Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 260725 от 21.10.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 217/2020
Вид
Определение № 260725
Подписан
21.10.2020
Състав
ЦВЕТА ПАВЛОВА ПАВЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ .…………..……/21.10.2020 год. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 217 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Ч.И.Щ. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК за приемане на установено между страните, че ищецът не дължи на ответниците вземането по изпълнително дело № 20198070400302, образувано въз основа на издаден по ч.гр.д. № 17728/2012 год. на ВРС изпълнителен лист за присъдени със Заповед за изпълнение № 9770/03.12.2012 година суми, от които главница в размер на

19 021 лева, 3 921.62 редовна лихва, начислена за периода 07.01.2011 – 23.09.2012 год., сумата от 4 057.69 лева – наказателна лихва, начислена за периода 07.02.2012 год. до 29.11.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.11.2012 година до окончателното изплащане на задължението, както и сторени разноски в размер на 540.01 лв. държавна такса и 720 лв. юрисконсултско възнаграждение поради погасяване по давност на изпълняемото право, както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 910.21 лева, съставляваща сбор от събрани в хода на изпълнителното производство суми от ищеца и преведени на ответника при липса на основание поради погасяване на вземането, с правно основание чл.55, ал.1 предл. ЗЗД.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените писмени доказателства, за събиране на такива и провеждане на ССЕ.

С определение

№ 1417/04.06.2020 год., след прекратяване на производството с определение № 1044/15.04.2020 год. по отношение на

„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, поради което е разпоредил препис от нея, ведно с приложените доказателствата да се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 ГПК.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЕОС

МАТРИКС“ ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Г.А., депозира писмен отговор, с който оспорва претенцията като недопустима и в условията на евентуалност – за неоснователна. Моли за приемане на представените с отговора писмени доказателства.

С определение № 260108/08.07.2020 год., съдът е разпоредил препис от писмения отговор да се връчи на ищцовата страна, която в срока по чл.372, ал.1 ГПК е депозирала допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната такава и оспорва направените от ответника възражения. Обективира искане за привличане на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД като втори ответник по делото, евентуално като трето лице – помагач.

В депозирания отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа изразеното становище за неоснователност на предявения иск, като прави искане за приемане на представените писмени доказателства.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на качеството взискател на ответника и качеството длъжник на ищеца, който твърди недължимост на претендираното от всикателя вземане поради настъпване на факти след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание и навежда твърдения за получаване на сума в хода на изпълнително дело, без основание.

Релевираните от ответника с отговора на исковата молба възражения за липса на правен интерес от отричане на акцесорните вземания, в това число и вземането за разноски, не се споделят от съда. Същите са част от изпълнителното основание и предмет на образуваното изпълнително производство, поради което за ищеца съществува интерес от установяване на погасяването им по давност. Разноските в хода на изпълнителното производство не са част от предявения с правно основание чл.439, ал.2 ГПК иск, поради което и доводите на ответника в тази насока не следва да се обсъждат.

Сезиран е компетентен съд. При наличие на предвидените в закона положителни предпоставки и при липса на отрицателни такива, се налага извод за допустимост на инициираното исково производство.

По предварителните въпроси:

С допълнителната искова молба, позовавйки се на нова съдебна практика, ищецът обективира искане за конституиране на втори ответник по делото – цедента „Райфайзенбанк България“ ЕАД, а в евентуалност – конституирането му като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Касае се за процесуално действие, предприето с допълнителна искова молба предприето, чиято процесуална допустимост следва да бъде преценена с оглед разпоредбата на чл.372 ГПК.

Разпоредбата на чл.

372, ал. 2 ГПК предвижда, че в допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната, както и в срока за предявяването й, да измени предявения иск, да привлече трети лица и предяви искове срещу тях и да поиска съдът да се произнесе със самото решение относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора правоотношение, от което зависи изходът на делото. Под поясняване и допълване на исковата молба следва да се разбира уточняване и въвеждане на нови твърдения по обстоятелствата, изложени в първоначалната исковата молба. Уточняването на обстоятелствата би могло да е с характер на пояснение относно наведени твърдения, които не изменят релевантните за спора факти, обуславящи основанието на претенцията. Допълнителните - нови твърдения за факти и обстоятелства също следва да са във връзка с първоначалните, с оглед на отстраняване на неясноти или попълване на пропуски при очертаване на основанието на иска. Или, поясняването или допълването на първоначалната искова молба по чл. 372, ал. 2, изр. 1 ГПК се изразява в излагане на нови факти и обстоятелства за уточняване на първоначалната искова молба, но без същите да имат за последица изменение на основанието на иска. От изложеното следва, че е недопустимо с допълнителната искова молба искът да се насочва срещу нов ответник, поради което и поради обстоятелството, че не е налице и хипотезата на замяна на страна, искането следва да се остави без уважение без да се коментира произнасянето на съда с влязлото в сила определение № 1044/15.04.2020 год.

