Решение № 4 от 05.01.2026, Районен съд - Елена

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Елена, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Административно наказателно дело № 20254130200108 по описа за 2025 година С НП № 25-0260-000119/11.06.2025 г. на началника на РУ - Елена за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 10.00 лв., както и за извършено нарушение по чл. 76 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 20.00 лв. на Н. И. Н. от гр. Г. О..

Постъпила е жалба от Н. И. Н., чрез адв. М. Д., против НП. В същата се твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, а АУАН не отговаря на действителната обстановка. Освен това, нарушени са основни принципи на административнонаказателния процес, както и принципът „non bis in idem“.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. И. Н. не се явява и не се представлява. Пълномощникът му адв. М. Д. депозира писмено становище, от което е видно, че поддържа подадената жалба против НП. Моли съда да уважи последната. Претендира направените разноски по делото, а именно сумата 1000.00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба – началника 1 на РУ - Елена не се явява и не взема становище.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не взема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

На 26.04.2025 г. свидетелите Н. Х. Д. и С. И. Ц., двамата служители на РУ – Елена, били на работа за времето от 07.00 часа до 19.00 часа и изпълнявали задълженията си в гр. Елена. Около 08.20 часа същите извършвали обход по *** полицейските служители се разминали с лек автомобил „БМВ“, бял на цвят, с чуждестранна регистрация, който се движел в посока гр. Елена. На свидетелите им направило впечатление, че последният бил с включени червени габаритни светлини. По тази причина обърнали служебния автомобил, с който се придвижвали, и последвали лек автомобил „БМВ“, бял на цвят, с чуждестранна регистрация. На около 250 метра водачът спрял на ул. „Трети март“ до № 21 в гр. Елена и излязъл от МПС. Полицейските служители спрели зад него и извършили проверка на автомобила и водача. При последната се установило, че водач е жалбоподателят Н. И. Н.. Същият представил лична карта и регистрационния талон на автомобила, като им обяснил, че не носи свидетелството си за управление на МПС.

В РУ – Елена свидетелят Н. Х. Д. съставил на жалбоподателя Н. И.

Н. АУАН № 3580007/26.04.2025 г. в присъствието на свидетеля С. И. Ц. за това, че същият на 26.04.2025 г. около 08.22 часа управлявал лек автомобил „БМВ 320ЦИ“ с рег. № М1457ZU, образец Испания, негова собственост, като не носел свидетелство за управление на МПС от съответната категория и използвал светлини, непредвидени в ЗДвП (червени габаритни светлини).

Като нарушени били посочени разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и разпоредбата на чл. 76 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, който получил препис от документа на 26.04.2025 г.

Жалбоподателят подал възражение с вх. № 260000-2356/06.05.2025 г. срещу съставения АУАН.

Въз основа на АУАН № 3580007/26.04.2025 г. било съставено НП № 25-0260-000119/11.06.2025 г. от началника на РУ - Елена. В същото по 2 идентичен начин, както в АУАН било описано извършеното нарушение. Като нарушени били посочени разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и разпоредбата на чл. 76 от ЗДвП. На жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП било наложено административно наказание – глоба в размер на 10.00 лв., както и за извършеното нарушение по чл. 76 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП било наложено административно наказание – глоба в размер на 20.00 лв. НП било връчено на жалбоподателя на 09.09.2025 г.

Последният отказал да приеме НП и отказът му бил удостоверен с подписа на свидетеля М. П. В.

От удостоверение с № 260000-1821/20.07.2015 г., удостоверение с № 260000-14/04.01.2016 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР се установява компетентността на актосъставителя да съставя АУАН и на административнонаказващия орган да изготвя НП.

По делото е представена справка за нарушител/водач, от която е видно, че жалбоподателят Н. И. Н. е правоспособен водач на МПС категории В, М и АМ, както и че същият многократно е санкциониран за извършения нарушения по ЗДвП с фишове и НП.

По делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица: актосъставителят Н. Х. Д. и свидетелят по АУАН С. И. Ц..

