Решение № 3 от 04.01.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Ямбол, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20232330200453 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.Д. срещу Наказателно постановление № 28-2200121 от 17.02.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Ямбол, с което на жалбоподателят на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във връзка с чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лв. за нарушение на чл.15, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. В жалбата се излагат съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на наказателното постановление. Иска се отмяната му. Алтернативно се иска изменение на наказателното постановление с намаляване на наложената санкция до минималния предвиден в закона размер. Иска се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. С представена писмена защита се иска отмяна на наказателното постановление или изменянето му, като се намали размера на наложената имуществена санкция към минималния размер. Отказва се от направеното с жалбата искане за присъждане на разноски и изрично заявява, че в случай на уважаване на жалбата не желае присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, като чрез процесуалния си представител – юриск. Г. се изразява становище за доказаност на извършеното нарушение и се пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена 1 следната фактическа обстановка:

На 27.09.2022 год. във връзка са настъпила трудова злополука с лицето Р.Р. – непалски граждани, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол извършили проверка в Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса, находящ се в местността „Чатал могила“ в гр.Ямбол, собственост на дружеството-жалбоподател. По време на проверката било установено, че в района на предприятието освен починалия непалски гражданин се намират още седем лица – непалски граждани, а други пет, сред които П.П. били включени в производствения график и следвало да се явят втора смяна. П.П. бил инструктиран в „Екопласт Файбър“ ЕАД на 11.07.2022 г. за длъжността „опаковач“.

Било установено, че между „Екопласт Файбър“ АД и „Болан България“ ЕООД е налице сключен на 15.07.2022 г. договор за услуги, по силата на който 30 работници на „Болан България“ ЕООД са изпратени на обучение в „Екопласт Файбър“ ЕАД, в това число и П.П.. По отношение на П.П. било издадено „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на 04.08.2022 г. валидно до 10.05.2025 г. за работодателя „Болан България“ ЕООД на длъжност „пълнач на възглавници“.

На 22.12.2022 г. свид. П. – старши инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол съставила на „Екопласт файбър“ ЕАД АУАН № 28-2200121 за нарушение на чл.15, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност затова, че в качеството му на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е допуснал до пазара на труда на 27.09.2022 г. лицето П.П. - непалски гражданин на длъжност „обслужващ работник, промишлено производство“ в „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса“, находящ се в гр.Ямбол, местността „Чатал могила“ без съответното разрешение за работа

– „Единно разрешение за пребиваване и работа“, което се издава от Министерството на вътрешните работи.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 28-2200121 от 17.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол, с което на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във връзка с чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3500 лв. за нарушение на чл.15, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Наказателното постановление било връчено на упълномощен представител на санкционираното лице на 12.04.2023 г.

Видно от приложената по делото справка от ТД НАП София към 27.09.2022 г. П.П. е в трудово правоотношение единствено с „Болан България“ ЕООД.

От представените от ОД МВР Ямбол документи се установява, че към заявление вх.

№ *** е приложен трудов договор от 15.09.2022 г. със страни „Екопласт Файбър“ ЕАД и П.П. за длъжността „обслужващ работник, промишлено предприятие“ във Фабрика за полиестерни влакна в гр.Ямбол, индустриална зона, местност Чатал Могила. В чл.10 от 2 договора е посочено, че същият влиза в сила след издаване на документа за пребиваване на чужденеца на територията на Република България. В същия абзац не е попълнена конкретна дата на която работникът ще започне да изпълнява трудовите си задължения.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя П. и на свидетелите Н. и Х., дадени в съдебно заседание, както и от приложените материали по административно наказателната преписка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо интерес от обжалване и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, тъй като НП е връчено на 12.04.2023 г., а жалбата е подадена пред АНО на 26.04.2023 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин извършването от страна на дружеството жалбоподател на вмененото му административно нарушение.

Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл.15, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

В производството пред районния съд административнонаказващият орган не ангажира каквито и да било доказателства, установяващи, че към посочената в акта и наказателното постановление дата П.П. е престирал труд срещу заплащане в полза на „Екопласт Файбър“ ЕАД без да е налице издадено Единно разрешение за пребиваване и работа от страна на Министерство на вътрешните работи.

От приложените писмени доказателства се установява, че към 27.09.2022 г. П.П. е бил в трудово правоотношение единствено и само с „Болан България“ ЕООД. Сключеният между „Екопласт файбър“ ЕАД и П.П. договор от 15.09.2022 г. не е влязъл в сила, доколкото според чл.10 от договора е бил под отлагателно условие - издаване на документ за пребиваване на чужденеца на територията на Република България, което към 27.09.2022 г. не се е осъществило. От разпитаните по делото свидетели не се установява наличието на някой от елементите по трудовото правоотношение, а именно работно време, работно място, трудова функция, дължимо възнаграждение. В показанията си свидетелите П., Н. и Х. сочат, че по време на проверката не са установили полагането на труд от страна на П.П. на конкретна длъжност, а единствено от това, че му е бил проведен инструктаж и е бил вписан в инструктажната книга. Лицето П.П. не е било установено да присъства по време на проверката, нито да полага труд. Същият дори не е попълнил декларация, тъй като не е присъствал на проверката, както се установява от показанията на свид. П.. По делото се установи, че трудово възнаграждение не е било изплащано от „Екопласт Файбър“ ЕАД, а 3 работниците са се намирали на територията на завода за полиестерни влакна и са били включени в производствения график на същия единствено и само във връзка с обучението, което им е било провеждано. Също във връзка с провежданото обучение и с оглед личната им безопасност им е бил проведен първоначален и ежедневни инструктажи. В тази връзка е и приложения към административнонаказателната преписка договор между „Болан България“ ЕАД и „Екопласт Файбър“ ЕАД договор за услуги от 15.07.2022 г. Предвид изложеното съдът счита, че липсват данни за съществуване на трудово правоотношение между П.П. и „Екопласт Файбър“ ЕАД, поради което и дружеството-жалбоподател няма качеството на „местен работодател“ по смисъла на §1, т.11 от допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и не може да бъде субект на нарушение по чл.15, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

П.П. се е намирал на територията на завода на „Екопласт Файбър“ ЕАД в качеството си на обучаемо лице, а дейността по обучение не е сред лимитативно изброените в чл.5, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, за които се изисква издаването на Единно разрешение за пребиваване и работа. Като обучавано лице П.П. е запазил трудовото си правоотношение с изпращащото предприятие „Болан България“ ЕООД, за който работодател е имал издадено Единно разрешение за пребиваване и работа. Поради това изводът на административнонаказващият орган, че „Екопласт файбър“ ЕАД е допуснал П.П. до пазара на труда без да е налице издадено Единно разрешение за пребиваване и работа е неоснователен и наложената в тази насока санкция на жалбоподателя се явява незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 28-2200121 от 17.02.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Ямбол, с което на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: обл.София, общ.Столична, гр.София, район „Младост“, бул.Александър Малинов 85, ет.8, офис 25, в качеството му на местен работодател, на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във връзка с чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева) за нарушение на чл.15, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4