Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 178 от 16.07.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 490/2024
Вид
Решение № 178
Подписан
16.07.2024
В сила
16.07.2024
Състав
Трайчо Георгиев Атанасов, Ерна Якова-Павлова, Мая Веселинова Нанкинска

Цитирани разпоредби

  • чл. 206 · Наказателен кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Варна, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. Атанасов

Членове:

Мая В. Нанкинска

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Невена Ст. Братоева като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100600490 по описа за 2024 година Делото е образувано по протест на прокурор в РП-Варна срещу присъда № 260003/07.03.2023 г., постановена от РС-Варна, по НОХД № 28/2021 г.

С атакувания съдебен акт подсъдимата Д. Д. е призната за невиновна в това, че на неустановена дата в периода 01.01.2019 до 11.07.2019 г. в гр.Варна противозаконно присвоила чужди движими вещи- парична сума 7310.17 лева собственост на Р.Т.Д., която владеела на правно основание – получено плащане по договор за покупко-продажба на съсобствен недвижим имот и е оправдана по обвинението за престъпление по чл.206 ал.1 С протеста и допълнението към него се иска присъдата да бъде отменена и подсъдимата призната за виновна. Развити са доводи, че при безспорно установена фактическа обстановка, изводите на съда за липса на субективна съставомерност са неоснователни.

В съдебно заседание представителят на ОП-Варна, изразява становище, че присъдата е правилна т.к. са налице гражданскоправни отношения между страните. В този смисъл сочи, че съдът е дал подробна мотивировка от правна и фактическа страна, срещу която не възразява. Според него с действията си 1 подсъдимата не е осъществила състава на престъплението, за което е обвинена.

Защитникът на подсъдимата моли протестът да бъде оставен без уважение, тъй като липсва от субективна и обективна страна деянието по чл.

206 от НК.

Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимата заяви, че се присъединява към казаното от защитника си, а с последната си дума помоли за потвърждаване на присъдата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, и като инстанция по същество, намери за установено следното:

Св. Р.Д., притежавала 5/24 ид.ч. от апартамент № 5, находящ се в *************** бл. 13, ет. 2 в съсобственост с племениците : подсъдимата Д. Д., св.Г.Я., св. Т.Я., св.Я.Я които притежавали по 5/24 ид.ч. от същия. През 2018 г. те заедно решили да го продадат. Продажбата била ръководена от подсъдимата Д., със съгласието на всички съсобственици. За целта тя ангажирала агенция **** и се заела с набавянето на необходимите документи.

Съсобствениците се уговорили получената от продажбата цена да бъде преведена по сметка на подсъдимата, която да разпредели помежду им сумите, съобразно дела собственост на всеки от тях. За тази цел подсъдимата открила на свое име сметка в „******“ АД.

На 26.10.2018 г. бил съставен предварителен договор със страни собствениците на апартамента от една страна, като продавачи и Д.Г. М.Г.Г. от друга страна, като купувачи. Уговорената цена била 62 000 евро като купувачите е следвало да преведат капаро в размер на 6000 евро. Сумата за дължимото капаро постъпила по банковата сметка на подсъдимата на същата дата с левова равностойност 11734,98 лева и наредител М.Г.Г.

На същата дата подсъдимата изтеглила от сметката сума в размер на 10000 лева, от които 1000 лева предала на св.Д. На 30.10.2018 г. подсъдимата изтеглила и останалата част от постъпилата сума – 1650 лева. През същия ден, в разговор между продавачите, подсъдимата казала на св.Д. че изплащането на приспадащата се сума ще се забави, поради предстоящо купуване на апартамент на св.Г.Я.

2

На 30.11.2018 г. пред нотариус К.К. с район на действие ОС Варна бил сключен договор за покупко-продажба на апартамента между страните по предварителния договор. Уговорената цена била заплатена както следва: на същата дата по банковата сметка на подсъдимата – сумата в размер на 2766,02 лева и на 10.12.2018 г. отново по банковата сметка на подсъдимата – сумата в размер на

106760 лева с основание

„покупка имот

*****************************

Незабавно след постъпване на сумата, подсъдимата изтеглила от сметката си 32852 лева. От тях предава известна сума на брат си – СВ.Т.Я.

Сума от 10000 лева предала лично на леля си в дома в село ***********

Подсъдимата заявила, че ще предаде останалата полагаща се сума в размер на 9210,17 лева на по-късен етап.

На следващия ден, 11.12.2018 г. подсъдимата превела по сметка на своята сестра – СВ.Я.Я.П. сумата в размер на 22820 лева с основание „подялба на имот“. Подсъдимата и св.Г.Я. се уговорили да не му изплаща дела, а с парите да закупи къща на негово име.

