Определение № 4947 от 04.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4947 гр. Варна, 04.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Василева като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20263100100762 по описа за 2026 година

При служебна проверка съдът констатира, че ответниците са депозирали отговори по исковата молба, поради което производството по делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД на делото:

Предявени са в субективно и обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от С. Й. С. и К. В. К. срещу Д. С. П., О.

Х. О. и Община Варна за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици при равни квоти на Поземлен имот с идентификатор №10135****** , находящ се в гр.Варна, ж.к. Изгрев 1, с площ 1550 кв.м., а по скица 1300 кв.м., при съседи : ПИ с идентификатори №№10135.*******; 10135.*******; 10135.*********; 10135.***********.

В исковата молба се твърди, че ищците са придобили собствеността върху процесния имот при равни квоти въз основа на договор за дарение от 30.09.1993г., обективиран в НА №26, том XLV, делото №10927/1993г.. Сочи се, че през месец август решили да депозират молба за премахване на такса битови отпадъци за имота в Район Приморски при Община Варна, откъдето изискали да бъде представена скица. В тази връзка в АГКК-Варна се установило, че за имота са вписани като собственици други лица. В СВ били вписани НА №35, том XLIV, вх.рег.№17185/04.06.2024г. за частна общинска собственост с дата на съставяне 29.05.2024г. и правно основание чл.2,ал.1, т.7 ЗОС, както НА №181/25.06.2025. на нот.№205 за собственост на недвижим 1 имот, придобит по давност на ответницата Д. П..

Оспорват се правата на ответниците. Оспорва се да са налице основания за актуване на имота, респ. Д. П. и бившия й съпруг О. О. да са владяли имота и да са го придобили по давност.

Твърди се, че ищците са собственици на имота, грижили се него, заплащали данъци за него и не са се дезинтересирали от него. Обработвали дворното място, в него отглеждали зеленчуци и плодове, но впоследствие поради невъзможност и липса на време преустановили отглеждането на зеленчуци, което не означавало, че са се дезинтересирали от него в годините.

Излага се, че в период от 10 години преди 2025г. в имота нямало намеса на други лица освен собствениците. В имота имало постройка, но тя била паянтова пред събаряне и вече не съществувала. Преди две години ищците водили инвеститори в него с цел застрояване. Отрича се имотът да е владян от трети лица, в него нямало никакви промени.

Отравя се и искане за отмяна на КНА на ответниците.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна Община Варна е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорват се правата на ищците при твърдения, че процеснният имот не е идентичен с имота предмет на придобивния титул от 1993г. . Твърди се, че имотът е собственост на Община Варна, което било удостоверение с АЧОС №11076/29.05.2024г. , в който като правно основание бил посочен чл.2,ал.1, т.7 ЗОС.

Оспорват се и правата на другите двама ответника.

Отправя се искане за отхвърляне на иска.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна Д. П. е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорва се твърденията на ищците, че придобитият от тях с договор за дарение от 1993г. имот е идентичен с процесния.

Оспорват се твърденията, че ищците през целия период след 1993.г. са упражнявали фактическа власт върху имота, че редовно са го посещавали и 2 обработвали и че до 2025.г. в него не е имало владение или намеса на други лица.

Твърди се, че ответницата е придобила имота по давност следствие на продължително владение, упражнявано първоначално от майка й С. С. А., починала на 29.09.2006г., а след нейната смърт от самата нея. Излага се, че имотът се владее от семейството на ответницата от 1995г. През целия период фактическата власт била упражнявана явно, спокойно, непрекъснато и несмущавано с намерението имотът да бъде своен като собствен без противопоставяне от стана на ищците или други лица. През 2023г. ответницата започнала процедура по обстоятелствена проверка, която приключила с издаване на КНА.

Оспорват се твърденията на ищците, че са посещавали имота, че са заплащали данъчни задължения за него и че определени периоди са отглеждали земеделска продукция. От исковата молба се установявало, че ищците признавали, че преустановяване на фактическото ползване на имота за неопределен период като се позовавали на твърдения за периодични посещения. Сочи се, че владението на ответницата и праводателя й не е било отнемано за период, който да има последица прекъсване на придобивната давност по смисъла на чл.81 ЗС.

Отправя се искане за отхвърляне на иска.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна О. О. е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Оспорва се допустимостта на предявените искове, тъй като ищците нямали твърдения отвтеникът да е оспорил, смутил или нарушил правото им на собственост.

Сочи се, че отвтеникът не оспорва правата на ищците спрямо себе си доколкото не претендира и никога не бил претендирал да е собственик на имота. Излага, че не е страна по КНА, не е бил молител по нотариалното производство, не е подавал декларация за имота, не е плащал данъци за него, не е извършвал действия по стопанисване, ограждане, обработване, подобряване, застрояване, отдаване под наем, охрана или управление на имота. Узнал за процесния имот и за придобиването му по давност от бившата 3 му съпруга Д. П. едва при връчване на исковата молба.

Бракът му с ответницата бил прекратен две години преди издаване на КНА като се твърди, че е бил във фактическа раздяла с бившата си съпруга преди възникването на собствеността и в последствие изтичане на давностния срок на 31.12.2022г. Оспорва се имотът да е съпружеска имуществена общност. Сочи се също, че не е вписан като носител на вещни права за имота в имотния регистър и в кадастралния регистър.

