Определение № 20135 от 01.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20135 гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело № 20251110151937 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Р. И. Д. за признаване за установено съществуването на вземане по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 15.05.2025 г., връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците по реда на чл. 238, ал. 1 ГПК. Същото е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 130036512, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.

Искането по чл. 192 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като е допуснато привличане на трето-лице помагач.

По искането за допускане на СТЕ и ССчЕ съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване становището на страните.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника.

Производството по делото продължава по общия исков ред.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лицепомагач – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 130036512, в срок до първото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 192 от ГПК за задължаване на трето неучастващо по делото лице да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.

ПО ИСКАНЕТО за допускане на СТЕ и ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба и предвид заявеното възражения за погасяване на вземането чрез проведено принудително изпълнение, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване становището на страните.

ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 23629/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.10.2026 г. в 10,40 часа, за когато да се призоват страните.

Ответникът да се призове от адреса, на който веднъж му е връчено с указания до длъжностното лице по връчването как да връчи.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на третото лице помагач – препис от исковата молба, възражението и доказателствата към тях.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:

Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с 2 правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца 1106,09 лева ведно със законна лихва за период от 24.04.2025 г. до изплащане на вземането, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК.ЛЮЛИН 5, бл.516, вх.А, ет.6, ап.17, аб.№ 163346, 164,22 лева (сто шестдесет и четири лева и 22 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до 12.04.2025 г., 49,57 лева (четиридесет и девет лева и 57 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 11,60 лева (единадесет лева и 60 стотинки), представляваща мораторна лихва върху дяловото разпределение за период от 16.07.2022 г. до 12.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.05.2025 г. по ч.гр. дело № 23629/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от ответницата. На претендира разноски.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът или наследодателят му, е потребител на ТЕ, че сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца е да установи факта на приемане на наследството на Л.П. Д.а, починала на 12.02.2024 г., част от пасива на което евентуално се явяват сочените вземания, 3 от ответника направо или по опис (в т. см. Решение № 95 от 09.07.2024 г. по гр. дело № 1515/2023 г. на II ТО на ВКС).

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за поставянето на длъжника в забава по отношение на главницата за дяловото разпределение.

ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, обстоятелствата, че:

1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата;

2/ изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ;

3/ имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период;

4/ стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение за процесния период.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

На основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 от ГПК съдът не задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4