Решение № 3181 от 29.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3181 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Биляна Симчева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело № 20231100501697 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивната жалба е подадена от ищеца „ИТ.“ ООД, чрез представителя му, срещу решение № 12952 от 17.11.2022 г. на 177 с-в, СРС, по гр. д. № 14883/2022 г., с което са отхвърлени предявените от „ИТ.“ ООД, ЕИК: ******* срещу А.Б. АД, ЕИК: *******, искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 10 127, 59 лв. застрахователно обезщетение вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2021 г. в около 00:30 часа в гр. София, по ул. „15-ти ноември" от ул. „Московска" към бул. „Васил Левски" с участието на лек автомобил БМВ с per. № *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2022 г. – подаване на исковата молба до окончателното изплащане и с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 433, 24 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 20.10.2021 г. до 22.03.2022 г. и ищецът е осъден за заплащане на разноски.

Въззивникът излага доводи, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа, че съдът правилно е приел, че относно установяване съдържанието на алкохол в кръвта на управлявалия МПС водач приложима е материална норма на чл. 5, ал. 3, т 1 от ЗДвП, но е неправилен извода, че меродавни за концентрацията на алкохол в кръвта са показанията на техническото средство „Дрегер“, а не кръвната проба на водача Н. Х..

Сочи, че за да е осъществен състава на нарушение по ЗДвП концентрацията на алкохол следва да е от 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително. В случая с Дрегер е отчетена концентрация на алкохол от 0, 53 промила, като концентрацията на алкохол следва да е установена по реда, описан в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно кръвната проба, направена поради оспорване резултата от теста с дрегер, концентрацията на алкохол е била 0, 23 промила и не е 1 съставомерна. Сочи, че съдът е следвало да съобрази резултатите от кръвната проба, без да взема предвид доказателствата от техническото средство дрегер, което не е надлежно за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. В жалбата се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно не е допуснал искането му да се изиска щета № 1000/21/727/500695, по която, за същото застрахователно събитие, „А.Б.“ АД е изплатил обезщетение на пострадал в инцидента автомобил. Твърди, че по делото е останало неизяснено извънсъдебното поведение на застрахователя по отношение на застрахователната претенция. Моли да се отмени решението и искът да се уважи изцяло. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ответникът „ЗАД А.Б.“ АД, чрез представителя си, в срока по чл. 263 ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че решението е съобразено със събраните доказателства и материалния закон. Счита, че законосъобразно съдът е приел, че ищецът не е доказал предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, като поддържа, че не е налице покрит риск, като по делото се установява реализиране на изключението по чл. 7. 3. 1. 2. 1. от ОУ на договора, при което застрахователят не изплаща обезщетение, а именно - установява се, че щетите са причинено от водач, който при управлението на МПС е употребил алкохол. Съдът основателно е направил извод, че към момента на реализиране на ПТП, настъпило на 09.10.2021 г. в 00. 30 ч., водачът на увреденото МПС е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 %. Пробата с дрегер е отчела 0, 53 %, като пробата е взета в 01. 16 ч., съгласно протокола по делото, а кръвната проба е взета едва в 02, 35 часа – т. е. повече от 2 часа след ПТП, през което време количеството алкохол в кръвта се е разградило.

Сочи, че относимият момент за установяване концентрацията на алкохол в кръвта е момента на настъпване на ПТП. Поддържа, че след като час след произшествието концентрацията на алкохол е било 0, 53 %, очевидно към момента на самото ПТП тя е била още по - висока. Счита, че е изпълнено основанието за отказ от изплащане на застрахователно обезщетени, посочено в чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Правилен е извода на СРС, че е реализирана хипотезата от ОУ на договора, която изключва отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение. Изводите на съда са подкрепени от събраните доказателства. По тези съображения моли да се потвърди решението.

Претендира разноски в производството, съгласно списък.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, в рамките на въззивната жалба, намира следното от фактическа страна :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от доводите по въззивната жалба. Съдът следи служебно само за допуснати нарушения на императивните материалноправни норми.

В рамките на проверката на решението по чл. 269 ГПК въззивният състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

СРС се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.

405, ал 1 КЗ - за обезщетение по имуществена застраховка „каско“ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за лихви за забава върху тях.

С доклада на делото по бл. 146 ГПК пред СРС са обявени за безспорни и ненуждаещи 2 се от доказване обстоятелствата, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за застраховка „Пълно Каско“, че в срока на действие на договора л. а. „БМВ“, с peг. № ******* е участвал в ПТП на 09.10.2021 г. в 00. 30 ч., механизмът на произшествието, както и настъпилите имуществени вреди, причинната връзка между двете, заплащането от страна на ищеца на сумата от 10 127, 59 лв., подаването на уведомление по чл. 380, ал. 1 КЗ и наличието на 0, 23 %о алкохол в кръвта на водача на л. а. БМВ.

