Решение № 30 от 03.02.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. ХАСКОВО, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Р. В. Н. в присъствието на прокурора А. П. С. като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Частно наказателно дело № 20265600200053 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 32 във вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по повод постъпило удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Централно Инкасаторско Бюро към Министерство на правосъдието (Centraal Justiteel Incassobureau), Кралство Нидерландия, за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган от Кралство Нидерландия, постановено на 12.07.2024 г., влязло в сила на 02.07.2025 г., с което на М. Е. Г. е била наложена финансова санкция в размер на 100 евро, представляваща глоба за допуснато нарушение на правилата за използване на обществения транспорт.

В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Засегнатото лице е на противоположно мнение и счета искането за неоснователно.

Хасковският окръжен съд, като се запозна с представените по делото доказателства и след анализ на приложимите национални и международни норми по настоящия казус, отчитайки и становищата на страните в процеса съобрази следното:

В Удостоверението по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС е описано деянието, за което е бил санкциониран Г. - за това, че на 26.08.2023 г. в 13:32 часа на територията на Кралство Нидерландия е използвал обществен транспорт (трамвай) без притежание на валиден превозен документ, което съставлява нарушение по чл. 70, ал. 1 от Закона за обществен превоз на пътници 2000. В удостоверението е отразено, че решението, чието изпълнение се иска да бъде признато, е постановено на 12.07.2024 г. и е влязло в сила на 02.07.2025 г., като по информация на издаващия орган в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството е било писмено, лицето е имало възможността да отнесе въпроса и до съд, като същото е било уведомено на 18.06.2025 г.

1 съобразно законодателството на издаващата държава за възможността да обжалва решението и срока за това. Посочено е, че давностният срок за изпълнение на наложената финансова санкция изтича на 11.07.2028 год.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, решенията за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административно-наказателни производства в държава – членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава. Съгласно ал. 2 на същия текст, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава посочени в т. 1 – т. 7. Нарушението, за което засегнатото лице е санкционирано в Кралство Нидерландия, не съставлява нарушение по българското законодателство и не е от деянията, за които законът не изисква двойна наказуемост. Използването на обществен транспорт – трамвай, без притежание на валиден превозен документ не съставлява престъпление или административно нарушение по българския национален закон, следователно, то няма аналог в националната ни наказателна и административно-наказателна система. Описаните в удостоверението по чл. 4 от издаващия орган фактически елементи на деянието не позволяват то да бъде квалифицирано нито като нарушение по Закона за автомобилните превози, нито по Закона за движението по пътищата, нито по Наредба на местния Общински съвет, регулираща обществените отношения при ползване на обществен транспорт. От друга страна, така описаното деяние не попада в каталога по чл. 30 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, което да изключва преценката за двойна наказуемост, поради което последната в случая е задължителна. Липсата на такава прави исканото изпълнение невъзможно и налага по отправеното от издаващата държава искане да бъде постановен отказ

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТКАЗВА признаване на Решение от 12.07.2024 г., влязло в сила на 02.07.2025 г. на несъдебен орган на Кралство Нидерландия, с което на М. Е. Г., с постоянен адрес – град ***, ул.

*** № ** и настоящ адрес: село ***, община ***, ул. *** № **, ЕГН ********** е била наложена финансова санкция в размер на 100 евро за извършено на 26.08.2023 г. нарушение по чл. 70, ал. 1 от Закона за обществен превоз на пътници 2000 на Кралство Нидерландия.

Да се уведоми незабавно компетентния орган на решаващата държава за отказа за признаване и изпращане на решението за налагане на финансова санкция.

Копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд - Пловдив в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________

2