По наведените възражения за недопустимост на предявените искове спрямо ответника О. О.:

Не е налице твърдяната недопустимост на исковите претенции спрямо ответника по твърденията му, че е имотът не е негова собственост. Видно от приложените доказателства, същият е сключил граждански брак с Д. П. през 2006г., от която година същата твърди да е започнала лично да владее и свои имота за себе си. Независимо, че тя се е позовала на придобиването на имота по давност едва след прекратяване на брака с развод през 2023г., този факт не изключва презумпцията на чл.21, ал.СК както и разрешението дадено в т.2 на Постановление №8/80 от 17.06.1981г. на Пленума на ВС. В тази връзка без значение е дали съпругът е вписан в нотариалния акт, дали е декларирал имота и е зплащал данъци за него в този смисъл и Решение №317/02.07.2010г. по гр.д. №877/2009г. на ВКС, Решение №50116/20.01.2023г. по гр.д.

№№422/2022г. на ВКС. Във всички случаи ищците имат правен интерес да насочат претенцията си и срещу съпруга с цел пълна защита на собствените си права, независимо, че той не заявява насрещни такива.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, указва на ищците, че носят доказателствена тежест да установи следните факти и обстоятелства : че имотът, предмет на договор за дарение от 30.09.1993г., обективиран в НА №26, том XLV, делото №10927/1993г. е идентичен с процесния, че са собственици на имота въз основа на договор за дарение от 30.09.1993г., обективиран в НА №26, том XLV, делото №10927/1993г.; че са стопанисвали и поддържали имота.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, указва на Община Варна, че следва да установи , че е собственик на процесния имот.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, указва на Д. П., че следва да 4 установи , че е собственик на процесния имот въз основа на осъществена придобивна давност чрез упражняване на фактическа власт , считано от 1995г.

– първоначално упражнявана и от майка й С. С. А., починала на 29.09.2006г., а след нейната смърт от самата нея.

На ответника О. О. не се разпределя доказателствена тежест, предвид липсата на заявени собственически права върху имота и липсата на положитени твърдения, които да следва да установи.

На основание чл. 140, ал. 1 ГПК :

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал в първото по делото заседание.

Искането на ищците за издаване на съдебно удостоверение до Община Варна, Дирекция Местни данъци и такси за снабдяване с подадена от тях декларация по чл.14 от ЗМДТ за имота и информация заплащани ли са от тях данъци и такси за имота следва да се уважи.

Искането на ищците за допускане на гласни доказателства за установяване на твърденията им, че са стопанисвали – посещавали са го редовно, обработвали са го от 1993г. до настоящия момент е допустимо и относимо към предмета на делото, поради и което следва да се уважи.

Искането на ответницата Д. П. за допускане на гласни доказателства за установяване на твърденията й за осъществяване на фактическа власт допустимо и относимо към предмета на делото, поради и което следва да се уважи .

По делото следва да се допусне поисканата от ищците СТЕ като същата служебно следва да се поставят и допълните въпроси.

Исканията на ответника О. О. за ангажиране на доказателства посредством гласни доказателства и нотариалната преписка по издаване на КНА съдът намира за несонователни предвид липсата на необходимост в настоящото производство да бъде установяван отрицателния факт по твърденията му, че имотът не е негова собственост.

Воден от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за 03.12.2026 г. от 13.30 ч., за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение.

5

ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото на приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗДАДЕ СЪДЕБНО УДОСТОВЕРЕНИЕ на ищците, по силата което същите да се снабдят от Община Варна, Дирекция Местни данъци и такси за снабдяване с подадена от тях декларация по чл.14 от ЗМДТ за Поземлен имот с идентификатор №10135****** , находящ се в гр.Варна, ж.к. Изгрев 1, с площ 1550 кв.м., а по скица 1300 кв.м., при съседи : ПИ с идентификатори №№10135.*******; 10135.*******; 10135.*********;

10135.***********/ представляващ имот със стар №799 А по плана на ж.к.

Изгрев/, притежаван от тях съгласно договор за дарение от 30.09.1993г., обективиран в НА №26, том XLV, делото №10927/1993г. и информация заплащани ли са от тях данъци и такси за имота , след представяне на доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВОС в размер на 2.56 евро.

ДОПУСКА двама свидетели при режим на водене на ищците за установяване на твърденията им, че са стопанисвали имота – посещавали са го редовно, обработвали са го от 1993г. до настоящия момент.

ДОПУСКА двама свидетели при режим на водене на ответницата Д. П. за установяване на твърденията й за осъществяване на фактическа власт върху процесния имот, считано от 1995г. – първоначално упражнявана от майка й С. С. А., починала на 29.09.2006г., а след нейната смърт от самата нея.

Д О П У С К А провеждането на

СЪДЕБНО

ТЕХНИЧЕСКА

ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице след запознаване с материалите по делото, извършване на съответните справки да даде заключение по следните въпроси :

1 .Какви кадастрални, регулационни и устройствени планове са приемани за процесната територия в частност за имот с №10135******, по силата на какви актове са одобрявани тези планове, съответно какви са предвижданията им за процесния имот, какво е било предназначението на имота, съгласно тези планове; кой е вписан за собственик на имота и по силата на какъв акт; как имота се индивидуализира по тези планове с площ и граници, респективно как е ситуиран, като положението се изобрази графично на изготвена комбинирана скица.

2 .Налице ли е идентичност между имота, описан в договор за дарение от 30.09.1993г., обективиран в НА №26, том XLV, делото №10927/1993г и процесния.