Решение № 260007 от 11.09.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 518/2020
- Вид
- Решение № 260007
- Подписан
- 11.09.2020
- В сила
- 29.10.2020
- Състав
- РАЙНА ГЕОРГИЕВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.13 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 15 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.15, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 15, ал.2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.21, т.3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. София, ………………
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в закрито съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА като разгледа ч. т. дело № 518 по описа за 2020 година, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/ЗТРРЮЛНЦ/ във вр. с Глава ХХI
ГПК „Обжалване на определенията“ ГПК.
Образувано е по жалба рег. № 20200305105943 от Ф.Б.,
ЛНЧ **********, в качеството му на управител на „К.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу Отказ № 20160831105925 от 21.02.2020 година на АВ – ТР, за обявяване на финансовия отчет за 2015г. по партидата на дружество, постановен по заявление образец Г2 с входящ № 20160831105925 от 31.08.2016 година.
Жалбоподателят твърди, че неправилно длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ за обявяване на ГФО, тъй като заявлението е подадено от И.М.П., който го е подписал, към него са приложени изискуемите от закона документи, както и изрично нотариално заверено пълномощно.
Искането е обжалвания отказ да бъде отменен, като бъдат дадени указания на АВ – ТР за обявяване на ГФО за 2015 година.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:
Видно от данните, съдържащи се в изпратената до съда от АВ - ТР преписка, заявлението е подадено от заявителя И.М.П. /л.21/. Съобщението за постановения отказ от 21.02.2020 година е било изпратено по пощата с обратна разписка, с дата на доставяне 27.02.20202 година. Жалбата е подадена на 05.03.2020 година, в рамките на срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, внесена е дължимата за обжалването държавна такса.
Жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.
Със заявление образец Г2 с входящ № 20160831105925 от 31.08.2016 година, е поискано да бъде обявен в търговския регистър по партидата на „К.“ ООД финансовия отчет на дружеството за 2015г. Видно от приложените към заявлението документи в АВ-ТР, със заявлението като писмени доказателства са представени декларации по чл.13, ал.4 и 5 от ЗТР, протокол от 12.03.2016г. за решение на общото събрание на съдружниците, ГФО за 2015г., документ за внесена държавна такса и нотариално заверено пълномощно от управителя Ф.Б., с което е упълномощен И.М.П. да представлява дружеството пред АВ – ТР, с правото да заявява и представя за обявяване в търговския регистър на актове по ЗСч и по повод публикуване на ГФО и други документи.
В мотивите си към отказ № 20160831105925 от
21.02.2020 година длъжностното лице по регистрацията е приело, че заявлението е подадено от неоправомощено лице по смисъла на чл.15, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Регистърното производството е охранително и осъществяваните от АВ - ТР правомощия са акт на административно съдействие.
Производството има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона.
Съгласно чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице следва да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР, дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, дали са представени изискуемите декларации по чл.13 ЗТРРЮЛНЦ и дали е заплатена дължимата държавна такса.
Длъжностното лице е мотивирало отказа за обявяване на ГФО с аргумента, че заявителят не е лице по смисъла на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, който предвижда, че вписване, заличаване и обявяване могат да се заявят от търговеца, от прокуриста, от друго лице в предвидените от Закона случаи, както и от адвокат с изрично пълномощно, а в хипотезата на обявяване на годишните финансови отчети и от съставителя на отчета с нотариално заверено пълномощно.
Съгласно чл. 15, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ заявление може да се подава от заявител по ал. 1 или пълномощник с изрично писмено пълномощно. На т.2 от тази разпоредба се позовава жалбоподателя в настоящия случай, като сочи, че И.М.П. е надлежно и изрично упълномощено лице. Цитираната разпоредба обаче касае фактическото подаване на заявлението, а не процесуалното качество на лицето, което е активно легитимирано като заявител да инициира започването на регистърното производство. В случая И.М.П. се явява като заявител при обявяване на ГФО по смисъла на ал. 1 и същевременно като лице, фактически подало заявлението по реда на ал.2. Допустимостта на вписването е обусловена единствено от личността на заявителя, който трябва да е от кръга на изброените в чл.15, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ лица и да е автор на заявлението по чл.13, ал.1 от ЗТР, не и от личността на подателя, който депозира фактически заявлението по чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ пред длъжностното лице по регистрация.
В случая, не се твърди и не се установява И.М.П. да притежава някое от предвидените в ал.1 качества, а именно да е управител, прокурист, адвокат с изрично пълномощно, както и да е съставител на ГФО, съгласно изрично предвидената в ал.3 възможност. Поради липсата на такова качество И.М.П. би могъл да подаде фактически заявлението по силата на изричното писмено пълномощно, но не и да инициира производството в качеството си на заявител.
Въз основа на горното съдът намира за основателни съображенията на длъжностното лице за липса на предпоставката по чл.21, т.3 от ЗТРРЮЛНЦ, проверката за чието наличие е в рамките на дължимия и извършен от длъжностното лице контрол.
С оглед на изложеното жалбата на Ф.Б. в качеството на управител на „К.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу отказ на АВ – ТР рег. № 20160831105925 от 21.02.2020 година за обявяване на ГФО по партидата на дружеството се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а отказът потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА отказ
№ 20160831105925 от 21.02.2020 година на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията за обявяване на ГФО за 2015 г. по партидата на „К.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд София в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на АВ - ТР.
СЪДИЯ: