Решение № 1781 от 24.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1781 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Д. Янева-Димитрова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Д. Янева-Димитрова Гражданско дело № 20221100100068 по описа за 2022 годИ.

Предявени са от И. П. П. против „Юробанк България“ АД искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 5 000 швейцарски франка, представляваща разликата за периода 05.01.2017 г. – 05.01.2022 г. между предварително уговорени и реално заплатени анюитетни вноски, дължаща се на едностранно увеличаване на лихвения процент по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 39275/18.07.2008 г. и за връщане на сумата от 68 077.61 лв., представляваща неоснователно платена валутна разлика през периода

05.01.2017г. -

05.01.2022 г. по курс на швейцарския франк към евро по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 39275/18.07.2008 г.

Ищцата твърди, че с решение от 26.03.2021 г. по вгр.д. № 5967/2020 г. на СГС било потвърдено решение от 16.05.2020 г. по гр.д. № 24846/2018г. на СРС, с което били прогласени за нищожни, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.146, ал.1, вр.чл.143 от ЗЗП, клаузи от договора за кредит за покупка на недвижим имот № НL 39275 /18.07.2008 г., а именно: „чл.1, ал. в посочената част, чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 в посочената част, чл.6, ал.3, чл.12 и 1 л, 24, ал.1 и ал.2“.

Твърди, че след завеждането на гр.д. № 24846/2018 г. на СРС продължила да заплаща месечните погасителни вноски, съобразно договора за кредит за покупка на недвижим имот. Извършила две 1 предсрочни погасявания на кредита – на 12.07.2021 г. погасила предсрочно 20 500 швейцарски франка, при обменен курс на „Пощенска банка“ АД от 1.80228, а на 15.12.2021 г. погасила предсрочно 35 800 швейцарски франка, при обменен курс на „Пощенска банка“ АД - 1.89. През периода 05.01.2017г. – 05.01.2022 г. ищцата заплащала без правно основание възнаградителна лихва над първоначално договорения лихвен процент от 6.9 % при прилагане на неравноправните клаузи от договора за кредит, които предоставяли право на банката едностранно да променя базовия лихвен процент. Така банката се обогатила през периода 05.01.2017 г. -05.01.2022 г. с 5000 швейцарски франка. През периода 05.01.2017 г. – 05.01.2022 г., както и при извършените на 12.07.2021 г. и на 15.12.2021 г. две предсрочни пагашения, ищцата заплатила без правно основание валутни разлики при прилагане на неравноправни клаузи от договора за кредит – чл.1, ал.1 в частта“швейцарски франкове“, чл.6, ал.2, чл.24, ал.1 и ал.2 от договора, с които банката прехвърлила изцяло върху потребителя валутния риск от повишаване на чуждата валута, в която бил усвоен кредитът – швейцарски франкове, без да е разяснила икономическите последици от поетото задължение, с което недобросъвестно и в ущърб на по-слабата икономически страна, е създала неравновесие между насрещните права и задължения на страните. От валутните разлики, заплатени с месечните погасителни вноски в периода 05.01.2017 г. - 05.01.2022 г., банката се обогатила със сумата от 68 077.61 лв. /допуснато изменение на иска в съдебно заседание от 20.03.2024 г./. По изложените съображения ищцата моли съда да осъди „Юробанк България“АД да й заплати сумата от 5 000 швейцарски франка, представляваща разликата за периода 05.01.2017 г. – 05.01.2022 г. между предварително уговорени и реално заплатени анюитетни вноски, дължаща се на едностранно увеличаване на лихвения процент по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 39275/18.07.2008 г. и да й заплати сумата 68 077.61 лв., представляваща неоснователно платена валутна разлика през периода 05.01.2017г. - 05.01.2022 г. по курс на швейцарския франк към евро по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 39275/18.07.2008г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 04.01.2022 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва исковете. Твърди, че част от плащанията по договора за кредит са извършени от трето лице - А.Д.С., а не от ищцата, поради което тя няма право да претендира връщане на сумите, заплатени от третото лице. Наред с това твърди, че част от плащанията са извършени директно в швейцарски франкове, без да са закупувани франкове от банката, поради което не е налице обогатяване с курсови разлики от страна на банката. Оспорва твърденията , че банката е длъжна да продава на ищцата франкове по курс, не по-висок от този, който е бил определен в деня на усвояване на кредита. Твърди, че е неправилен механизмът, по 2 който ищцата иска да бъде определен размерът на надплатената лихва. Счита, че трябва да се сравни размерът на всяка вноска по първоначалния и по актуалния план, за да се изчисли на каква стойност възлиза разликата между първоначално договореното и реално платеното, както и каква част от тази разлика се дължи на промяната на лихвения процент и каква част – на други промени, настъпили в кредитното правоотношение. Твърди, че при промяната на лихвения процент се променя не само размерът на вноската, но и съотношението между плащането за лихва и плащането за главница. Така се увеличава частта, представляваща плащане за лихва, но намалява частта, която прредставлява плащане за главница. Самата вноска се увеличава, но не със сумата, с която е увеличена частта, представляваща плащане за лихва, а с по-малка сума. Твърди, че ищцата претендира разликата между уговореното и платеното по начин, който включва всяка промяна във вноската, независимо на каква причИ. се дължи. Поддържа, че ищцата е подписала допълнително споразумение с банката от 16.08.2021 г., с което страните са се съгласили да бъде скъсен срокът на изплащане на кредита. Съкращаването на срока обаче е довело до промяна в размера на вноските в посока на увеличаването им. Това увеличаване не се дължи на едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката, а на извършената промяна в срока на кредита. Изплащането на сумата на кредита за по-кратък срок води до заплащане на по-големи вноски. Твърди, че ищцата претендира разликата между уговорено и платено по начин, който неизбежно включна и начислените от банката лихви за просрочие. Кредитът не е бил обслужван редовно от ищцата и по него е начислена санкционни лихва, която не се дължи обратно. Относно иска за връщане на лихви в размер на 5000 швейцарски франка заявява, че ако съдът уважи този иск, банката не тряба да връща тази сума по актуалния курс, след като ищцата претендира надвзети курсови разлики спрямо курс от деня на усвояване на кредита върху всичко платено, вкл. и върху сумата от 5000 швейцарски франка. Оспорва приложимият курс да е 1.1775 купува за швейцарски франк към евро, тъй като това не е курс към лева, а това води до погрешно изчисляване на претенцията. Оспорва претенциите за законна лихва. Моли съда да отхвърли исковете и да му заплати направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа следното:

