Решение № 144 от 09.06.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. С.З., 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20225501000086 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение №260804/21.12.21 г. по гр.д. №1224/21 г. по описа на Районен съд-С.З.,с което се отхвърля предявеният от „О.“ ЕАД С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С. ***, представлявано от И.Г.Д.-М. против АЛ. АТ. П., ЕГН ********** от гр. С., бул. ***/ чрез назначения особен представител адв. С.Т. от АК С.З./ , иск да се признае за установено по отношение на АЛ. АТ. П. с п.а. съществуването на вземания на Цесионера по Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 10.05.2019 г. - "О.” ЕАД, ЕИК ***, за които са издадени Заповед № 1920 от 20.07.2018 г.. и Изпълнителен лист от 20.07.2018 г. в полза на „Б.“ ЕАД по ч.гр.д. № 3139/2018 г. по описа на Районен съд С., произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., а именно:

-403.67 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането; 87.24 лв. редовна лихва за периода 20.09.2017 г. до 26.06.2018 г.; 0.30 лв. лихвена надбавка и 168.32 лв. заемни такси, като 1 неоснователен.Със същото решение се отхвърля като неоснователен и предявения в условията на евентуалност иск от„О.“ ЕАД С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С. ***, представлявано от И.Г.Д.-М. против АЛ. АТ. П., ЕГН ********** от гр. С., бул. ***/чрез назначения особен представител адв. С.Т. от АК С.З./ , за осъждане на АЛ. АТ. П. с п.а. да заплати суми, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., а именно:

-403.67 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането.

Въззивникът "О.” ЕАД, ЕИК *** чрез процесуалния си представител излага във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение.Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора,с което да се уважи предявения главен иск,а в случай,че бъде отхвърлен да се уважи евентуалния осъдителен иск.

Въззиваемият АЛ. АТ. П. чрез назначения особен представител адв.Т. взема становище,че решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. 3139/2018 г. на PC С. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 1920 от 20.07.2018 г., в полза на Б.

ЕАД като е издаден и изпълнителен лист от същата дата против длъжника АЛ. АТ. П.. Видно от материалите по частното гражданско дело е налице образувано изпълнително дело №1952/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Г.. На заявителя Б. ЕАД е указано с определение от 29.01.2021 г. на основание чл.

415, ал.2 от ГПК да предяви иск в едномесечен срок от получаване на съобщението относно вземането си срещу длъжника АЛ. АТ. П.. Със същото определение е спряно изпълнението по изпълнително дело № 1952/2018 г. на 2

ЧСИ Г.Г..Съобщението за това определение е получено от заявителя Б. АД на 11.02.2021 г., като настоящото гражданско дело е образувано по молба на О.

ЕОД против длъжника АЛ. АТ. П..

Видно от данните по делото е извършена покупко-продажба на вземания /цесия/ на 10.05.2019 г. между Б. ЕАД и О. ЕАД. От представения приемопредавателен протокол се установява и задължението на длъжника П. към Б., което е сред продадените вземания.

От представеното известие за доставяне е видно, че длъжникът П. не е получил документи от О., още повече, че в известието не е описано какво съдържа писмото.

Съдът приема, че кредитополучателят не е уведомен за извършената цесия между „Б.“ ЕАД и ищеца „О.“ ЕАД. По настоящото дело ответникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл да го уведоми за всички относими към спорното право факти, включително и за извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните книжа.

Видно от отбелязването на пощенския служител, писмото не е доставено на адресата, а било върнато като непотърсено. За да породи действието си извършената цесия по отношение на длъжника, съгласно разпоредбата на чл.

99, ал. 4 от ЗЗД, същата следва да бъде съобщена на длъжника. Ето защо, съдът приема, че волеизявлението на цедента, чрез цесионера по чл.99,ал.З ЗЗД, направено в периода преди завеждане на исковата молба в съда и образуване на настоящото дело, не е достигнало до длъжника, което се явява пречка цесията да породи действие спрямо ответника. Уведомяване на ответника за извършената цесия не би могло да се приеме, че е извършено и с представянето на уведомлението с настоящата искова молба, доколкото ответникът П. се представлява в производството от назначен му от съда особен представител, на когото са връчени съдебните книжа. Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материално правен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не е извършено и предаването на уведомлението на процесуалния представител на ответника не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника, 3 поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК съда особен представител.

