Решение № 38 от 06.03.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Свиленград, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20255620200060 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалван е ЕФ №8504870414 за налагане на имуществена санкция за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на „АНИ 93-Г.ПЕТКОВ 06“ ЕООД с ЕИК 160073908 със седалище и адрес на управление с.Браниполе,общ.Родопи, обл.Пловдив, местност Нешовица №30Б, представлявано от управителя си Георги Ангелов Петков , с който за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.187а,ал.2,т.3 вр с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2500 лв., както и съответна ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 119лева.

Дружеството жалбоподател , чрез пълномощника си адв.Т., моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за незаконосъобразен и неправилен – издаден в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Счита,че не били спазени предвидените от закона давностни срокове за издаване на ЕФ,както и че липсвали задължителните реквизити в него за изясняване на фактическата обстановка. Отделно от това се оспорва извършеното нарушение от страна на жалбоподателя. Поради гореизложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В съдебната фаза, редовно призован, дружеството жалбоподател не изпраща представител. От пълномощника му е постъпило становище,в което поддържа изцяло доводите изложени в жалбата .Отделно от това се цитира практика на СЕС,в която се приема,че в случаи като настоящият,наложеното 1 наказание не било пропорционално и съразмеримо,съобразно преследваните в Директива 1999/62/ЕО , поради което моли съда да отмени обжалваното НП.

Претендира присъждане на адв.възнаграждение ,съобразно представения списък.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Агенция „Пътна

Инфраструктура” към

Министерството на регионалното развитие и благоустройството, редовно призовани, изпращат представител, който оспорва жалбата.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

По същество моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно,като излага доводи в тази насока в представеното пред съда писмено становище. Претендира присъждане на разноски по делото,а именноюр.възнаграждение. Отправя възражение за прекомерност на претендираното от другата страна възнаграждение.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 13.09.2021 година в 00.14 часа в извън населено място, а именно: по път - в община Свиленград по път А-4 км 83+554, с посока намаляващ километър, на територията на община Любимец, област Хасково, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 20352(част (елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т. нар.

ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни ), е регистрирано и заснето движещото се в посока намаляващ километър, пътно превозно средство (ППС), състоящо се от влекач марка "ДАФ ХФ 460 ФТ ", с държавен регистрационен № ****** с технически допустима максимална маса 19500 кг, брой оси 2, екологична категория – евро 6А ,в състав с ремарке с общ брой на осите -5 и с обща техническа допустима максимална маса на състава 44 000, като влекачът е собственост на дружеството - жалбоподател (видно от справката приложена по АНПр), за което не е заплатена дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,тъй като за посоченото МПС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване.

След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден процесния ЕФ на дружеството - жалбоподател в качеството му на собственик на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, налична в преписката (както вече бе посочено).

ЕФ е изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към последната, представляващ Приложение към посочената Заповед.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за 2 незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лв., както и е посочено, че дължи 119 лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП .

Обжалваният ЕФ е редовно връчен на дружеството - жалбоподател на 20.12.2024 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името на получателя му. Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен срок на дружеството – жалбоподател да плати компенсаторната такса с оглед анулирането на ЕФ.

В указания срок, дружеството - жалбоподател не е платил компенсаторната такса.

За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС.

ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите /от едната снимка/се установява, че е заснето ППС, състоящо се от влекач с прикачено към него ремарке с държавен регистрационен № РВ3622СМ. От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане.

Налично по делото е и справка относно нарушението издадено от KAPSH от което се установява,че обжалвания ЕФ е издаден на 03.02.2023г.

От публично достъпното Решение № 959 на Министерския съвет от 2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, се установява, че А-4 – автомагистрала, е част от този списък.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по категоричен начин от приложените по АНПр писмените доказателства и от представените в съдебно заседание писмени такива.

Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание , Съдът кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – 3 подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО / на 31.12.2024г. /, от надлежно легитимирано за това действие лице, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) компетентния Свиленградски Районен съд.

Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Относно направеното възражение за изтекла давност,съдът намира следното :

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в административнонаказателното производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване.

В процесния казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото.

Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове. Напротив, разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.

39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа.

Поради това, относно институтът на погасителната давност за административнонаказателно преследване, по силата на препращащата норма н а чл. 11 от ЗАНН, са приложими разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.

В процесния случай административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ, което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл.81, ал.2 от НК, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е. има необходимата предметна и персонална насоченост.

ЕФ срещу жалбоподателя е издаден на 03.02.2023 г., т.е. в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК/три години/ спрямо датата на нарушението-13.09.2021г..

Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието, прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност.

След издаване на процесния електронен фиш ,АНО е предприел действия за връчването му на административнонаказателноотговорното лице, но същият е достигнал до адресата на 20.12.2024 г.

В този смисъл, от последното прекъсващо давността действие 4 03.02.2023г., до датата на връчване на електронния фиш – 20.12.2024 г,. НЕ е изминал срок по-дълъг от три години.

Давността спира по чл. 81, ал. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, когато преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт.

В този смисъл докато тече разглеждането на спора относно законосъобразността на ЕФ давност не тече.

Жалбата срещу електронния фиш е подадена на 31.12.2024 г., поради което от тази датата е спряла да тече давността.

В този смисъл са неоснователни доводите на жалбоподателя за изтичане на давностния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

На основание чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането и прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора -тригодишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /4години и 6месеца/.

Следователно, срокът на така определената давност е четири години и половина. Абсолютната давност за преследване е приложима само, когато не е изтекла обикновената давност, а последната не е изтекла поради спирането .