Видно от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 39275/18.07.2008 г., сключен от кредитора „Юробанк И Еф Джи България“ АД от една страна, и ищцата по делото И. П. П. от друга страна като кредитополучател, кредиторът е поел задължение да предостави на ищцата кредит в швейцарски франкове. Размерът на кредита е определен по следния начин:

3 равностойността на 65 000 евро в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на самата банка в деня на усвояване на кредита. Посочено е, че част от кредита , представляваща равностойността в швейцарски франкове на 13 446 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита , се предоставя за покупка на недвижим имот – апартамент в жилищна сграда в София; друга част от кредита - равностойността в швейцарски франкове на 51 554 евро по курс „купува“ за швейцарския франк спрямо еврото в деня на усвояване на кредита е предоставен за други разплащания. Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателката И. П. П. в швейцарски франкове. Кредитът в швейцарски франкове по блокираната сметка се превалутира служебно от банката в евро по курс “купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро. Страните са договорили срок за връщане на кредита от 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Датата на усвояване на кредита се удостоверява чрез подписване на приложение № 1 към договора. Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, представляващ приложение № 2 към договора. Погасителните вноски се заплащат ежемесечно на 5 число от месеца . Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски франкове./чл.6, ал.2 от договора/. Кредитополучателите са се задължили да заплащат годишна лихва, равняваща се на сбора на базовия лихвен процент/БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове + 1.9 пункта надбавка. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е определен на 5 % . При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.

