Определение № 18837 от 06.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18837 гр. София, 06.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508894 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и сл. от ГПК във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца Б. Н. М., чрез пълномощника адв.

С.Д., срещу определение №27719/26.06.2025г., постановено по гр.д. №70711/2024г. по описа на СРС, 27 състав, за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по реда на чл.248, ал.1 от ГПК. В жалбата се излагат оплаквания, че претенцията на ищеца е уважена, но въпреки това разноски са присъдени на ответника, като се поддържа, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като процесните суми продължавали да се водят дължими в счетоводството му по партидата на ищеца, и върху същите били начислявани лихви. Били издавани и справки със задължения на името на ищцата и били изпращани покани за плащане на сумите. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.78, ал.2 от ГПК за освобождаване на ответника от заплащане на разноските по делото. Поради изложеното моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде изменено решението в частта за разноските, като в полза на ищеца и процесуалния му представител да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „Софийска вода“ АД.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на страните, и извърши проверка по приложеното първоинстанционно дело, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решение №8040/05.05.2025г., постановено по гр.д. №70711/2024г. по описа на СРС, 27 състав, е признато за установено по предявения от Б. Н. М. срещу „Софийска вода“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Б. Н. М. не дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 1154,10 лева, 1 представляваща общо начислена цена за доставени от дружеството водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 27.03.2012г. до 22.03.2014г. във водоснабден имот – апартамент №120, находящ се на адрес гр.

София, ж.к. ****, с партида с абонатен №1005086730. С решението е осъдена ищцата Б. Н. М. да заплати на основание чл.78, ал.2 от ГПК на ответника „Софийска вода“ АД сумата от 100 лева, представляваща сторени разноски по делото.

Подадена е молба от ищцата Б. Н. М., чрез пълномощника адв. С.Д., за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, като се поддържа, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК.

Ответникът не е изразил становище по молбата.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищцата Б. Н. М., чрез адв. Д., за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК.

Въззивният съд намира, че определението е правилно по следните съображения:

Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да бъде освободен ответникът от отговорност за съдебни разноски, следва да са осъществени двете кумулативни предпоставки: ответникът да не е дал повод за образуване на исковия процес с извънпроцесуалното си поведение и да признае иска.

Съдът намира, че в случая са налице установените в цитираната разпоредба предпоставки за възлагане на разноските на ищеца.

Съобразно установената практика на ВКС, д околкото кредиторът има право да иска плащане на задължението си, при това без да е задължен да съобразява същото с изтеклата в полза на длъжника погасителна давност, тези негови действия сами по себе си не могат да обосноват отговорността му за разноски по предявен от длъжника иск за недължимост на вземането. Отговорността на кредитора за извършените от длъжника съдебни и деловодни разноски възниква в случай, че той предяви иск или се снабди с изпълнителен титул за вземането си, като оспорва направеното от длъжника основателно възражение за изтекла погасителна давност или пък оспори предявения основателен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност (в този смисъл определение №338/18.07.2018г. по ч.гр.д. №209/2018г. на ВКС, ІV ГО, определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г., І г. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о., определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ІІІ г. о. на ВКС , определение № 534/6.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о. на ВКС и др.). В случая, не се твърди и установява по делото ответникът да се е снабдил с изпълнителен лист за оспорените вземания, като в подадения по реда на чл.131 от ГПК отговор на исковата молба същият е признал иска. Право на кредитора е да кани длъжника да му плати и погасените по давност вземания, като на основание чл.118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на 2 давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Плащането на погасените по давност вземания е предоставено на преценката на длъжника и в случай, че длъжникът плати тези вземания, те са дължимо платени. Поради това съдът приема, че не са налице необосновани правни действия от страна на ответника, които да са дали повод за търсената от ищеца защита по исков ред.

Предвид изложените съображения съдът намира, че в случая са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно ответникът не е дал повод за завеждане на иска, както и е признал иска, поради което не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ищеца.

Ето защо въззивният съд намира, че не е налице основание за уважаване на молбата по чл.248 от ГПК и обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-ІV-А състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №27719/26.06.2025г., постановено по гр.д.

№70711/2024г. по описа на СРС, 27 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3