Определение № 1052 от 06.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1052 гр. София, 06.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20251000601026 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по жалба от повереник на М. С. М. и В. М. М. срещу определение от 4.07.2025 г. по ЧНД № 600/2025 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено постановление от 7.05.2025 г. на прокурор от ОП – Благоевград, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 71/2021 г. по описа на ОСлО към ОП – Благоевград, водено за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НПК.

В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционният съд е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство, без да отчете, че не са били изпълнени указанията, дадени от съдебни състави в производството по обжалване на предходно такова постановление. Поддържа се и че прокуратурата безкритично е възприела изводите на експертно заключение, като на наследниците на пострадалия не е осигурена възможност да реализират правата си, като възразят срещу вещите лица, изготвили същото заключение. Оспорва се и даденото заключение на повторната експертиза, според което смъртта на пострадалия не е настъпила в резултат на трансфузионна реакция от извършеното кръвопреливане, като се сочи, че същото е опровергано от доказателствата по делото. Според жалбоподателите първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствените източници по 1 делото, както и направените искания от страна на жалбоподателите и е преповторил избирателно изложените в постановлението за прекратяване на наказателното производство мотиви. Предлага се да бъде отменено обжалваното определение, като делото бъде върнато на прокуратурата с даване на указания за продължаване на разследването.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е счел, че по досъдебното производство са извършени необходимите и възможни процесуални действия за изясняване на предмета на разследване, като от събраните доказателства не е установено да е извършено престъпление по чл.

123, ал. 1 от НК, в резултат, на което да е последвала смъртта на наследодателя на жалбоподателите С. М..

По досъдебното производство са разпитани като свидетели лицата, възприели обстоятелствата относно здравословното състояние на С. М. преди приемането му на болнично лечение, както и участвалите в проведеното там лечение; приобщена е съставяната в хода на същото лечение медицинска документация; назначени и приобщени са единична и тройна съдебномедицински експертизи, като след отмяната в хода на предходно производство по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК на постановление за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото за продължаване на разследването, е назначено и приобщено заключение на повторна съдебномедицинска експертиза, изготвено от различни вещи лица от участвалите в предходните.

Въз основа на така събраните в хода на разследването доказателства се установяват обстоятелствата, свързани със заболяването на сина на жалбоподателите, приема му в болничното заведение, проведеното там лечение, въпреки което е настъпила смъртта му. Въззивният съдебен състав също счита за съответстваща на доказателствата по делото приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

2

По досъдебното производство са налице еднопосочни доказателства, че на 24.11.2020 г. С. М. се е оплакал на своите родители свидетелите М. М. и В.

М., че не се чувства добре и има повишена телесна температура. При изследване в домашни условия със закупен от аптека бърз тест за Ковид – 19 бил отчетен отрицателен резултат. Въпреки приема в домашни условия на медикаменти за понижаване на температурата, а впоследствие и на предписани от личния му лекар антибиотик и други лекарства, състоянието на С. М. се влошавало, като нараствали и затрудненията на дишането му. На 29.11.2020 г., след като бил прегледан от екип на Филиала за спешна медицинска помощ – Сандански, С. М. насочен към МБАЛ „Болница Югозападна“ ООД, гр. Сандански, където бил приет на болнично лечение от доктор Л. Б. с констатирано при постъпването му тежко общо състояние. При хоспитализацията за лекуващ лекар била определена доктор К. М., но тъй като тя излязла в отпуск, лечението на С. М. продължило под ръководството на доктор Д. С. и доктор Й. М.. При извършените клинично-лабораторни и образни изследвания било установено, че С. М. е болен от Ковид – 19.

Предвид така установеното заболяване и измереното ниско ниво на кислород в кръвта на пациента – 67 %, започнало лечение с антибиотици, както и допълнително подаване на кислород чрез поставена кислородна маска.

Последвало краткотрайно подобряване на състоянието на болния, като наред с понижаване на телесната му температура, на 01.12.2020 г. било отчетено повишаване до 86 % на нивото на кислород в кръвта му. На следващия ден обаче този показател спаднал до 79 %. С оглед на тежкото състояние на С. М. ангажирането с лечението лекари решили да му бъде приложено вливане на кръвна плазма с антитела от преболедували Ковид, тъй като това било сред препоръчаните мерки от Националния оперативен щаб. На 02.12.2020 г. бил попълнен фиш за имунохематологично изследване на пациента и било изготвено искане за предоставяне на „Плазма: без лабилни фактори ПЗП-А+ 2 сака“. Кръвната плазма била получена в късния следобед на същия ден и доктор Й. М., която тогава била на смяна, се разпоредила да бъде прелята на пациента С. М.. Медицинската сестра Л. И. започнала подготовка на кръвната плазма за преливане, която подготовка включвала нейното затопляне.

