Решение № 320 от 04.06.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Разград, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20253330101654 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 124, ал.1, пр.2 ГПК, вр. с чл. 103 и сл. ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Ю. С. Х., с която е предявен отрицателен установителен иск срещу “Олимп” ООД за признаване за установено, че чрез извършено прихващане на насрещни задължение е погасено вземането на дружеството за наемни вноски по договор за наем с рег. № 14471/21.11.2023г. на недвижим имот „овцеферма“ за периода 10.2024 – 09.2025г., в размер на 2640 лв. Ищецът твърди, че с лични средства е заплатил съдебни разноски, дължими от ответното дружество по ТД № 40/2023 по описа на ОС – Разград в размер на 8850 лв. Твърди, че направил писмено изявление до “Олимп” ООД за прихващане на 19.08.2025г., но дружеството оспорило изявлението и възможността да бъде извършено, като отправило искане за предаване владението на имота. Твърди още, че с цел запазване имуществото на ответното дружество, разсрочил задължения на ответника към НАП, които погасявал ежемесечно по 3340 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответника депозира отговор, с които оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка. Твърди, че наемната цена е различна от посочената от ищеца и задължението за посочения период е 3000 лв. Сочи, че не е налице идентичност на правните субекти по насрещните задължения – наемът е сключен със ЗП Ю. С. Х. с ЕИК 179084644, а не с физическото лице. Счита, че изявлението за прихващане не е породило правно действие.

Отделно твърди, че в представените платежни нареждания на обща стойност 8200 лв., платци на конкретните суми са адв. Е. С. и „Олимп“ ООД. На един от документите фигурирал ищецът като платец, основанието било „депозит за вещо лице“ на стойност 1250 лв. от 01.12.2024г., но липсва информация за кое дело и респ. в чия полза. Твърди, че плащанията към НАП не са предмет на спора. Сочи, че разноските, сторени от дружеството по ТД № 40/2023 по описа на ОС – Разград, са резултат от взети от ищеца решения за изключване на съдружника А.Н.А., с които действия Ю. С. Х. е станал едноличен собственик на дружеството. Заявява, че действието на договора за наем е прекратено с едностранно изявление до ищеца – Уведомление от 25.08.2025г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира Насрещна искова молба срещу Ю. С. Х., регистриран като ЗП Ю. С. Х. с ЕИК 179084644, която не е допусната до разглеждане /Определение №41/15.01.2026г., вл. в сила на 27.01.2026г./, респ. не подлежат на разглеждане и релевираните по повод НИ възражения на ответника по него.

Предявеният отрицателен установителен иск за установяване недължимост на вземане е допустим, доколкото е налице правен спор относно осъществяването на твърдения от ищеца способ за погасяване на дълга, респ. налице е правен интерес. С оглед на което, допустими 1 са и възраженията на ответника за неосъществяване на погасителния способ поради липса на идентичност на правните субекти, носители на насрещните задължения, липса на насрещни вземания на ищеца в заявения размер, извънсъдебно прекратяване на договора за наем, който е основание за едното вземане. Тежестта на доказване съществуването на вземане по процесния договор за наем е на ответника.

Депозирани са писмени доказателства.

Ищецът е поискал прекратяване на производството, като е депозирал молба за оттегляне на иска след приключване на първото по делото заседание, но ответникът не е дал съгласие.

Приложен е платежен документ за заплащане на дължимите по процесния договор наемни суми за период от месец октомври 2024г. до месец април 2025г. в размер на 2301 евро.

С депозирано становище ответникът представя платежно нареждане за връщане на платената от ищеца сума кат онедължимо платена по развален договор.

Съдът, преценявайки твърденията на страните и събраните писмени доказателства, приема следното от фактическа страна:

Между Ю. С. Х., в качеството му на земеделски стопанин, и “Олимп” ООД е сключен договор за наем /лист 8 от делото/, вписан в Имотен регистър към Агенция по вписванията като акт № 39, том 3, дата 27.11.2023г. на недвижим имот „овцеферма“, за срок от пет години / до 27.11.2028г./ при месечна наемна цена 250 лева.

С Уведомление от 19.08.2025г. /лист 17/ е отправено изявление за прихващане на насрещните вземания.

Твърди се, че поради неизпълнение задължението за плащане на наемна цена, дружеството е прекратило договора без предизвестие с Уведомително писмо от 25.08.2025г./л.18/.

С Отговор на Уведомително писмо от 01.09.2025г./л.19/ се твърди да е извършено извънсъдебно прихващане на дължимите от ищеца по договора за наем суми в размер на 3000 лв. с дължимите му от дружеството суми в размер на 8850 лв. – разноски по търговско дело № 40/2023г. на РОС, до размера на по-малкото от двете вземания.

На 25.03.2026г. ищецът е превел сума в размер на 2301 евро и по сметка на наемодателя с основание „2025г. вкл. д-р за наем 520 27.11.2023“.

На 31.03.2026г. сума в размер на 1946,21 евро е върната на ищеца като недължимо платена.

Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:

Предявен е иск за установяване недължимост на задължение в размер на 2640 лв. за период месец октомври 2024г. до месец септември 2025г. по договор за наем, поради извършено извънсъдебно прихващане (чл. 103 – чл. 105 ЗЗД).

За да се приложи успешно посочения от ищеца способ за погасяване на задължението му е необходимо наличие на две насрещни парични вземания между едни и същи субекти, като вземането на прихващащия (активното вземане, на ищеца) да е изискуемо и ликвидно, а неговото задължение да е поне изпълняемо. След като по правило длъжникът може да изпълни преди падежа (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване преди срока. Ликвидно е активното вземане, определено по основание и размер, което е безспорно или неоспорено от длъжника, срещу когото се прихваща. Доколкото активните вземания на ищеца са били оспорени и неустановени по основание и размер с подаване на исковата молба ищецът е поискал да бъдат установени и компенсирани с вземанията на ответника срещу него, до размера на по-малкото от тях.