Без уважение следва да се остави и искането за привличане на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Допустимостта на привличането на ТЛП е обусловена от наличието на правен интерес от участието на това трето лице в чуждия исков процес. Такъв би бил налице, когато решението по него би оказало въздействие върху правното положение на ТЛ като същият би бил обвързан от силата на пресъдено нещо или неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна би могло да послужи като повод тя да предяви обратен иск срещу ТЛ или когато е налице опасност да се затрудни или усложни защитата на правата на ТЛ при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна. Настоящият състав на ВОС, като съобрази предмета на повдигнатия пред него правен спор и правното положение на третото лице чието допускане до участие в качеството на трето лице помагач се иска, намира, че подобна привръзка не се разкрива. А в конкретния случай, съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес в изложения смисъл. За ищеца липсва правен интерес от това привличане при отричане на вземането като погасено по давност срещу страната по изпълнителния процес, нито разполага с възможността да упражни регресни права по закон или договор спрямо тези трети лица. Поради горното и това искане следва да се остави без уважение.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира, че доколкото представените от страните писмени доказателства са за установяване на релевантните за спора твърдения, същите са допустими и относими, поради което следва да бъдат допуснати.

СЪДЪТ намира, че исканията на ищеца да провеждане на ССЕ и за събиране на допълнителни писмени доказателства чрез изискване на препис от изпълнителните дела, като насочени към установяване на релеватни за спора факти, следва да бъдат уважени.

Без уважение, с оглед изискването на изпълнителните дела, съдът намира, че следва да се остави искането за издаване на съдебно удостоверение с посоченото в исковата молба съдържание.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Ч.И.Щ. срещу „ЕОС

МАТРИКС“ ЕООД иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК за приемане на установено между страните, че ищецът не дължи на ответниците вземането по изпълнително дело № 20198070400302, образувано въз основа на издаден по ч.гр.д. № 17728/2012 год. на ВРС изпълнителен лист за присъдени със Заповед за изпълнение № 9770/03.12.2012 година суми, от които главница в размер на 19 021 лева, 3 921.62 редовна лихва, начислена за периода 07.01.2011 – 23.09.2012 год., сумата от 4 057.69 лева – наказателна лихва, начислена за периода 07.02.2012 год. до 29.11.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.11.2012 година до окончателното изплащане на задължението, както и сторени разноски в размер на 540.01 лв. държавна такса и 720 лв. юрисконсултско възнаграждение поради погасяване по давност на изпълняемото право, както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 910.21 лева, съставляваща сбор от събрани в хода на изпълнителното производство суми от ищеца и преведени на ответника при липса на основание поради погасяване на вземането, с правно основание чл.55, ал.1 предл. ЗЗД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Ч.И.Щ. за конституиране на „Райфайзенбанк България“ ЕАД като втори ответник по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Ч.И.Щ. за конституиране на „Райфайзенбанк България“ ЕАД като трето лице – помагач на негова страна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която не се допуска участието на „Райфайзенбанк България“ ЕАД като трето лице – помагач подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от уведомяването на страната.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл. 32 „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът се е задължил в качеството на поръчител спрямо лицето М Ж К, длъжник по договор за банков кредит от 17.04.2008 год., ведно с анекси към него. Сочи, че на основание издадена Заповед за изпълнение № 9770/03.12.2012 год. по ЧГД № 17728/2012 год. по описа на ВРС Варна и изпълнителен лист е осъден да заплати, заедно с длъжника, неиздължена главница в размер на 19 021 лева, 3 921.62 редовна лихва и сумата от 4 057.69 лева – наказателна лихва, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист, кредиторът „Райфайзенбанк България“ ЕАД е образувала изпълнително дело № 20127150400753 по описа на ЧСИ М П, като общото задължение към 17.01.2013 год. е било в размер на 31 733.99 лева. Излага, че по посоченото изпълнително дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение със запорно съобщение № 473/17.01.2013 год., което е първото и последно предприето изпълнително дело и никакви последващи действия не са били предприемани от взискателя, нито от ЧСИ Пашова. Въпреки че повече от седем години не са били предприемани никакви изпълнителни действия, на 08.07.2019 год. е образувано ново изпълнително дело, с взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, който е придобил вземането срещу него въз основа на договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 14.02.2017 год., което обстоятелство му станало известно след получаване на ПДИ по изпълнително дело №