Решение № 2 от 05.01.2026, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Чирпан, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно наказателно дело № 20255540200162 по описа за 2025 година

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба от адвокат Антоанета Василева Павлова от АК - Пловдив, като пълномощник на „Нарт Проект БГ“ ЕООД, ЕИК 205940562, със седалище и адрес на управление: гр. П. , ул. Н.Б. **, представлявано от Й. Ч., гражданин на Република Турция, роден на *** г., притежаващ Разрешение за пребиваване № RA 0370876/23.10.2024 г. от МВР - Пловдив, ЛНЧ **********, адрес: П., ул. Н.Б. **, съдебен адрес: гр. Асеновград, пл. „Академик Николай Хайтов“ № 3, тел. ***, против наказателно постановление (НП) № 24-2500070/17.04.2025 г. издадено от Камен Маринов - директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора (ДИТ).

Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено.

Въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно законосъобразността на обжалваното НП, намира за установено следното: провери изцяло

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-2500070/17.03.2025 г. на „Нарт Проект БГ“ ЕООД, ЕИК 205940562, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер 3000 лв., на основание чл. 414, ал. 1 КТ, за нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ.

Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че 1 при извършена проверка на 06.02.2025 г. на строителен обект: „Еднофамилна жилищна сграда“, УПИ – VI - 155, кв. 30, с. Могилово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, на който обект извършвА.

СМР работници на „Нарт Проект БГ“ ЕООД, на 12.02.2025 г. по изпратени документи по електронната поща и по представени документи на 07.03.2025 г. в ДИТ се установило, че „Нарт Проект БГ“ ЕООД, в качеството си на работодател, урежда от 05.02.2025 г. в горепосоченото предприятие и на горепосочения обект, отношенията при предоставяне на работна сила, като отношения по ЗЗД, със сключен граждански договор № 1/05.02.2025 г. за извършване на работа чрез личен труд с лицето Я. А. А., ЕГН **********, с който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши за периода от 05.02.2025 г. до 13.02.2025 г. зидарски услуги, за което възложителят се задължава да изплати месечно възнаграждение от 380.00 лева. Същевременно Я.

А. А., ЕГН ********** полагал труд на 06.02.2025 г., на проверявания обект с работно време 8 часа, всеки ден и уговорено възнаграждение 100 лева, декларирано от лицето при проверката на обекта на 06.02.2025 г. на работно място - проверявания обект - елементи на трудово правоотношение, с което отношенията при предоставяне на работната сила не били уредени като трудови правоотношения.

Релевантните за спора обстоятелства, касаещи извършената проверка на посочените дата и място от служители на ДИТ – Стара Загора, при която констатирА., че на строителен обект:

„Еднофамилна жилищна сграда“, УПИ VI 155, кв. 30, с. Могилово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, сирийски граждани, които не говорят на български език, осъществяват строителни дейности на фирмата – подизпълнител „Нарт Проект БГ“ ЕООД, се установяват както от показанията на свидетелите В. К. Г., С. Ц. Д., А.М.Ч. и Д.Д.М., така и от материалите от приобщената административно наказателна преписка по издаване на процесното НП, в това число и протокол за извършена проверка (л. 17 – 19 от делото).

Несъмнено един от основните принципи, регламентирани в Кодекса на труда е отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат като трудови правоотношения - чл. 1, ал. 2 КТ. Не всяко полагане на труд обаче представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по см. на чл. 1, ал. 2 КТ. В случая от събраните в съдебно производство доказателства не се установява еднозначно, че съществувалото към момента на проверката от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора (06.02.2025 г.) правоотношение между „Нарт Проект БГ“ ЕООД и соченото в атакуваното в НП лице - Я. А. А. е имало за предмет предоставяне от лицето на работна сила за изпълнение на трудова дейност при определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина. Няма доказателства за престиране на работна сила и изпълнение на трудови задължения от страна на Я. А. А. при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение, което да е изисквало сключването на трудов договор. Трудовият договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда има за предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданския договор (за изработка и др.), съгласно разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен трудов резултат (също свързан с полагането на труд), за което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение. В случая от доказателствата, съдържащи се в показанията на свидетелите А.М.Ч. и Д.Д.М., които кореспондират с представения граждански договор (л. 34 от делото) сочат за съществувало облигационно отношение между страните – договорено извършване на конкретно определена работа/постигане на определен 2 резултат - зидарски услуги (както е приел и наказващият орган в атакуваното НП), в удобно за изпълнителя време, срещу договорено възнаграждение от 327.64 лева. Уговорката за конкретен еднократен резултат, без каквито и да било други уговорки относно основните елементи на трудовото правоотношение по см. на чл. 124 КТ, за които да са събрани доказателства в хода на административно-наказателното производство, изключва възможността за квалифицирането й като трудово правоотношение. Аргумент за обратното не може да бъде изведен от съдържанието на приложената към преписката декларация (л. 33 от делото), за която не става ясно дА. е попълнена от Я. А. А., тъй като по делото несъмнено се установи, че никой от сирийските граждани (в това число и посоченото лице), работещи на обекта не е владеел български език.

В обобщение, съдът приема, че в случая липсват надлежни доказателства за съществуване на отношения по предоставяне на работна сила и полагане на труд от соченото в атакуваното в НП лице - Я. А. А. при изпълнение на определена трайно осъществяваща се работа и трудови функции на определена длъжност, срещу договорено трудово възнаграждение, при установено работно време и работно място, т.е. формално липсва основание да се приеме, че са нА.це отношения, които следва да бъдат квалифицирани и уредени като трудови правоотношения със сключването на писмен трудов договор. С оглед на което административнонаказателното обвинение за допуснато нарушение на трудовото законодателство от „Нарт Проект БГ“ ЕООД, в качеството на работодател, се явява фактически, правно и доказателствено необосновано.

По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподателят е доказал заплащането в брой на 600 (шестстотин) лева, адвокатско възнаграждение, удостоверено с вписване на направеното плащане в представения договор за правна защита и съдействие от 04.07.2025 г. (л. 4 от делото), съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Поради това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, следва да бъде осъдена Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, в размер на 600 (шестстотин) лева.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-2500070/17.04.2025 г. издадено от Камен Маринов - директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора да заплати на Й. Ч., гражданин на Република Турция, роден на *** г., притежаващ Разрешение за пребиваване № RA 0370876/23.10.2024 г. от МВР - Пловдив, ЛНЧ **********, с адрес: П., ул. Н.Б. **, представляван от адвокат Антоанета Василева Павлова от АК – Пловдив, съдебен адрес: гр. Асеновград, пл.

„Академик Николай Хайтов“ № 3, тел. ***, направените по делото разноски в размер на 3

600 (шестстотин) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съд - Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

4