Възражението на ответника за липсата на идентичност на правните субекти по двете насрещни вземания, съдът намира за неоснователно. Регистрирането на едно лице като земеделски производител разширява неговата правоспособност, свързана с държавното подпомагане на земеделските стопани и извършване на селскостопанска дейност. Нов правен субект не възниква. Всички права и задължения във връзка с осъществяване на дейността му като земеделски производител се обединяват от личността на физическото лице, регистрирано като земеделски производител. В настоящия случай се касае за физическо лице, регистрирано като земеделски производител. Само физическото лице е правен субект. С едно и също имущество той ще отговоря по задълженията, придобити в резултат на дейността му като земеделски производител и по всякакви други имуществени отношения, в които влиза в частния си живот.

Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера на помалкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от 2 тях по страни, основание и размер. Извършено извън процеса прихващане е безусловно и винаги има ретроактивно действие – настъпва в момента, в който е възникнала възможността за извършване на прихващането. За да породи действие, трябва да достигне до адресата.

Не се спори, че Уведомление за прихващане от 19.08.2025г. /лист 17/ е получено от адресата.

Това се установява и от Уведомително писмо от 25.08.2025г. /л.18/. Спорно е наличието на активно вземане (на прихващащия) - изискуемо и ликвидно.

С оглед направените оспорвания, съдът следва да установи съществуване на активното вземане и наличието, респ. липсата на предпоставките за прихващането му.

Твърди се, че вземането на ищеца е породено от платени съдебни разноски от Ю. Х. в полза на „Олимп“ ООД, с което разместване на блага е настъпило неоснователно обогатяване на ответника за сметка на обедняване на ищеца, същото е без правно основание. С оглед твърдените факти, квалификацията на активното вземане следва да е чл. 55, ал. 1 ЗЗД – произтичащо от един общ юридически факт разместване на блага и наличие на непосредствена причинно – следствена връзка между обедняването и обогатяването. Видно от материализираното изявление за прихващане от 19.08.2025г., активното вземане на ищеца е в размер на 8850 лв. – разноски по т.д. №40/2023г. по описа на ОС - Разград. Приложени в подкрепа на твърденията са: заплатен адвокатски хонорар /л.11/, 6 бр. платежни нареждания за погасяване на задължения на „Олимп“ към НАП /л.52-58/, платежно нареждане за 500 лв. от 01.12.2025г. за депозит на вещо лице по ТД 41/2025 /лист 59/, 3 бр. приходни квитанции към отдел МДТ на Община Разград в полза на „Олимп“ /л. 60-62/, сметка и фактура за връчване на книжа /л.64/, /, сметка и фактура за нотариални такси /л.65/, платежно нареждане за 600 лв. от 09.02.2024г. за депозит на вещо лице по ТД 40/2023 /л. 12 и л. 70/, платежно нареждане за 1250 лв. от 11.12.2023г. за депозит на вещо лице /л. 13 и л. 71/, платежно нареждане за 280 лв. от 24.07.2024г. за държавна такса по ТД 40/2023 /л. 70/, платежно нареждане за 380,51 лв. от 05.06.2024г. за образуване на ГД пред РС - Разград /л.

70/, разписки за платени чрез „Изипей“ комунални разходи по партида на „Олимп“ /л.74-95/.

При анализа на описаните доказателства се установява, че относим към индивидуализираното в уведомлението за прихващане вземане е единствено заплатения адвокатски хонорар в размер на 7000 лв. от 28.11.2023г., доколкото съдържа данни за платец Ю. Х., основание – представителство на „Олимп“ ООД по т.д. 40/2023г. Ответникът твърди наличие на правно основание за извършеното плащане. При извършена справка в Търговски регистър по партида на дружеството, се установява, че с Определение № 67/01.11.2023г., постановено по т.д. 40/2023г. на ОС – Разград е спряно регистърното производство пред Агенция по вписванията във връзка с вписване на промени, резултат от Решение на Общо събрание на съдружниците на „Олимп“ ООД, проведено на 20.10.2023г. по т. 2-8, с които в обобщение се изключва съдружника А.Н.А. и дружеството се преобразува в ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Ю. Х., като се приема и нов учредителен акт.

При съпоставяне в хронологичен план така изяснените факти, безспорно се установява, че към датата на упълномощаване /28.11.2023г./ единствено ищецът е разполагал с представителна власт по отношение на дружеството – ответник. Депозираната междувременно искова молба за отмяна на цитираното Решение на Общо събрание от 20.10.2023г. застрашава интересите на дружеството, чиито единствен управител и собственик към него момент е ищеца, с оглед на което упълномощаването на процесуален представител е извършено с правно основание. В заключение, безспорно се установява, че не е налице твърдяното от ищеца активно вземане, породено от неоснователно обогатяване, с което да бъде осъществен твърденият погасителен способ.

С оглед установеното несъществуване на активното вземане, съдът не намира за необходимо да анализира наличието на насрещно вземане на ответника, както и ирелевантно се явява обстоятелството дали договорът за наем е прекратен или не. Представените писмени доказателства, включително и депозираната разписка за извършено плащане на насрещното задължение на ищеца по договора за наем, не изясняват факти и обстоятелства, релевантни за спора.

С гореизложените мотиви, съдът намира, че предявеният от Ю. Х. отрицателен установителен иск срещу „Олимп” ООД, целящ да установи несъществуване на задължение на ищеца към ответника в размер на 2640 лв., представляващо неплатени наемни вноски по договор за наем с рег. № 14471/21.11.2023г. на недвижим имот „овцеферма“, за периода 3