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е частично основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в рамките на правомощията му и са съставени в сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

Относно нарушението на чл. 76 от ЗДвП:

Нарушението, което е вменено на жалбоподателя, е на чл. 76 от ЗДвП. Тази норма сочи, че е забранено използването на други светлини, освен предвидените в този закон и издадените въз основа на него нормативни актове. Същата е бланкетна, доколкото не сочи какви конкретни „други“ светлини са предвидени в самия закон или в издадените въз основа на него нормативни актове. Основните светлини, използвани от МПС са посочени в 3

Раздел ХVII „Използване на светлините“ и се свеждат до къси, дълги, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер - (чл. 70, ал. 1 от ЗДвП) и дневни светлини/къси за движение през деня - (чл. 70, ал. 3 от ЗДвП). Като допълнителни светлини се допуска в чл. 74, ал. 1 от ЗДвП, такива за мъгла, като е подчертано, че тези светлини не може да се използват самостоятелно. Изискванията на закона относно светлините се изчерпват с посочените, което изключва възможността за използване на други светлини, така както сочи и нормата на чл. 76 от ЗДвП.

В конкретния случай се установява, че административнонаказващият орган не е описал точно и пълно нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го установяват, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като наказаното лице е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено и така да организира адекватна защита.

Това създава неяснота, която рефлектира на законосъобразността на издадените АУАН и НП.

В процесните АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е ползвал при движение червени габаритни светлини, които не били предвидени в ЗДвП.

Габаритните светлини са такива, които маркират ширината и позиционирането на превозното средство на пътното платно, като предните габаритни светлини са бели или жълти, а задните габаритни светлини – червени. Следователно, червените габаритни светлини са нормална и допустима част от МПС. Съдът намира, че от описанието на нарушението в АУАН и в НП не може да се направи обоснован извод какво точно нарушение е извършено, тъй като не е посочено конкретно тези червени габаритни светлини допълнителни ли са, дали са извън фабричното оборудване, дали са поставени на неразрешено място и дали са използвани неправомерно. На следващо място, описанието на нарушението е вътрешно противоречиво, тъй като габаритните светлини са предвидени в закона, а задните габаритни светлини по дефиниция са червени. Всичко това създава неяснота какво точно нарушение е извършено. На следващо място, по делото не се установява дали са били включени само габаритните светлини и дали червените светлини са били отпред или отзад, както и дали са били допълнително монтирани.

На последно място, настоящият съдебен състав счита, че 4 административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, а именно общата санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, въпреки наличието на специална разпоредба, касаеща нарушенията на правилата за използване на светлините на превозните средства.

Приложената от наказващия орган разпоредба на чл. 185 от ЗДвП в редакцията й към извършване на нарушението (ДВ, бр. 97/2017 г.), послужила като основание за налагане на наказанието на жалбоподателя за посоченото нарушение, предвижда обща административнонаказателна отговорност за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, като на виновните лица се налага наказание глоба в размер на 20.00 лв., т. е. разпоредбата е и субсидиарна – само ако не е предвидено друго наказание, е възможно санкционирането на виновния по този текст.

В същото време, разпоредбата на чл. 76 от ЗДвП, систематично е разположена в Раздел XVII със заглавие „Използване на светлините“ на Глава Втора „Правила за движение по пътищата“ на ЗДвП. С други думи казано, систематичното й място води до категоричния извод, че тя създава определено правило за използване на светлините на пътното превозно средство и следователно нарушаването на това правило води до отговорност за водача не по общата норма на чл. 185 от ЗДвП, а на специалната санкционна норма на чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП (ДВ, бр. 43/2002 г.), която гласи, че се наказва се с глоба от 20.00 лв. до 150.00 лв. водач, който наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. Неправилното прилагане на съответната санкционна разпоредба от страна на наказващия орган е основание за извод за материална незаконосъобразност на НП в тази част.

По изложените съображения съдът намира, че НП в частта, касаеща нарушението на чл. 76 от ЗДвП, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП

По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно неносенето и непредставянето на свидетелство за управление на МПС от жалбоподателя, съдът намира, че извършването на същото се доказа. Това 5 се потвърди от гласните доказателства - показанията на свидетелите Н. Х. Д. и С. И. Ц., които не бяха опровергани от други доказателства в обратна насока.

Нарушението правилно е санкционирано по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП (ДВ, бр. 43 от 2002 г.) и правилно е определено наказанието и неговия размер, а именно глоба в размер на 10.00 лв. При определяне на наказанието административнонаказващият орган не е излязъл от рамките на констатираното в АУАН, като е наложил санкцията в предела, предвиден в закона. Съдът намира, че наложеното наказание ще изпълни своята цел – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН. В конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице предпоставките на посочената норма.

Предвид изложеното по-горе съдът счита, че НП в частта, касаеща нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.