Решение № 249 от 29.10.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Велико Търново, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500660 по описа за 2024 година Постъпила е молба вх. № 5583/09.09.2025 г. при ВТАС от адвокат Р. Р.

– пълномощник на ищеца по делото Е. Л. Б.. В същата е посочено, че производството по делото е образувано по въззивна жалба срещу решение по гр.д. № 617/2023 г. по описа на ОС – Велико Търново, като и пред двете инстанции адвокат Р. е осъществила безплатна правна помощ по чл. 38 ал. 1 т.

3 от ЗАдв. Посочва се, че предвид това ВТАС е следвало да присъди адвокатско възнаграждение на адвокат Р., а не на пълномощникът Е. Л. Б..

Отправено е искане постановеното по делото решение да бъде поправено в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, като същите бъдат присъдени в полза на адвокат Р. Р..

От насрещната страна Прокуратура на Република България не е постъпил писмен отговор по молбата.

Великотърновският апелативен съд, за да се произнесе по направеното искане, взе предвид следното:

Депозираната молба е допустима, а разгледана по същество – основателна.

Отправеното с молбата искане е такова с правно основание по чл.

247 от ГПК. В правната теория и константната съдебната практика е изяснено, че очевидна фактическа грешка в съдебния акт е налице при всяко несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, като това може да се изрази в противоречие между отразеното в мотивите и посоченото в диспозитива, но не само. Подобно несъответствие е 1 налице и при грешка в индивидуализацията на субект, обект и пр., допусната едновременно и в мотивите, и в диспозитива на съдебния акт, щом е ясна волята на съда. В тази насока е Определение № 544 от 12.06.2018 г., постановено по гр.д. № 1014/2018 г. на ВКС на РБ, IV г.о., както и цитираната там съдебна практика.

В настоящия случай с решение № 211 от 04.08.2025 г. по в.гр.д. № 660/2024 г. на ВТАС е отменено решение № 537 от 18.10.2024 г. по гр. д. № 617/2023 г. по описа на Великотърновски окръжен съд в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е. Л. Б. сумата 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл. 288, предл. 2 от НК, което производство е прекратено, само за разликата от 10000лв. до 25000лв.; както и в частта за разноските, в която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Е. Л. Б. разноски в размер на 2368 лв., само за сумата над 1500лв., вместо което е отхвърлен предявеният от Е. Л. Б. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него наказателно производство ДП № 18/ 2019г. по описа на ОСлО при ОП-В.Търново, прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, за сумата от 10 000 лева до 25 000 лева, като неоснователен и недоказан. Първоинстанционното решение № 537 от 18.10.2024 г. по гр. д. № 617/2023 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е потвърдено в останалата обжалвана част.

При обсъждането на отговорността за разноските с оглед изхода на делото съдът е приел в мотивите си, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Е. Л. Б. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв съобразно уважената част от иска, за сумата над 1 500 лв. Същото разрешение е намерило отражение и в диспозитива на решението, с който е постановена и отмяната на първоинстанциония съдебен акт в посочената част.

Същевременно, с частично отмененото от въззивния съд решение № 537 от 18.10.2024 г. по гр.д. № 617/2023 г. по описа на ОС – Велико Търново, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв в полза на адвокат Р. Н. Р. за оказаната от нея безплатна правна помощ на ищеца по делото Е. Л. Б.. Разноски не са присъдени в полза на самия ищец.

Мотивите на въззивния съд са безпротиворечиви и последователни, като е ясна волята на съда в обсъжданата част да коригира отговорността за разноските, с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция и промененото съотношение между уважена и отхвърлена част от исковата претенция. Независимо от това в мотивите и диспозитива на решението вместо адвокат Р. Р. като титуляр на вземането за разноски е посочен ищецът 2

Е. Л. Б.. По този начин въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка при постановяването на решението си, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 211 от 04.08.2025 г. по в. гр. д. № 660/2024 г. на ВТАС, като вместо „в частта за разноските, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Е. Л. Б.“ в мотивите и дизпозитива на решението да се чете: „в частта за разноските, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Р. Н. Р. от АК – Плевен“.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3