Решение № 225 от 07.03.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3218/2021
- Вид
- Решение № 225
- Подписан
- 07.03.2022
- Състав
- МАРИНЕЛА КРАСИМИРОВА МАРИНОВА-СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 178, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 318, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 685, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 692 · Търговски закон
- чл. 711, ал. 1, т. 2 · Търговски закон
- чл. 717з · Търговски закон
- чл. 717з, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 717к · Търговски закон
- чл. 717л, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 717л, ал. 4 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 225 гр. Перник, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Даниела Т. Асенова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20211720103218 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД срещу ЕТ “Славе Владов”, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1350,4 6 лева, представляваща неплатена главница за доставена електрическа енергия за месец ноември и декември 2017 г. по договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 02.06.2017 г., сумата от 405,1 8 лева, представляваща мораторна лихва за периода 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 636/2021 г. по описа на Пернишкия районен съд.
Ищецът твърди, че въз основа на постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г., постановено по т. д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, VI-19 състав, е придобил вземанията на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) срещу ответника, произтичащи от доставка на електрическа енергия. Поддържа, че на 02.06.2017 г. между „Фюч ъ р Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) и ответника ЕТ “Славе Владов” бил сключен Комбиниран договор за продажба на електрическа 1 енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, по силата на който било уговорено, че продавачът продава на купувача активна нетна електрическа енергия на цена в размер на 0,080 лева на МВт/час и предоставя услугите "Отговорност за балансиране" и “Прогнозиране на потреблението“, като изготвя прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до обектите на ответника, а срещу това купувачът дължи да заплаща уговорената по договора цена за доставените количества електрическа енергия. Сочи, че „Фю ч ъ р Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) е издавал фактура на клиента за стойността на доставената електрическа енергия за периода от първо число на месеца до последно число всеки месец. Навежда доводи, че за периодите месец ноември и декември 2017 г. продавачът бил доставил електрическа енергия, за което била дължима сумата от 1350,46 лева.
Посочва, че в договора е предвидено плащането за доставената на продавача електрическа енергия да се извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставка. Излага съображения, че тъй като задължението не било платено в срок, на основание чл. 11, ал. 5 от договора ответникът бил изпаднал в забава, поради което дължал и сумата от 405,1 8 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва за забава за периода 14.01.2018 г . до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че в негова ползва е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но ответникът бил подал възражение, поради което имал правен интерес от предявяване на исковете. Иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Е Т “Славе Владов”OOД, чрез пълномощника адв. Яна Сотирова, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искови претенции по основание и размер по изложени съображения.
Прави възражение за погасяване по давност на вземанията, като счита, че е приложима 3-годишната давност по чл. 111 ЗЗД. Оспорва по реда на чл. 193 ГПК автентичността на представения договор, като прави искане по чл. 183 ГПК същият да се представи в оригинал, тъй като се оспорва съществуването на договора.Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Представено е постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3343/2013 г. по описа на СГС, ТК, VI-19-ти състав от което се установява, че на “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД са възложени имуществени права от масата на несъстоятелността на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), а именно: вземания към клиенти за доставена на ел. енергия и допълнителни услуги, в общ размер на 1 635 182,24 лева, съгласно опис, изготвен от синдика. Отбелязано е, че постановлението е влязло в сила на 29.01.2021 г.
2
Приети като писмено доказателство са части от пазарна оценка на вземания на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на клиенти– страница 12, 71 и 84.
Представеният в копие договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE 1720551 от 06.02.2017 г. не е представен в оригинал, въпреки дадените от съда указания.
Съгласно правилото на чл. 183 от ГПК и установената въз основа на него съдебна практика когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото и съдът не може да го вземе предвид и да обоснове решението си на него. Това правило се прилага ако е установено, че оригиналът на документа се намира в държане на представилата преписа страна. От същото не следва изрично, че страната може да представи по делото заверен от нея препис само от оригинален документ. Тя може да представи заверен от нея препис от препис от документ. В този случай при поискване тя няма да може да представи оригинала на документа, а само наличния при нея препис, което по естеството си не би представлявало изпълнение на задължението по чл. 183 от ГПК. Невъзможност да се представи оригинала на документа ще е налице и в случаите, когато страната разполага само с препис от документа, а оригинала се намира в трето лице или пък е загубен или унищожен. В случаите, когато страната е представила препис от документа, съществуването или истинността на който се оспорват от насрещната страна и не може да представи оригинала, поради някоя от посочените по-горе две причини, е налице установена съдебна практика, съгласно която правилото на чл. 183, ал. 1, изр. 2 от ГПК не може да бъде приложено директно.
