Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 11.09.2018, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
113/2018
Подписан
11.09.2018
В сила
13.06.2019

Цитирани разпоредби

  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 11.09.2018 г. гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД , І-ви въззивен граждански състав

На 11 септември 2018 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА секретар като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева възз.гр.дело №113 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248, ал.3 ГПК.

Делото е във фаза след постановяване на Решение №68/07.06.2018 г., по възз.гр.д.№113/2018 г. по описа на ЯОС и преди влизането му в сила.

Постъпила е молба, вх.№3922/13.07.2018 г. от въззиваемата страна "М." ЕООД гр.Ямбол, чрез пълномощника адв.М.Х. от ЯАК, с която се иска изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, като последните бъдат намалени. В молбата се сочи, че при присъждане на разноските за адв.възнаграждение на въззивника съдът не е взел предвид и не е обсъдил направеното пред ЯРС възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение пред първоинстанционния съд. На следващо място е заявено, че съдът неправилно е присъдил на страната суми за пътни разходи в размер на 317,44 лв., тъй като според молителя направените от адвоката - пълномощник на ответника разноски за пътуване не съставляват съдебно - деловодни разноски и за тях не възниква право на разноски по чл.78 ГПК.

В определения в закона срок по чл.248, ал.2 ГПК, е постъпил писмен отговор от въззивника "Папас олио" АД гр.Ямбол, чрез пълномощника адв.Х.Х. от САК, в който е оспорена основателността на подадената молба. Считат, че решението на въззивния съд, в частта за разноските, е правилно.

Заявено е становище за неоснователност на възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение пред първоинстанционния съд, обосновано с фактическа и правна сложност на делото и спецификата на предмета на правния спор. Относно присъдените суми за пътни разходи на адвоката на страната, считат същите за дължими и правилно присъдени от съда, като са изложени подробни съображения. Искат оставяне на молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение.

Молбата на "М." ЕООД гр.Ямбол е с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно цитираната правна норма в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В конкретния случай Решение №68/07.06.2018 г., по възз.гр.д.№113/2018 г. по описа на ЯОС подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните. Съобщението за изготвеното решение е връчено на въззиваемите, действащи чрез адв.М.Х., на 15.06.2018 г. Процесната молба е депозирана в съда на 13.07.2018 г., т.е. в предвидения в закона срок, поради което е допустима.

Преценена по същество молбата е частично основателна. Съображенията са следните:

С Решение №68/07.06.2018 г., по възз.гр.д.№113/2018 г. по описа на ЯОС е отменено постановеното по делото първоинстанционно решение, спора е решен по същество, като предявения в производството иск е отхвърлен. С решението си въззивния съд е възложил разноските за двете инстанции на въззиваемата страна /ответник пред ЯРС/.

С разглежданата молба въззивамите са поискали въззивния съд да измени постановеното решение в частта за разноските като намали размера на адв. възнаграждение за първата инстанция до предвидения минимум и отхвърли искането за присъждане на суми за пътни разходи в размер на 317,44 лв.

По силата на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения съобразно изискването от чл.36 ЗА. Възражението за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение е винаги евентуално. Съдът се произнася по него, ако се осъществят предпоставките на съставите за ангажиране на гражданската отговорност за репариране на разноските, направени по делото пред съответната инстанция в зависимост от изхода на спора (на чл.78, ал.1, 2, 3 и 4 от