Определение № 1536 от 12.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1536 гр. София, 12.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501549 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. чл.95, ал.5 от ГПК.

С определение № 8431/29.04.2025 г. постановено по в.гр.д.№ 705/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ВО, IV-В състав съдът е оставил без уважение молба от 16.12.2024 г., подадена от въззивника А. З., съдържаща искане за предоставяне на правна помощ в производството пред СГС чрез назначаване на процесуален представител /служебен адвокат/.

Срещу това определение е постъпила частна жалба от А. З., който моли то да бъде отменено и въззивния съд да допусне правна помощ. Поддържа, че има наложени два запора върху трудовото си възнаграждение в размер на 50% от него или 1400 лева, а с останалата част плащал наем 800 лева и битови сметки и не можел да си позволи адвокат.

Представя копие от известие за запор и фиш за заплата с наложен запор.

Въззивният съд като обсъди представените доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Предоставянето на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, се извършва по реда на чл. 95 от ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ.

Правна помощ под формата на процесуално представителство /чл. 23, ал. 2 от ЗПП/ се предоставя на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът не задължава съда да предостави правна помощ безусловно, а дава възможност за преценка доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. Преценката дали страната разполага със средства се прави при съобразяване с доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства /чл. 23, ал. 3 ЗПП/.

Жалбоподателят не е изпълнил дадените от първоинстанционния съд указания 1 с разпореждане № 2967 от 03.02.2025 г. за представяне на декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК за установяване на материалното му и гражданското му състояние като такава не е представена и с частната му жалба, независимо, че съдът е основал отказа си с липсата на тази декларация. По тази причина въззивия съд намира, че по делото не е установено наличиено на фактическия състав, който дава основание за предоставяне на правна помощ.

Според разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗПП обаче, правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 от ЗПП не се предоставя /дори и да са налице предпоставките на чл. 23, ал. 3 от ЗПП/, когато предоставянето на такава не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Според чл. 24, т. 2 правна помощ не се предоставя и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

С първоинстанционното решение жалбоподателят е осъден на основание чл.233, ал.1, пр.1 от ЗЗД да върне държането на недвижим имот, който му е бил предоставен по договор за наем, чийто срок е едногодишен като е предвидено, че може да бъде променен само с изрично писмено споразумение като срокът е изтекъл към момента на предявяване на иска. С оглед на това въззивния съд намира, че предоставянето на правна помощ не би донесло на лицето полза и нейното предоставяне не би било оправдано.

Производството по настоящото дело е двуинстанционно - чл. 95, ал. 6 ГПК.

Когато искането за предоставяне на правна помощ не е уважено от сезирания съд, неговият отказ може да бъде обжалван – т. е. подлежи на инстанционен контрол пред горестоящия съд, чийто акт е окончателен. Правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове са императивни и не могат да бъдат дерогирани от съда. С произнасянето в случая на апелативния съд по частната жалба срещу отказа да се уважи по молба с правно основание чл. 95 ГПК. инстанционният контрол по посочения вид дела е изчерпан. Неговото определение като необжалваемо, - Определение № 1605 от 2.04.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д.

№ 1069/2025 г.

Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8431/29.04.2025 г., постановено по в.гр.д.№ 705/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ВО, IV-В състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2