Няколко дни след като получила сумата от 10000 лева, св.Д.започнала да търси подсъдимата и да се интересува кога ще получи останалите паро. На 11.01.2019 г. подсъдимата изтеглила от сметката 4000 лева, от които на неустановена дата през месец януари 2019 г. предала 1900 лева на леля си – св.Д. Заявила , че няма повече, тъй като търсила да закупи на брат си къща.

През същия месец подсъдимата и брат св.Г.Я. се договорили със св.

Ц.Я. да закупят от него недвижимия му имот, находящ се в с. ************** Била уговорена цена от 10000 лева, платима по банков път за имота и 10600 лева, платима в брой, за движими вещи и оборудване. На 31.01.2019 г. бил сключен договор за покупко-продажба и цената била изплатена по описания начин.

От месец януари 2019 г. подсъдимата теглила многократно суми в различни размери и извършвала множество плащания чрез ПОС терминали в търговски обекти, включително и в интернет сайтове за онлайн залози.

След откриването на сметката и постъпването на цената от продадения апартамент, по сметката е постъпила сума само веднъж, в размер на 700 лева от сайт за онлайн залози.

3

Към 29.03.2019 г. вследствие на извършените плащания, наличността по сметката се изчерпала и не се ползвала до месец септември 2019 г.

До лятото на 2019 г. св.Д.многократно търсила подсъдимата за изплащане на останалата сума, което не се случило. Затова св.Д.инициирала заповедно производство по гр.д. № 10686/2019 г. по описа на ВРС. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу подсъдимата за сумата от 7310,17 лева, представляваща неплатения остатък. Бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на подсъдимата по изп.д. № 7159/2019 г. по описа на СИС при ВРС. Към месец октомври 2022 г. била удържана сума в общ размер на 7322,10 лева.

При така установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до извода, че липсва проявено и установено присвоително намерение у подсъдимата, както и че поведението е несъставомерно по възведеното обвинение. Поради недоказаност осъществяването на престъпление, подсъдимата е призната за невинна, което въззивният съд намира за правилно.

За съставомерността на деянието следва да се установи по безспорен начин от обективна страна подсъдимата да е получила чуждо движимо имущество, вкл. парични средства, на някакво правно основание, но да е извършила с тях неправомерен акт на имуществено разпореждане, с което недвусмислено да е изразила отношението си към чуждата вещ като към своя или неправомерно да е отказала да връщането на собственика . От субективна страна, за да се вмени във вина, се изисква подсъдимата да е действала със съзнанието, че вещта (паричната сума) е чужда и е предоставена на конкретно правно основание, но тя не разполага с право да се разпорежда с нея в своя полза. В настоящия случай не са събрани доказателства в тази посока.

Подсъдимата е разкрила банкова сметка, на която е титуляр, за получаване на продажната цена от апартамент, на който е съсобственик заедно със свидетелите. След получаване на сумата, за подсъдимата е възникнало облигационното задължение да изплати на останалите съсобственици парични суми, равняващи се на притежавания от всеки от тях дял от съсобствеността.

От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимата е извършвала плащания към всички свидетели като неплатената част към 4 св.Д.възлиза на 7310,17 лева. Въпреки многократните разговори между двете, сумата не била изплатена. Установява се, че подсъдимата е разходвала всички суми, постъпили по сметката от продажбата на имота като е разплатила дължимото към останалите съсобственици и неплащането на остатъка към леля е именно поради липсата на средства, а не поради умишлено разпореждане с паричната сума като със своя. Това се установява от факта, че подсъдимата е предала дължимия дял на всички останали съсобственици, както и голяма част от полагащата се на св.Д.сума. Дали липсата на средства се дължи на лошо управление на финансите, е неотносимо, щом липсва присвоително намерение. За да се установи извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинение, е необходимо да се установи по несъмнен начин, че подсъдимата се е разпоредила с паричните средства като със свои или е отказала предаването им на техния собственик – св.Д. Такова поведение не се доказва. Подсъдимата не отрича, че е получила цялата цена от продажбата на имота, от която е трябвало да изплати дела на останалите съсобственици. Тя не е отказала да преведе сумата, а е била в невъзможност да го стори, тъй като е имала финансови затруднения.

Предвид изложеното и настоящият съдебен състав намира, че не са налице доказателства за извършена присвоителна дейност от подсъдимата, както и за наличие на интелектуалния момент за умисъла за обсебване, чрез които да се докаже по несъмнен начин осъществяване на престъплението както от обективна, така и от субективна страна.

При този извод въззивният съд намира, че първоинстанционният е направил правилен извод, че не е извършено престъпление, а в случая се касае за спор относно гражданскоправни договорни отношения, който не следва да се решава със способите на наказателното право.

По изложените мотиви настоящият състав на ОС-Варна прие, че не са налице основание за отмяна на процесната присъда на РС-Варна, и същата следва да бъде потвърдена като законосъобразна и мотивирана, поради което и на осн. чл.338 от НПК

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260003/07.03.2023 г., постановена от РСВарна, по НОХД № 28/2021 г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6