Решение № 214 от 14.07.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Карлово, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320100334 по описа за 2023 година

Предявен е иск, с правно основание по чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал.

4, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-10 от ЗПК.

Ищецът - Л. С. С. твърди, че е страна по Договор за кредит № 100400487 от 31.03.2022г., подписан с ответното дружество. Съгласно договора е получил сума в размер на 500.00 лева, при срок на кредита от 24 месеца. съгласно чл.1, графа „такса за оценка на риска“ е следвало да заплати и еднократна такса за оценка и риск в размер на 60 лева. Счита, че клаузата „такса за оценка и риск“ от договора, предвиждаща заплащането на еднократна такса за оценка и риск в размер на 60 лева е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Съображенията му за това били следните:

На първо място, възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.). Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителната услуга, предвиждаща заплащането на еднократна такса за оценка и риск в размер на 60 лева, безспорно представлявала услуга свързана именно с усвояването на кредита и е в явно противоречие с чл. 10а от ЗПК. Наред с това в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен 1 чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС – Решение №4/2009г. по т.д. №395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д. №5093/2007г., Определение №877 по т.д. №662/2012г. и др. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС, преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1,предл.3 от ЗЗД.

Твърди, че поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите му, с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Клаузата „такса за оценка и риск“ от процесния договор, предвиждаща такса оценка на риска е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 60 лева е в размер на 1/8 от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Отделно от това, така уговорената клауза от договора, предвиждаща такса оценка на риска е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на такса, която е необосновано висока.

На следващо място, клаузата на клаузата „такса за оценка и риск“ от договора, предвиждаща такса оценка на риска е нищожна на основание чл.

146 ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата „такса за оценка и риск“ от договора, предвиждаща такса оценка и риск не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП.

Видно от самия договор за потребителски кредит по безспорен начин се установявало, че клаузата „такса за оценка на риска“ от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза „такса за оценка и риск“ от договора, предвиждаща заплащането на еднократна такса за оценка на риска в размер на 60 лева е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено 2 задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза, предвиждаща заплащането на еднократна такса за оценка на риска, в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер на над размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузата предвиждаща заплащането на допълнителна услуга е неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 324/2018 г.

Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№ 324/2018г.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да приеме, че клаузата от Договор за кредит № 100400487 от 31.03.2022г., предвиждаща заплащането на еднократна такса за оценка и риск в размер на 60 лева е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.З ЗЗД, чл.10а, както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Претендира за направените по делото разноски.

Ответното дружество – „К. К. М.“ ЕАД оспорва предявените искове по основание и размер. Намира същите за неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърлите изцяло. Твърди, че изложените в исковата молба твърдения са неправилни, необосновани, недоказани и противоречащи с възникналите между страните правоотношения и относимите към правния спор доказателства. Договорът за потребителски кредит тип кредитна линия - КЕШИО съдържа всички, предвидени в чл. 11 от Закона за потребителския кредит реквизити, като включително отговаря на всички изисквания на действащото в Република България законодателство, предвид което същият е действителен.

Твърди, че на31.03.2022г. между ищеца и ответника „К. К. М.“ ЕАД бил сключен Договорът за потребителски кредит тип кредитна линия - КЕШИО № 100400487. На същата дата ищецът усвоил главница в размер на 560 лв.

Кредитът следвало да бъде върнат на 24 вноски, всяка в размер на 30.95 лв.

Към настоящия момент ищецът заплатил на ответника общо 3 вноски, последната от които с падеж на 30.06.2022г. или общо 92.85 лв., след което е преустановил плащанията по кредита си. Към настоящия момент били налице 4 неплатени вноски с настъпил падеж. Оспорва размерът на предявения иск, като същият не съответства на развилите се правоотношения по договора за кредит, като по никакъв начин е става ясно как се е формирал. Усвоената сума по кредита е 560 лв., а общата платена сума 92.85 лв. В тази връзка и не става ясно как е формиран размерът на иска, като счита същия за неоснователен.

Оспорва и посочените в исковата молба твърдения относно недействителността на клаузата съдържаща се в чл. 1 от процесния договор за 3 кредит на основания чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал.4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Намира за неправилни са изложените в исковата молба твърдения, за нищожност на основание чл. 10 и чл. 10а от ЗПК. В чл. 10, ал. 1 от ЗПК било предвидено, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В ал. 2 на същия член се предвижда ограничението, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка предвиденото ограничение не обхващало уговорената в чл. 1, ал. 3, т. 3 от договора такса за оценка на риска, тъй като последната не била свързана нито с усвояването, нито с управлението на кредита. Счита за неправилни изложените твърдения в исковата молба за противоречието на посочената клауза с разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК. Неправилни били и наведените твърдения, че кредиторът е предоставил допълнителна услуга чрез посочената клауза, като в тази връзка и не се сочели никакви основания, а единствено се излагат твърдения, които не отговарят на истината. Намира за неправилни изложените в исковата молба твърдения, за заобикаляне на закона по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК и по-конкретно чл. 33, ал. 1 от ЗПК. В сочената разпоредба се предвиждало, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В настоящия случай, таксата не е обвързана с това дали кредитополучателят ще забави или не дължимото по кредита. По повод изложената практика за неустойка, то процесната клауза нямала характера на неустойка и счита същата за неотносима към правния спор. В тази връзка е неприложима и разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.

Предвид изложено моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и съответно да бъде отхвърлен като такъв.

Претендира за направените по делото разноски.

В ЕДНОМЕСЕЧНИЯ СРОК за отговор, съдът е сезиран с НАСРЕЩНА искова молба подадена от „К. К. М.“ ЕАД против ищеца – Л. С. С. по първоначалния иск за постановяване на решение, с което, на основание чл.

240 от ЗЗД във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да осъди Л. С. С. да заплати на „К. К. М.“ ЕАД сумата от 580.36 лв., от които 451.77 лв. и договорна лихва върху посочената главница - 128.59 лв., ведно със законна лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателното й плащане. Претендира за направените по делото разноски.

ИЩЕЦЪТ по насрещния иск - „К. К. М.“ ЕАД твърди, че на 31.03.2022г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит тип „Кешио“ № 100400487. На същата дата Л. С. С. е усвоил главница в размер на 560 лв.

Кредитът следвало да бъде върнат на 24 вноски. Към настоящия момент Л. С.

С. погасил 3 вноски в общ размер на 92.85 лв. на 01.07.2022г., след което не е правил каквито и да са плащания по договора за кредит. Така посоченото обстоятелство било видно от представената счетоводна справка. През 2023г.

Л. С. С. сезирал Р. с. - К. с искане за прогласяване на нищожност на клауза от посочения договор за потребителски кредит.