Видно от приложение №1 към договора и банкови бордера от 27.08.2007 г. кредитът е усвоен на 28.07.2008 г.

С влязло в сила решение от 16.05.2020 г. по гр.д. № 24864/2018г. на СРС, ГО, 28 състав, са прогласени за нищожни клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.12, чл. 24, ал.1 и ал.2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 39275/18.07.2008 г.

В диспозитива на решението е посочено, че са прогласени за нищожни и „чл.1, ал. в посочената част“, “чл.6, ал.2 в посочената част“ и „1л“. Допуснати са явни фактически грешки в диспозитива на решението относно тези разпоредби, които не са поправени. От диспозитива не става ясно кои са конкретните разпоредби, които е имал предвид съдът – алинеята на чл.1 не е 4 посочена; не е указано в коя част е прогласена за нищожна чл.6, ал.2, а относно „1л“ не става ясно коя конкретна разпоредба е имал предвид съдът и дали не се касае до алинея на разпоредба.

Представени са извлечения от банкови сметки № BG ************ и № BG***********на ищцата за извършените от нея плащания през периода 22.07.2008г. – 14.07.2022 г. за погасяване на кредита, които са съобразени при изготвяне на счетоводната експертиза по делото и ще бъдат обсъдени по-долу в заключението.

От заключението на счетоводната експертиза, което съдът кредитира като изчисления и констатации, не и като крайни изводи, се установява, че за периода от 05.01.2017 г. до 05.01.2022 г. по процесния кредит са платени задължения в общ размер на 107 149.95 СНF, от която сума 67 525.20 СНF/главница/, 34 753.77 СНF/възнаградителна лихва/, 4.70 СНF/наказателна лихва/, 3 084.12 СНF/такси/, 1 575.27 СНF/плащания за връщане на бонус/; 206.89 СНF/плащания за застраховки/. През процесния период 05.01.2017 г. до 05.01.2022 г. банката е начислила възнаградителна лихва в размер на 34 789.22 СНF. Дължимата възнаградителна лихва при ГЛП от 6.90% за същия период е 30 727.81 СНF. Разликата между тези две суми е 4 061.41 CHF. По договора са платени суми в левове по актуален курс на БНБ на лев към швейцарския франк към датата на всяко плащане, респ. към датите на предсрочните погашения, в размер общо на 194 246.68 лв. Ако се приложи курс на лева към швейцарския франк на банката към датата на усвояване на кредита - 28.07.2008 г./1.1775 BGN/СНF/, то левовата равностойност на платената по договора за кредит сума е 126 169.07 лв. Курсовата разлика между платените суми в левове по актуален курс на БНБ лев към швейцарския франк към датата на всяко плащане и платената сума в левове по курс лев към швейцарски франк, определен към датата на усвояване на кредита, възлиза на 68 077.61 лв. Вещото лице по искане на ответника е изчислило общия размер на платените месечни вноски, ако се приложат едностранните промени на ГЛП, извършени от банката, и без да се прилага допълнителното споразумение от 16.08.2021 г., на 48 045.58 СНF. Дължимият размер на месечните вноски за процесния период по първоначалния погасителен план, при ГЛП 6.90 % и без да се прилага допълнителното споразумение от 16.08.2021 г., е 44 634.60 СНF. Разликата между сумата от 48 045.58 CHF и 44 634.60 CHF e 3 410.98 CHF. Експертът, след като се е запознал с извлечения от банкови сметки BG ************ и BG***********, чийто титуляр е ищцата, заявява, че по тях са получени суми от трето за спора лице А.Д.С. за погасяване на задължения по процесния кредит в общ размер от 47 154.15 СНF, от които 44 786.40 СН F са платени през периода 05.01.2017 г. - 05.01.2022 г. По сметка BG*********** с титуляр ищцата са получени суми за погасяване на ипотечен заем с наредител А.Д.С. в общ размер от 70 100 лв., от която сума част в 5 размер на 35 800 швейцарски франка е използвана за предсрочно погасяване на процесния кредит.