Решение № 1094 от 11.09.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2092/2026
- Вид
- Решение № 1094
- Подписан
- 11.09.2026
- В сила
- 11.09.2026
- Състав
- Анна Иванова, Борислав Терзиев, Иван Анастасов
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 79 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 27, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1094 гр. Пловдив, 11.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анна Иванова
Членове:
Иван Анастасов
Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Борислав Терзиев Въззивно гражданско дело № 20265300502092 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Е. В. Ш., чрез адв. С. Н., срещу Постановление и сметка по чл. 79 ЗЧСИ, изх. № 9244/03.08.2026 г., постановени по изп. дело № 20268260400546 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, рег. № 826, в частите, с които е оставено без уважение искането на длъжника за приключване на изпълнителното производство по реда на чл.
433, ал. 2 ГПК, оставено е без уважение възражението за прекомерност на приетите за събиране разноски на взискателя за процесуално представителство в размер на 100 евро и са определени дължимите такси и допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ в общ размер на 119,03 евро.
В жалбата се поддържа, че вземанията по изпълнителния титул са погасени чрез плащане, поради което изпълнителното производство следва да бъде приключено. Оспорва се размерът на приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение от 100 евро и се релевират възражения срещу начислените от съдебния изпълнител такси по ТТРЗЧСИ, в частност по т. 2, т.
4 и т. 26 от Тарифата.
Взискателят „Неткредит“ ООД оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Ангел Ангелаков счита жалбата за неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по изпълнителното дело доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, 1 подлежащи на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на „Неткредит“ ООД въз основа на изпълнителен лист от 21.04.2026 г., издаден по гр. д. № 12827/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив въз основа на съдебно решение, влязло в законна сила на 16.04.2026 г.
В хода на производството ЧСИ е извършил действия по проучване на имущественото състояние на длъжника и насочване на принудителното изпълнение, включително чрез извършване на справки в съответните регистри и налагане на запор върху установена банкова сметка. След образуването на изпълнителното производство длъжникът е извършил плащане на задълженията по изпълнителния титул.
По отношение на искането за приключване на изпълнителното производство съдът намира жалбата за неоснователна.
Съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК изпълнителното производство приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
Предпоставките са кумулативни. Погасяването единствено на вземанията по изпълнителния титул не е достатъчно за приключване на производството, когато остават непогасени дължими разноски по принудителното изпълнение.
В изпълнителния процес терминът „приключване“ по смисъла на чл. 433, ал. 2 ГПК е приложим единствено тогава, когато дългът и разноските са събрани изцяло чрез и по сметката на ЧСИ в резултат на проведени от него принудителни мерки.
В случая към момента на постановяване на обжалвания акт разноските по изпълнението не са били заплатени изцяло. Поради това отказът на ЧСИ да приключи изпълнителното производство е законосъобразен. Обстоятелството, че размерът на разноските е оспорен от длъжника, не води до различен извод, тъй като подаването на жалба срещу действията на съдебния изпълнител не спира изпълнението, освен ако съдът постанови спиране по реда на чл. 438 ГПК.
По отношение на приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение жалбата е основателна.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридическо лице, защитавано от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП.
Съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в редакцията в сила от 01.10.2025 г., за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 100 до 190 лв.
Определената от ЧСИ сума от 100 евро е равностойна на 195,58 лв. и надхвърля максималния нормативно допустим размер. Освен това при определяне на конкретното възнаграждение следва да бъдат съобразени фактическата и правната сложност на производството, както и обемът на действително извършената от процесуалния представител работа.
В случая изпълнителното производство не се отличава с фактическа или правна сложност, материалният интерес е нисък, а от материалите по делото не се установява процесуална дейност на юрисконсулта, която да надхвърля обичайните действия по образуване на изпълнителното производство и 2 възлагане на ЧСИ на действията по проучване на имущественото състояние и насочване на изпълнението.
При тези обстоятелства съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер от 100 лв., равностоен на 51,13 евро.
По отношение на останалите такси по ТТРЗЧСИ възраженията са неоснователни.
Таксата по т. 2 ТТРЗЧСИ в размер на 30,67 евро с ДДС е начислена за извършено цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника посредством справки чрез ГРАО, БНБ, Агенцията по вписванията и НАП.
Действието е реално извършено и индивидуализирано в сметката, поради което таксата е дължима.
Таксите по т. 4 ТТРЗЧСИ също съответстват на конкретно извършени действия по изпращане на книжа – едно изпращане, отразено като свързано с вдигане на обезпечителни мерки, и две отделни изпращания, отразени в регистъра като „ПРИК“. Не се установява таксуване на неизвършени действия.
Неоснователно е и възражението за двойно начисляване на пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. От подробната сметка се установява, че таксата от 6,13 евро е начислена върху присъединено публично вземане с материален интерес от 25,56 евро, докато втората пропорционална такса е начислена върху материален интерес от 201,14 евро, отнасящ се до вземанията на първоначалния взискател.
Доколкото обаче в материалния интерес от 201,14 евро е включено приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение от 100 евро, намаляването на същото на 51,13 евро води до намаляване на основата, върху която е определена пропорционалната такса.
След приспадане на разликата от 48,87 евро новият материален интерес възлиза на 152,27 евро.
Съгласно т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ за парично вземане в приложимия размер таксата се определя чрез фиксираната сума за долната граница и 10 на сто върху горницата.
При материален интерес от 152,27 евро дължимата пропорционална такса е 15,22 евро без ДДС, върху която след начисляване на ДДС от 3,04 евро общият размер на таксата възлиза на 18,26 евро.
Следователно първоначално определената по тази позиция такса от 24,13 евро следва да бъде намалена с 5,87 евро.
Това води и до корекция на общия размер на таксите и допълнителните разноски по сметката по чл. 79 ЗЧСИ от 119,03 евро на 113,16 евро.
По тези съображения обжалваният акт следва да бъде отменен частично относно юрисконсултското възнаграждение и обусловения от него размер на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, а в останалата част жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на осн. 437 ГПК, Окръжен съд – Пловдив РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Е. В. Ш. Постановление и сметка по чл. 79 ЗЧСИ, изх. № 9244/03.08.2026 г., постановени по изп. дело 3
№ 20268260400546 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, рег. № 826, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение възражението срещу приетите за събиране разноски на взискателя „Неткредит“ ООД за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 51,13 евро до определения размер от 100 евро, като вместо това
НАМАЛЯВА приетото за събиране в полза на „Неткредит“ ООД юрисконсултско възнаграждение от 100 евро на 51,13 евро .
ОТМЕНЯ Постановление и сметка по чл. 79 ЗЧСИ, изх.
№ 9244/03.08.2026 г., В ЧАСТТА, с която пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху материалния интерес от 201,14 евро е определена в размер на 24,13 евро с ДДС, за разликата над 18,26 евро до 24,13 евро , като ОПРЕДЕЛЯ дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ по тази позиция в размер на 18,26 евро с ДДС.
ИЗМЕНЯ Постановление и сметка по чл. 79 ЗЧСИ, изх.
№ 9244/03.08.2026 г., В ЧАСТТА относно общия размер на таксите и допълнителните разноски по ТТРЗЧСИ, като НАМАЛЯВА същия от 119,03 евро на 113,16 евро.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част, включително срещу отказа на ЧСИ да приключи изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 2 ГПК и срещу останалите начислени такси и допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4