Настоящата инстанция намира, че особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника П./ материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, чрез упълномощения цесионер за сключения договор за прехвърляне на вземания. Не може да бъде прието, че съобщаване на цесията е извършено и в хода на образуваното исково производство, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, не е налице надлежно съобщаване на цесията и чрез връчване на исковата молба и приложенията към нея на назначения особен представител на ответника.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира,че предявеният установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

При проверката за допустимост на решението /същото е обжалвано изцяло/, настоящата инстанция констатира, че същото е частично недопустимо в частта, с която първоинстанционния съд е разгледал и се е произнесъл по предявения от ищцовото дружество - цесионер „О.“ ЕАД, гр.С. при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД . При действието на чл. 290 ГПК е формирана задължителна практика на ВКС, отричаща допустимостта на осъдителен иск за парично вземане, за което е проведено успешно заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение, която не е обезсилена по надлежния процесуален ред на чл. 415, ал. 2 ГПК или по искане на заявителя - кредитор. Осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл. 410/чл. 417 ГПК, е допустим само след обезсилване на заповедта по предвидения в закона процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение защитата на вземането е възможна единствено чрез уредения в чл. 422, ал. 1 ГПК специален установителен иск.

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК, т. 11 .б. , въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно 4 от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.

Следователно, за да е допустим евентуален осъдителен иск в специалното производство, е необходимо той да се основава на въведено друго, различно основание за възникването и съществуването на вземането.

В настоящия случай, безспорно сме в хипотезата на специалното производство по иск по чл.422 от ГПК, тъй като кредиторът е избрал за реализиране на правата си по договора за кредит специалния ред по чл.417 от ГПК - снабдяване със заповед за незабавно изпълнение, надлежно издадена му. Видно от изложените в исковата молба обстоятелства, факти, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право - респ. вземанията за главница и лихва, по установителния иск и евентуалния осъдителен иск е едно и също. Вземанията, предмет на двата вида иска, произтичат от едно и също договорно основание, за един и същ период и на база настъпила по силата на същия договор предсрочна изискуемост. Следва да се посочи, че различната правна квалификация на установителния и осъдителния иск, не означава разлика в основанието, от което произтича вземането. Безспорно, видно от исковата молба се касае до същото вземане, предмет и на заповедното производство, като кредиторът, респ. цесионерът в исковото производство, се позовава на същото основание /договор за кредит /, от което произтичат вземанията, предмет на установителния иск и тези, предмет на осъдителния иск.

Следва да се приеме ,че е недопустим предявения евентуален осъдителен иск по гореизложените съображения.

При така установеното по делото съдът намира, че решението на районния съд следва да бъде обезсилено в частта,в която е отхвърлен като неоснователен предявения осъдителен иск и потвърдено като правилно и законосъобразно в останалата част.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №260804/21.12.21 г. по гр.д. №1224/21 г. по описа 5 на Районен съд-С.З. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения „О." ЕАД, гр. С., против АЛ. АТ. П., ЕГН ********** от гр. С., бул. ***/чрез назначен особен представител адв. С.Т. от АК С.З./ , иск за осъждане на АЛ. АТ. П. с п.а. за суми, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., а именно:

-403.67 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането , като НЕДОПУСТИМО.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „О." ЕАД, гр. С., против АЛ. АТ. П., ЕГН ********** от гр. С., бул. ***/чрез назначен особен представител адв. С.Т. от АК С.З./ , искове за осъждане на АЛ. АТ. П. с п.а. за суми, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., а именно:

-403.67 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането като недопустими и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на тях, като недопустимо.

ПОТВЪРЖДАВА решение №260804/21.12.21 г. по гр.д. №1224/21 г. по описа на Районен съд-С.З. в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

6

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7