В тези случаи, за да се счита документа за загубен или унищожен, той трябва да не е в държане на страната и тя да не знае в кое лице се намира той. В противен случай тя може да изиска представянето на документа от лицето, което го държи на основание чл. 190 или чл. 192 от ГПК. Тези лица са задължени да представят исканите документи, тъй като в противен случай съдът може да приложи последиците на чл. 161, във връзка с чл. 190, ал. 2 от ГПК и чл. 192, ал. 3 от ГПК. Прилагането на тези последици е възможно когато лицата не оспорват съществуването на документа, но отказват да го представят. В случаите когато те оспорват съществуването на документа с твърдението, че изобщо не е бил съставен или пък е съставен, но е изгубен или унищожен, а също и когато въпреки изричните указания не предприемат действия, то страната която се позовава на него ще трябва да установи съществуването и съдържанието му, а във втория случай и това, че не е загубен или унищожен по нейна вина. Това става по реда на чл. 165, ал. 1 от ГПК, който намира приложение и в случаите, когато страната не може да представи оригинала на документа по реда на чл.
3
183 от ГПК, поради това че този оригинал се е намирал в трето лице и е бил изгубен или унищожен. В този смисъл решение № 190/25.01.2021 година, постановено по гр. д.
№ 4079/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и цитираното в него решение № 95/07.05.2013 година, постановено по гр. д. № 662/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. Предвид на това страната представила препис от документа при оспорването му от насрещната страна може да изиска оригинала на документа от лицата, в чието държане е той и ако такъв не бъде представен с твърдението, че изобщо не е бил съставен или пък е съставен, но е изгубен или унищожен, както и ако не се предприемат действия въпреки дадените указания, тя ще трябва да установи съществуването му по реда на чл.
165, ал. 1 от ГПК. В този случай съдът ще трябва да преценява дали представения от страната препис трябва да бъде изключен от доказателствата по делото или пък може да бъде ценен като доказателство след преценка на всички данни по делото, преценени съобразно посочените по-горе обстоятелства. /Определение № 60628 от 9.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 983/2021 г., IV г. о./.
Съдът е предоставил възможност на ищцовото дружество да представи оригинала на договора от 02.06.2017 г., с който същата не разполага, като е уважил нейно доказателствено искане да се снабди с такъв от синдика на дружеството, от което сочи, че е придобила вземането по договора. Ищецът не е представил оспорения документ, не е и уведомил съда за наличие на обективна невъзможност за представянето му и не е направил доказателствено искане по реда на чл. 192 ГПК, поради което съдът е изключил като доказателство по делото на осн. чл. 183, ал. 1, изр. второ ГПК договора от 02.07.2017 г.
В писмо вх. № 7078/20.09.2021 г. от "Електроразпределение Север" АД, във връзка с уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК е посочено, че няма данни ЕТ “Славе Владов” OOД да е било клиент за обект, присъединен към електрическата мрежа на дружеството за месеците ноември и декември 2017 г..
В писмо вх. № 7133/21.09.2021 г. от "Електроразпределение Юг" АД, във връзка с уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК е посочено, че след извършена проверка в клиентската база данни на "Електроразпределение Юг" АД е видно, че ЕТ “Славе Владов” не е негов клиент и не е идентифицирано в клиентската база данни.
С писмо вх. № 7787/04.10.2021 г. от " ЧЕЗ разпределение България" АД, във връзка с уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК са представени в табличен вид данни за точките на доставка на електрическа енергия за обекти на Е Т “Славе Владов” за периода месец ноември 2017 г. и декември 2017 г. при доставчик на електрическа енергия „Фючър Енерджи“ ООД. Видно от приложената към писмото таблица, з а “Е Т “Славе Владов” е регистриран обект 32Z103 101111965 Q , при доставчик „Фючър Енерджи“ ООД за периода 01.11.2017 г. до 01.12.2017 г., като 4 консумацията за отчетен период от 07.10.2017 г. до 06.11.2017 г. е в размер на 3926 kWh, а за отчетен период от 01.12.2017 г. до 06.12.2017 г. е в размер на 3030 kWh.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Районен съд-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правна квалификация чл. 717з ТЗ, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 636/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД с вх. № 263703/15.02.2021 г., е издадена заповед № 263807/19.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника ЕТ “Славе Владов”за вземанията, предмет на предявените искове. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта е подадено възражение и на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК и са процесуално допустими.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е придобил твърдените вземания на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) срещу ответника по силата на влязло в сила постановление за възлагане; 2) наличието на валидно сключен договор за покупко-продажба на електрическа енергия между „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) и ответника; 3) „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) в качеството си на продавач да е доставило твърдените количества електрическа енергия за процесния период на твърдяната стойност.