Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 698 от 09.07.2020, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 108/2020
Вид
Решение № 698
Подписан
09.07.2020
В сила
04.08.2020
Състав
ЦВЕТАНКА ТРЕНДАФИЛОВА ВЪЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.291 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.412, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

Р Е Ш Е Н И Е

№

,гр.Пазарджик, 09.07.2020 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА при секретаря Стоянка Миладинова, като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №108 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Подадена е искова молба от Д.А.Й., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, кантора №8А, чрез адвокат Г.С.-Ц. *** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.

„Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, представлявано от управителите Р. И. М-Т. и Т. И. В. , в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че с Изпълнителен лист от 24.10.2011г., издаден въз основа на Заповед №2760 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 21.10.2011г., постановена по ч.гр.д. №4286/2011г. по описа на Районен съд-Пазарджик е разпоредено длъжниците Н. Т. Т. от гр.Пазарджик, ул.„******“ №*, ет.*, ап.*, С. И. И. от гр.Пазарджик, ул.„*******“ №*, ет.*, ап.* и ищцата - Д.А.Й. /Ч. - преди сключването на гражданския й брак/ да заплатят в полза на „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Московска" №19 сумата в размер на 4 498.05 евро - главница; сумата в размер на 782,99 евро - лихва за периода от 11.04.2011г. - 13.10.2011г., включително и законна лихва от 14.10.2011г. до пълното погасяване на вземането, ведно с разноските по делото - 208 лева за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение в полза на банката в размер на 200 лева.

Твърди, че задължението произтича от Договор за кредит от 31.03.2008г. с кредитополучател Н. Т. Т. и Договор за поръчителство от 19.11.2010г. с поръчители С. И. И. и ищцата Д.А.Й. /с фамилно име преди сключване на гражданския й брак Ч. /. Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист, с молба вх.№06804/06.04.2012г. до К. П. ЧСИ, рег.№***, с район на действие Пловдивски окръжен съд е образувано изпълнително дело №*************/2012г. с взискател „Банка ДСК" ЕАД и длъжници Н. Т. Т. , С. И. И. и Д.А.Й. /Ч. /. Посочва, че по цитираното изпълнително дело до настоящия момент са събрани парични суми в размер на 4650 лева, внесени от длъжника Н. Т. Т. .

Твърди, че след образуване на изпълнителното дело срещу нея са предприети следните действия: До ТД НАП - Пазарджик на 07.04.2012г. е изпратено Съобщение по ДОПК с искане за предоставяне на информация за размера на нейни публични задължения, както и Искане за справка за декларирано имущество на 07.04.2012г.; На 07.04.2012г. е изпратено Искане до ОД МВР Пазарджик - пътна полиция относно искане на информация за притежавани от нея МПС-та; На 31.05.2012г. е изпратено отново писмо до ТД НАП офис Пазарджик за справки относно размери на публични задължения, наложени върху имуществото й, мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имущество, срещу което е започнало принудително изпълнение; На 31.05.2012г. е изпратено отново писмо до ТД НАП офис Пазарджик за искане на справки относно декларирано нейно имущество, МПС-та, доходи, трудови договори, банкови сметки, търговски обекти; На 31.05.2012г. е изпратено отново писмо до ОДП-Пазарджик - Пътна полиция за справки относно регистрирани на нейно име МПС-та; На 01.10.2012г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение до нея по пощата, която тя не е получила.

Твърди, че от движението на делото е видно, че са извършвани по възлагане от взискателя: справки за имущественото състояние на длъжниците, на нея - ищцата, приложени са справки от ТД НАП Пазарджик, отбелязвания относно недвижими имоти; представяни са справки от Национална агенция по приходите за декларирано имущество - недвижими имоти, движими вещи, доходи от наеми и др., изпращани са Покани за доброволно изпълнение с дати: 01.10.2012г., по пощата - непотърсена; На 22.02.2013г. баща й е получил Покана за доброволно изпълнение.

Сочи, че видно от мотивите на т.10 от Тълкувателно Решение от 26.05.2015г., постановено по Тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС на Република България по време на изпълнителното производство давност не спира да тече. Изпълнителният процес е динамично производство и давността се прекъсва с всяко предприето изпълнително действие или искане за предприемане на изпълнителен способ. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи и книжа.

Твърди, че единственото изпълнително действие срещу ищцата през всичките тези години, с което е прекъсната давността и е започнала да тече нова давност, е изпратеното Запорно съобщение до ТД НАП Пловдив на 01.10.2012г., получено на 12.10.2012г.

Твърди, че на

16.08.2012г. е бил сключен договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Факторинг България" ЕООД, по силата на който „Банка ДСК" ЕАД е продала вземането си. Ищцата твърди, че до настоящия момент не е уведомена за извършената цесия, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД.

Сочи, че на

31.01.2013г. новият кредитор „ОТП Факторинг България" ЕООД, чрез юрисконсулт, е уведомило ЧСИ К. П. за извършената продажба и е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното производство. С Разпореждане на ЧСИ К. П. от 16.02.2013г. дружеството „ОТП Факторинг България" ЕООД е конституирано като взискател.

След извършената продажба, новият взискател „ОТП Факторинг България" ЕООД не е поискал предприемането на абсолютно никакви изпълнителни действия срещу нея. Единствено е изпратена нова Покана за доброволно изпълнение на 16.02.2013г., която е получена от баща й на 22.03.2013г., но както посочила по-горе, това действие не спира давността.

