Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 49 от 26.01.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 267/2025
Вид
Определение № 49
Подписан
26.01.2026
В сила
01.07.2026
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Деспина Георгиева Георгиева, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. Варна, 26.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500267 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.248 ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на С. Я. Л. с вх.№ 8862/11.12.2025 г. по описа на ВАпС, чрез процесуалния му представител адв. Е. Я. за изменение на решение № 206/20.11.2025г. постановено по в.гр.д.№ 267/2025 на Апелативен съд – Варна в частта за разноските за адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство във въззивното производство, присъдени на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Изложени са доводи за неправилност на решението в частта за разноските, основани на твърдения за необоснованост, поради несъобразяване в достатъчна степен на действителната фактическа и правна сложност на делото, съответно на положения от процесуалния представител труд за осъществяване на защитата във въззивното производство. Посочено е, че върху представителя е била поставена значителна тежест, като последният, в изготвения отговор на въззивната жалба, е обсъдил всички доводи и възражения на въззивницата и е направил анализ на практиката на ВКС по спорните въпроси. Освен това се посочва, че делото е с висок защитаван материален интерес – сумата от 232 059.23 лв., както и, че при сключване на договора за правна помощ, страната не е била в състояние да прецени какви точно процесуални действия ще се наложи да извърши адвоката , поради което заплащането е съобразено с минималните размери, установени с чл. 7 от НВАР (в тази връзка е извършено позоваване на определение № 2597/28.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1804/2024 г. на ВКС, IV г. о. на ВКС).

Отправено е искане за изменение на решението на ВАпС в частта за разноските, като бъде присъдена сумата от 13 925 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от въззивницата, в който е изразено становище за допустимост и неоснователност на молбата. Посочва се, че процесуалната защита, осъществена в случая от процесуалния представител на въззиваемата страна се свежда до изготвяне на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство в едно открито съдебно заседание.

Съдът намира, че молбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

1

Предмет на исковото производство е предявен от С. Л. срещу Т. Б. З. – Л.а осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 118 650 евро, като получена без основание ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.

С решение № 58/17.03.2025г., постановено по гр. д. № 437/2023г. на ОС – Добрич, въззивницата е осъдена да заплати на С. Л. претендираната сума, поради получаването без основание, ведно с обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.04.2023г., до окончателното му погасяване.

Производството по настоящото в.гр.д. № 267/2025г. е образувано по въззивна жалба на Т. З. – Л.а срещу решението, постановено от ДОС по гр. д.

№ 437/2023г. в цялост.

С решение № 206/20.11.2025 г. постановено по в.гр.д. № 267/2025г. по описа на ВАпС е потвърдено решение № 58/17.03.2025 г. по гр. д.

№ 437/2023г. по описа на ДОС, съответно Т. З. е осъдена да заплати на С. Л. сумата от 10 000 лв., представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

На л. 66 от в. гр. д. № 267/2025 на Апелативен съд - Варна е приложен договор за правна защита и съдействие от 02.05.2025г между С. Я. Л. в качеството му на доверител и адв. Е. П. Я., в качеството му на довереник, с който е уговорено последният да окаже правна защита и съдействие, изразяващо се в изготвяне и подписване на отговор на въззивна жалба, подадена срещу решение № 58/17.03.2025г. по гр. д. № 437/2023г. по описа на ОС – Добрич и процесуално представителство пред ВАпС, срещу възнаграждение в размер на сумата от 13 925 лв. Договорът съдържа изявление от страна на довереника, че сумата е получена в брой в деня, което настоящият състав на съда приема за разписка за получаване на сумата на датата на сключване на договора. В съдебно заседание, проведено на 22.10.2025г. процесуалния представител на въззивницата е навел възражение за прекомерност за претендираните от въззиваемата страна разноски.

Съдът, при постановяване на настоящия акт, отчита даденото разрешение на СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 по тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че (арг. чл. 633 ГПК), съобразно което размерите на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, противоречат на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, вр. с чл. 4, пар. 3 от ДФЕС, поради което задължителният им характер е отречен.

След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено определение № 50015/16.02.2024г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което е застъпено становището, че регламентираните от Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не представляват обвързващи съда правила, но могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Практиката е доразвита с определение № 3036 от 28.10.2025г. на ВКС по ч. т. д. № 1926/2025г., I т. о., ТК и цитираните в него определение № 1001 от 06.03.2024г. по ч. гр. д. № 553 от 2024г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 28 от 21.01.2022г. по ч. т. д. № 2347 от 2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение 1183 от 14.03.2024г. по ч. гр. д. № 2605 от 2023г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 327 от 16.07.2018г. по ч. т. д. № 750 от 2018г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.

В случая следва да бъде отчетен минималният размер на адвокатското възнаграждение, установен с алгоритъма на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, който възлиза на сумата от 16 718.71 лв.

(8 548.14 евро) с вкл. ДДС, тъй като е предоставена безплатна адвокатска 2 помощ пред въззивна инстанция, при уважен обжалваем интерес в размер на 118 650 евро (232 059.23 лв.). Съдът, при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение отчита, че разгледания спор се отличава с невисока степен на правна и фактическа сложност, при наличие на спорни въпроси относно допустимостта и правилността на обжалваното решение, по доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна правна квалификация на исковата претенция, довела до неправилно разпределение на доказателствената тежест и поради необоснованост, изразяваща се в неправилна преценка на приетите от първостепенния съд доказателства. Макар да са били оспорени фактическите изводи на първоинстанционния съд пред настоящата инстанция, не е било поискано събиране на нови доказателства. Защитата на интереса на въззивника се изразява в изготвяне и депозиране на отговор въззивна жалба, в който е изразено становище по отношение на оплакванията, наведени с въззивната жалба и по съществото на спора. Освен това е осъществено и процесуално представителство пред настоящата инстанция в едно открито съдебно заседание.

Предвид гореизложеното, при определяне на дължимия адвокатски хонорар, съдът счита, че дължимо адвокатско възнаграждение е под установения с алгоритъма на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа минимум, тъй като делото не се е отличавало с особена фактическа или правна сложност, нито пък процесуалният представител е положил извънредни процесуални усилия, които да обусловят извод за дължимост на възнаграждение в размер, надхвърлящ сумата от 10 000 лева. Определеното в посочения размер адвокатско възнаграждение в достатъчна степен възмездява положения от процесуалния представител труд.

По изложените съображения, Апелативен съд -Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ молбата на С. Я. Л. с вх.

№ 8862/11.12.2025 г. по описа на ВАпС, чрез процесуалния му представител адв. Е. Я. за изменение на решение № 206/20.11.2025г. постановено по в.гр.д.

№ 267/2025 на Апелативен съд – Варна в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3