молителката ответникът е осъществил спрямо нея акт на психическо домашно насилие.

На тази дата ответникът посетил молителката в жилището й. След като бил допуснат вътре, настоявал тя да го отблокира и заявил, че ще присъства на събитията и екскурзиите, на които тя се записва. След отказа й да възстанови отношенията им заявил да следи социалните мрежи, тъй като след два-три дни щели да се появят неща за нея, които ще обърнат и съсипят живота й. Заявил още, че знае кога се прибира от танци, че се прибира сама по тъмно и че трябва да внимава, защото може да й се случи нещо неочаквано.

Молителката се изплашила, поискала от ответника да напусне и заявила, че ще извика полиция, след което той си тръгнал.

2

Опора за този извод са представените от молителката две декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, преценени във взаимната им връзка.

В първата декларация е посочена датата 04.05.2025 г. и е конкретизирано съдържанието на отправените от ответника изявления. Във втората декларация, представена след дадените от първоинстанционния съд указания, същият фактически епизод е допълнително индивидуализиран чрез посочване на часа - около 21:20 ч., мястото и последователността на събитията. Липсата на посочена година във втората декларация не създава неяснота относно индивидуализацията на акта, тъй като описаните в нея действия и изявления съвпадат по съществените си характеристики с посочените в първата декларация и не оставят съмнение, че се отнасят до едно и също събитие.

Самото посещение на ответника в дома на молителката на 04.05.2025 г. е признато от него. Спорен между страните е единствено характерът и съдържанието на проведения разговор.

По отношение на този факт съдът кредитира декларациите по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията е изрично предвидено от закона доказателствено средство, а по силата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само въз основа на приложената декларация.

Поради това не може да бъде споделен подходът на първоинстанционния съд, който на практика е обусловил доказателствената стойност на декларацията от наличието на други доказателства, които самостоятелно да потвърждават съдържащите се в нея обстоятелства.

Подобно разбиране би лишило от практическо значение специалното правило на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.

В случая изложеното в декларациите не само не е опровергано от останалите доказателства, но намира и косвена подкрепа в показанията на бащата на молителката.

Свидетелят Ц.Д. възпроизвежда лично възприето изявление на ответника по отношение на дъщеря му, че „й е бедна фантазията какво ще й се случи“. Макар свидетелят да не е присъствал на разговора между страните на 04.05.2025 г., това негово показание е относимо към доказателствената преценка, тъй като възпроизвежда лично възприето изявление на ответника, което по своето съдържание кореспондира с описаното в декларациите заплашително поведение и с внушението за предстоящи неблагоприятни последици за молителката. Не може да бъде споделен и изводът на първоинстанционния съд, че поведението на ответника през този период следва да бъде обяснено единствено със съществувалия между страните имуществен спор относно сумата от 5000 евро.

Съществуването на имуществен спор би могло да обясни причината ответникът да търси контакт с молителката, но не и характера на конкретното му поведение при осъществяването на този контакт. Мотивът за търсене на контакт и начинът, по който той е осъществен, са различни фактически въпроси. Дори ответникът да е имал имуществена претенция спрямо молителката, тя не обяснява изявленията, че предстои да се появи нещо, което ще „съсипе живота й“, че той знае кога тя се прибира сама по тъмно и че трябва да внимава, защото може да й се случи нещо неочаквано. Преценени в контекста на прекратената интимна връзка и ясно изразения от молителката отказ отношенията да бъдат възстановени, тези изявления имат обективно заплашителен характер. Демонстрираното от ответника знание за ежедневието и придвижването на молителката, съчетано с предупреждението, че може да й се случи „нещо неочаквано“, е обективно годно да породи у нея страх и чувство за несигурност. Това съответства и на непосредствената реакция на молителката, която се изплашила, поискала ответникът да напусне дома й и заявила, че ще потърси съдействие от полицията. При тези обстоятелства поведението на ответника надхвърля рамките на обикновен конфликт между бивши партньори или емоционално натоварен разговор по повод имуществен спор и представлява акт на психическо домашно насилие по смисъла на 3

ЗЗДН. Изводът за осъществения на 04.05.2025 г. акт на психическо домашно насилие не се разколебава и от останалите доказателства по делото. Напротив, последващите събития се вписват в установеното поведение на ответника след прекратяване на отношенията между страните.

На 06.05.2025 г., след отказ на молителката да се срещне с него, ответникът й изпратил чрез Вайбър съобщение със съдържание „Утре вече ще е късно“. Макар разгледано самостоятелно това изявление да допуска различни тълкувания, в контекста на отправените само два дни по-рано заплахи то е относимо към цялостната преценка на поведението на ответника. От значение са и събитията от 07.05.2025 г. Свидетелят, изпратен от молителката до жилището й, за да вземе оставения там мобилен телефон, заварил ответника в жилището, а впоследствие го видял да го напуска с две големи черни торби. Обстоятелството, че свидетелят не е познавал лично ответника преди срещата, не опровергава идентификацията му, доколкото го е виждал на снимка, бил е негов приятел във Фейсбук, а при срещата лицето се е представило като годеник на молителката. Свидетелят не е възприел съдържанието на торбите и не е видял ответникът да взема конкретни вещи, поради което от показанията му не може да се направи самостоятелен извод, че именно ответникът е отнел телефона. В тази връзка следва да бъде съобразена и съдържащата се в материалите по изисканата от съда преписка докладна записка, подписана от ст. инсп. Д.Д. и изготвена във връзка с извършени оперативно-издирвателни мероприятия по ДП № 3384ЗМК-684/2025г по описа на 09 РУ - СДВР. В нея е отразено, че мобилният комуникатор, заявен като откраднат по досъдебното производство, от който след отнемането му са публикувани снимки и обяви за запознанства от името на молителката без нейно разрешение и знание, е установен в обхвата на адреса, на който ответникът е пребивавал при своя брат - град София, кв.

„Банишора“, ул. ****, на който живее С. С.. Тези данни не установяват авторството на ответника нито относно отнемането на телефона, нито относно последващите публикации от 12-13.05.2025 г. Те обаче са относими към общата доказателствена преценка, тъй като очертават последователност между присъствието на ответника в жилището на 07.05.2025 г., последващата липса на телефона, използването на устройството за публикации от името на молителката без нейно знание и съгласие и установяването му в обхвата на адреса, на който ответникът пребивава. Поради липсата на достатъчно доказателства за авторството съдът не приема за установено, че именно ответникът е извършил твърдените действия от 1213.05.2025 г. по създаване на профили и публикуване на снимки и обяви от името на молителката.