Твърди, че на

30.03.2017г. ЧСИ К. П. е издал разпореждане за насрочване на опис на движими вещи, но този опис реално не се е състоял. Твърди, че това действие на частния изпълнител не поражда никакво действие, тъй като е извършено след законоустановените срокове.

Твърди, че на

30.10.2017г. е сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „ОТП Факторинг България" ЕООД и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, по силата на който „ОТП Факторинг България" ЕООД е продало вземането си по изпълнителното дело. Ищцата твърди, че до настоящия момент не е уведомена за извършената цесия, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД.

На 15.03.2018г.

„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Л. Василев, е депозирал молба по изпълнителното дело с искане дружеството да бъде конституирано като взискател в изпълнителното производство. ЧСИ К. П. е уважил молбата на дружеството. Със съобщение-призовка от 03.05.2018г., изпратена по пощата и получена от ищцата лично на 25.05.2018г., е уведомена от ЧСИ К. П. , че по изпълнителното дело е конституиран нов взискател. На 18.07.2019г. е изпратено запорно съобщение до работодателя й.

Сочи, че през месец ноември 2019г. ЧСИ К. П. е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, след което дружеството - взискател е поискало връщане на изпълнителния лист.

Твърди, че в продължение на две години от датата на получаването на запорното съобщение от ТД НАП Пловдив - 12.10.2012г., което представлява изпълнително действие, не са поискани от взискателя и не са извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия срещу ищцата, които да доведат до прекъсване на давността, а именно: налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ. назначаване на пазач, насрочване и извършване на публична продан и др., поради което на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява. Сочи, че по този въпрос, отново, в мотивите на горецитираното Тълкувателно решение се посочва, че когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо дали е налице акт на съдебния изпълнител за прекратяването.

Реално изпълнителното производство е прекратено едва през месец ноември 2019г. Твърди, че в настоящия случай, считано от 12.10.2014г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Извършените след този срок изпълнителни действия, а именно: разпореждане за опис на движими вещи - 30.03.2017г., насрочен за 01.06.2017г. - който реално не се е състоял; запорно съобщение до работодателя от 18.07.2019г., представляват изпълнителни действия по прекратено изпълнително производство, същите са обезсилени по право, доколкото прекратяването влече след себе си вдигане на всички наложени запори и възбрани.

Защитени са само трети добросъвестни лица, които са придобили права преди прекратяването. Предприетите изпълнителни действия, след прекратяване на изпълнителното производство - запор върху трудово възнаграждение са незаконосъобразни и не прекъсват давността. Те не могат да произведат действие, доколкото съдебният изпълнител има правомощия по закон само в рамките на действащото изпълнително производство.

Твърди, че от изложеното по-горе следва обоснования извод, че прекратяването на изпълнителното производство става по право, новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В настоящия случай, последното валидно изпълнително действие преди перемпцията е наложеният запор, съгласно изпратеното Запорно съобщение до ТД НАП Пловдив на 01.10.2012г. и получено на 12.10.2012г., следователно двугодишният срок по чл.433 ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл на 12.10.2014г., следващото изпълнително действие - запорно съобщение да работодателя, изпратено на 18.07.2019г., но към настоящия момент няма данни да е получено от работодателя, е извършено след настъпване на прекратяването по право на изпълнителното дело - 12.10.2014г., което действие на ЧСИ не води до прекъсване на давността, в резултат на което общата 5 годишна давност е изтекла на 12.10.2019г. и цялото вземане по изпълнителен лист, издаден на 24.10.2011г. по ч. гр. д. №4286/2011г. по описа на Районен съд-Пазарджик вече не подлежи на принудително изпълнение по отношение на ищцата Д.А.Й..

Моли съда да постанови решение, с който на основание чл.439 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК да признае за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1715, район „Витоша", ж.к.“Малинова долина“, ул.„Рачо Петков - Казанджията" №4-6, представлявано от управителите Р. И.

М-Т. и Т. И. В. , че ищцата - Д.А.Й., с ЕГН ********** ***, не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД сумата в размер на 4 498,05 евро - главница: сумата в размер на 782,99 евро - лихва за периода от 11.04.2011г. - 13.10.2011г., включително и законна лихва от 14.10.2011г. до пълното погасяване на вземането, ведно с разноските по делото - 208 лева за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение в полза на банката в размер на 200 лева, представляващи вземания по издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №4286/2011г. по описа на Районен съд-Пазарджик, въз основа на който към момента е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ К. П. , които вземания са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД от „ОТП Факторинг България" ЕООД с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ на 30.10.2017г., които пък вземания са прехвърлени от „Банка ДСК" ЕАД с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ на 16.08.2012г., поради погасено право на принудително изпълнение.

Моли да й бъдат присъдени направените от нея съдебно-деловодни разноски в настоящето прооизводство.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му, с който взема становище, че предявеният иск е недопустим и неоснователен, тъй като твърденията в него са неправилни и необосновани.

Твърди, че за процесното вземане е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изп. дело №885/2012г. по опис на ЧСИ Т. М. П. , рег. №***, район на действие ОС Пловдив. Към настоящия момент изпълнителното производство е прекратено.