Решение № 104 от 16.07.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Дулово, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20243410100664 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от Г. Ю. О. с ЕГН **********, Г. А. Я. с ЕГН **********, Ш. Е. Ю. с ЕГН **********, Ш.Е.М с ЕГН **********, четиримата с адрес: **** и П. Ю. Я. - родена на ********** г. (без ЕГН и адрес в РБ), всички чрез адв. Г.

И. от АК – Добрич, против С. Х. Е. с ЕГН **********, с адрес: ****, обективно и субективно съединени осъдителни претенции с правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.

Ищците претендират, съгласно уточнението в представената писмена защита, ответникът да бъде осъден да заплати на всеки един от тях поотделно сумата от П.П0.00 лв., представляваща 163.61 евро (или общо 1600.00 лв. / 818.07 евро за петимата съвкупно), съставляваща полагащия им се равен дял от наемната цена, получена изцяло от ответника за три стопански години (2018/2019, 2019/2020 и 2020/2021 г.) за сънаследствени земеделски земи в землището на **** (ПИ *** и ПИ ***), ведно със законната лихва от 01.10.2018 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът С. Х. Е., чрез своя процесуален представител адв. Г. А., е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Оспорва исковете като изцяло неоснователни и недоказани поради липса на писмено волеизявление по чл. 31, ал. 2 от ЗС и прави изрично възражение за изтекла погасителна давност.

В представените в срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК писмени бележки процесуалният представител на ищците поддържа претенциите и изразява становище, че в случая се прилага общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Процесуалният представител на ответника в своите писмени бележки поддържа доводите си за неоснователност поради липса на покана по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените обективно и субективно съединени искове по чл. 30, ал. 3 от ЗС са частично основателни.

1

Възражението на ответната защита за изначална неоснователност на исковете поради липса на предварително писмено поискване (покана) по чл. 31, ал. 2 от ЗС и Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ВКС, е изцяло материалноправно неоснователно. Настоящият съдебен състав намира, че отношенията между съсобствениците в конкретния случай се уреждат от специалната норма на чл. 30, ал. 3 от ЗС, а не от чл. 31, ал. 2 от ЗС. Ответникът не е ползвал съсобствените имоти лично, а ги е отдавал под наем на трето лице (ЗП П.Й.П) и е събирал наемните суми. Съгласно задължителната практика на ВКС, вземането на съсобственик за дял от прибрания от друг съсобственик наем възниква и е изискуемо от самия момент на получаването на парите от наемателя, без да е необходима предварителна покана.

Възражението на ответната защита за изтекла погасителна давност обаче е частично основателно. Вземанията за граждански плодове (рента) между съсобственици по чл. 30, ал.

3 от ЗС се погасяват с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която започва да тече от изискуемостта на вземането в края на всяка стопанска година (01.10. за съответната година). Исковата молба е предявена на 29.10.2024 г., поради което правото на иск за вземания, възникнали преди 29.10.2019 г., е погасено. Наемната цена за стопанската 2018/2019 г. е получена от ответника на 08.10.2019 г. (видно от РКО № П.П), поради което към момента на сезиране на съда 5-годишният срок е изтекъл. Поканата, изпратена чрез куриер, е върната като непотърсена, поради което не е породила прекъсващ давността ефект.

Претенцията за първата стопанска година (2018/2019 г.) следва да се отхвърли като погасена по давност.

По отношение на размера за оставащите две стопански години (2019/2020 и 2020/2021 г.): От представените от третото неучастващо лице ЗП П.П. по реда на чл. 192 от ГПК разходни касови ордери се установява, че за 2019/2020 г. ответникът е получил рента в размер на 860.00 лв. (РКО "Рента 2020"), а за 2020/2021 г. – в размер на 2215.00 лв. (РКО от 16.11.2021 г.). Общата събрана сума извън давността възлиза на 3075.00 лв..

Въз основа на удостоверенията за наследници, съвкупният дял на петимата ищци (като наследници на починалия сънаследник Ю.Я.О) възлиза на 1/6 идеална част от общата наследствена маса на общия наследодател Я.Р.О Изчислена върху сумата от 3075.00 лв., полагащата им се обща част възлиза съвкупно на 512.50 лв., или точно по 102.50 лв. за всеки един от петимата ищци поотделно. Преизчислена в евро по фиксирания курс (1.95583 лв.), сумата възлиза на 52.41 евро за всеки ищец. До този размер исковете са основателни и се уважват, а за разликата до претендираните 163.61 евро се отхвърлят.

Законната лихва се дължи от датата на предявяване на исковата молба в съда – 29.10.2024 г., тъй като липсва предходно реално връчване на извънсъдебна покана, а искането за лихва от 01.10.2018 г. до 28.10.2024 г. се отхвърля.

Разноските се присъждат съразмерно по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК въз основа на уважената част от исковете (П.П%). Ищците са доказали разноски от 664.00 лв. (339.50 евро), а ответникът – 700.00 лв. (357.91 евро) за адвокатски хонорар по договор сер. Б № ***.

След прихващането им, ищците дължат на ответника разноски в размер на 136.24 евро.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Районен съд - Дулово РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Х. Е. с ЕГН **********, с адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ РАЗДЕЛНО на всеки един от следните пет ищци:

На Г. Ю. О. с ЕГН **********, **** сумата от 52.41 евро (петдесет и две евро и 41 цента);

На Г. А. Я. с ЕГН **********, от ****, сумата от 52.41 евро (петдесет и две евро и 41 2 цента);

На Ш. Е. Ю., ЕГН **********, от ****, сумата от 52.41 евро (петдесет и две евро и 41 цента);

На Ш.Е.М, ЕГН **********, от ****, сумата от 52.41 евро (петдесет и две евро и 41 цента);

На П. Ю. Я., родена на ********** г., без ЕГН, със съдебен адрес: ***, обл.Силистра, сумата от 52.41 евро (петдесет и две евро и 41 цента); представляваща полагащия се на всеки от тях индивидуален дял от получената от ответника наемна цена за стопанските 2019/2020 и 2020/2021 г. за сънаследствени земеделски земи в землището на с.(Поземлен имот *** и Поземлен имот ***), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 29.10.2024 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове на петимата ищци в останалата им част за разликата от 52.41 евро до пълния претендиран размер от 163.61 евро за всеки един от тях – за стопанската 2018/2019 г. поради изтекла погасителна давност, а за останалата сума като неоснователен, както и искането за присъждане на законна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 28.10.2024 г..

ОСЪЖДА Г. Ю. О. с ЕГН **********, ****, Г. А. Я. с ЕГН **********, от ****, Ш. Е.

Ю., ЕГН **********, от ****, Ш.Е.М, ЕГН **********, от ****, да заплатят солидарно на С. Х. Е. с ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 136.24 евро (сто тридесет и шест евро и 24 цента), представляваща направени по делото разноски след извършено съдебно прихващане.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

3