От Протокол за ПТП № 1780412 и Протокол за ПТП № 1780413 (л. 102 и л. 103 от делото) се установява, че към момента на съставянето им – на 09.10.2021 г. в 01:10 часа, след тест с дрегер, концентрацията на алкохол в кръвта на водача Х. е била не помалка от 0, 5 %о и не по-голяма от 1, 2 %о. Представен е и препис от талон за изследване № 080781 (л. 104 от делото), взет на 09.10.2021 г. в 01:16 часа, като от същия се установява, че конкретната концентрация на алкохол в кръвта й към този момент е била 0, 53 %о, след което е изпратена на изследване в 02 .15 ч.

От Протокол за химическо изследване за определяне концентрация на алкохол в кръвта от 12.10.2021 г. е видно, че установената след кръвната проба концентрация на алкохол в кръвта на Н. Х. е била 0, 23 %о.

Според заключението на приетата пред СРС САТЕ, която не е оспорена от страните, размерът на щетите, нанесени на процесното МПС вследствие на ПТП, е 15 313, 55 лв., а размерът на възстановяването им по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП е 12 573, 41 лв.

За да отхвърли главния иска по чл. 405 КЗ СРС е уважил възражението на ответника, че е налице изключен риск съгласно т. 7. 3. 1. 2. 1. ОУ от договора за застраховка „каско“, според която клауза не се покриват щети причинени от водач, който е употребил алкохол и/или е под въздействие на наркотични вещества или техни аналози при управление на застрахованото МПС.

Като взе предвид установените факти, както и съображенията на страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното:

По имуществената застраховка „каско“ застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу заплащане на застрахователна премия от страна на застрахования. Съгласно чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие (покрит риск) в срока на договора, застрахователят е длъжен да плати на застрахования обезщетение за претърпените вреди в уговорения срок.

Фактическият състав за реализиране на застрахователната отговорност на ответника включва : валидно застрахователно правоотношение, застрахователно събитие, в пряка последица от което е настъпило увреждане на имуществено благо на застрахования, както изпълнено от последния на задължение за уведомяване на застрахователя за събитието - по чл. 403 КЗ и установен размер на обезщетението.

Както и приел и СРС посочените по – горе предпоставки за възникване на правото да получи застрахователно обезщетение подлежат на доказване от ищеца.

Ответникът следва да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения по иска.

Като съобрази доказателствата по делото, въззивният състав приема, че в производството е доказано безспорно валидното застрахователно правоотношение в срока на което са настъпили вреди за застрахованото МПС и тяхната стойност.

Спорен е въпросът дали вредите за застрахованото МПС съставляват покрит риск и по специално, дали е налице поведение на водача на застрахованото МПС определящо го като „изключен риск“ според т. 7. 3. 1. 2. 1 от ОУ на процесния договор 3

„каско“. В посочената клауза страните са договорили, че застраховката не покрива щети причинени от водач, който е употребил алкохол и/или е под въздействие на наркотични вещества или техни аналози при управление на застрахованото МПС.

Следва да се посочи също така, че в императивните норми на чл. 408 КЗ и чл.

395 КЗ, законодателят лимитативно е изброил случаите, при които застрахователят по застраховка имущество може да откаже плащане на застрахователно обезщетение. В тази норма е закрепено правилото, че основанията, при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, се определят със закон и това са случаите на умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение и умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице (т. 1 и 2); неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие (т.

3) и в други случаи, предвидени със закон (т. 4).

По делото е безспорно, че Н. Х. е управлявала автомобила след употреба на алкохол. Спорът е дали установеното с технически средства и посредством кръвна проба количество алкохол в кръвта на водача, е основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, в приложимата редакция, на водачите е забранено управление на МПС с употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 %о.

Както е посочил и СРС нормата е императивна, въпреки че застрахователят в ОУ на договора е предвидил по-високи изисквания към водачите на застрахованите МПС от тези, предвидени в закона.

Въззивният състав се солидаризира с извода на СРС, че меродавни за определяне отговорността на застрахователя са данните за концентрацията на алкохол описани в протокола за ПТП и талона за изследване № 080781, според който резултата от проверката към момента на настъпване на ПТП извършена с алкотест дрегер 7510 е показала количеството на алкохол в кръвта на водача Н. Х. от 0, 53 %о в 01. 16 ч. на 09.10.2021 г.

Неоснователно и позоваването в жалбата на резултатите в Протокола за химическо изследване на концентрацията на алкохол в кръвта (кръвен тест), което е извършено повече от два часа след настъпване на ПТП. Съдът намира за основателно възражението на ответника, че след като пробата от дрегера в 01. 16 ч. е показвала концентрация от 0, 53 %о, то към момента на самото ПТП в 00. 30 ч. концентрацията на алкохол е била дори по – висока.