Медицинските сестри В. Б. и С. Г. били нощна смяна, а на разположение бил доктор Д. С., който към 21,00 часа пристигнал в отделението, поради необходимост да прегледа новопостъпил пациент. Доктор С. видял 3 затопляната кръвна плазма и след като разбрал, че тя е подготвяна за С. М., проверил на пипане температурата и дал указания да се затопли още и тогава да се прелее. Свид. С. проверил състоянието на някои от болните, като отишъл и при С. М. и му направил вибрационен масаж. След това, установявайки, че кръвната плазма била затоплена до необходимата температура, свид. В. Б. започнала преливането на С. М.. По време на преливането наблюдение за състоянието на болния било осъществявано от свидетелките Б. и Г., като от тяхна страна не били установени прояви на странични реакции. След приключване на вливането на плазмата С. М. споделил с медицинските сестри, че се чувства по-добре. В подготвения трансфузионен лист било отчетено, че телесната температура на С. М. била 36,7 С, че кръвното му налягане е 120/80, а пулсът - 80/мин, също било отразено преливане на 200 мл. кръвна плазма група А1+, започнало в 21,15 ч. и приключило в 23,20 часа. Така попълненият трансфузионен лист не бил подписан от медицинските сестри Б. и Г., нито от доктор С.. След приключването на преливането на кръвната плазма свидетелките В. Б. и С. Г. дали указания на пациента С. М. при нужда да подаде сигнал със съответния звънец и напуснали болничната му стая. Към 01,00 часа на 03.12.2020 г. С. М. позвънил на звънеца и в на дошлата в стаята му свид. С. Г. се оплакал, че има висока температура. Свид. Г. установила, че наистина телесната температура на болния е повишена и за нейното понижаване му дала да изпие ампула течен аналгин. Свид. С. Г. оставила отворена вратата на стаята, в която лежал С. М., за да може да го наблюдава, когато минава покрай нея. Около 05,30 часа С. М. отново позвънил на звънеца и се оплакал, че му е лошо и му притъмнява през очите. Свидетелките Г. и Б. измерили артериалното кръвно налягане на болния и установили, че същото е в много високи стойности, като горната граница била 200 mmHg. Медицинските сестри се обадили на свид. С., който дал указания да се постави венозно на С. М. една ампула хлофазолин и тръгнал към болницата. Свид. Б. поставила посоченото лекарство на болния.

В същия момент, към 06,50 часа, пристигнал в болничната стая свид. Д. С., който установил липсата на жизнени показатели у С. М. и започнал да му прави безуспешно изкуствен масаж. Свид. С. направил и кардиограма на С. Б., която показала липса на сърдечна дейност. По молба на родителите на така починалия С. М., тялото му било освободено от извършване на патологоанатомична аутопсия.

4

При така приетата за установена фактическа обстановка първоинстанционният съд надлежно е съпоставил заключенията на назначаваните в хода на досъдебното производство различни съдебномедицински експертизи относно основните въпроси за причината за смъртта на С. М. и за това дали същата е настъпила в резултат на допуснати пропуски при лечението му и обосновано е кредитирал заключението на последната такава експертиза – допълнителната съдебномедицинска експертиза, изготвена от различни вещи лица от участвалите в предходните експертизи.

Въззивният съдебен състав също намира за съответстващо на доказателствата по делото и неопровергано предвид липсата на извършена аутопсия на тялото на С. М. заключението на същата експертиза, че причина за неговата смърт е развилата се пневмония, вследствие на вирусна инфекция в тежка форма и довела до развитието на остра дихателна недостатъчност. По надлежен и обоснован с оглед доказателствата по делото начин вещите лица са дали заключение, че диагностиката и лечението на С. М. по време на хоспитализацията му в здравното заведение са били правилни и адекватни на клиничното му състояние и доказаната с лабораторни изследвания диагноза – Ковид 19 – вирусна инфекция, усложнена с двустранна пневмония, довела до дихателна недостатъчност. Надлежно мотивирано е заключението и в частта, в която е изключена възможността за възникнала реакция на свръчувствителност към прелятата на С. М. реконвалесцентна плазма, като в това отношение са посочени съответните признаци за такава реакция и се сочи, че установените по делото обстоятелства не позволяват да се приеме, че такава реакция е била налице. В това отношение вещите лица са разгледали комплексно възможните прояви на такава реакция и са отхвърлили възможността за възникването в случая. С оглед на това и първоинстанционният съд е счел, че смъртта на С. М. не е настъпила в резултат на допуснати пропуски в хода на лечението му, като отчетените непълноти в съставената при лечението документация не са причинили или допринесли за същата смърт.

Въззивният съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателите за това, че наказателното производство е прекратено при неизпълнение на дадените указания от съдебните състави, постановили актове в предходното производство по чл. 243, ал. 3 и сл. от НПК. При назначаването на повторната експертиза за вещи лица са били определени неучаствали в 5 изготвянето на предходните заключения експерти. По своята компетентност, трите вещи лица са представлявали съответните лекарски специалности, които имат значение за изясняване на относимите въпроси – съдебен лекар, инфекционист и специалист по хематология. От съдържанието на експертизата не се установяват дефицити в компетентността на вещите лица, такива конкретни оплаквания не са направени и в жалбата. Неоснователни са изложените в същата жалба доводи за допуснато по досъдебното производство ограничаване на правата на жалбоподателите да разберат кои са вещите лица, изготвили заключението и съответно да възразят срещу техния подбор. Видно е от материалите по делото, че същите са били надлежно предявени на наследодателите на С. М., като след предявените материали е било и заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза, съответно и информацията за нейните автори. Неоснователни са и оплакванията, че не са били разпитани родителите на починалия С. М., както и другият настанен в същата болнична стая пациент. Тези лица са били разпитани в качеството на свидетели по досъдебното производство и защитата на подсъдимия не сочи конкретни основания за необходимост от повторен разпит. Лишено от основание е и оплакването в жалбата, че материалите по разследването не са били предявени на наследниците на С. М. – фактът на извършване на такова предявяване на 4.04.2025 г. се установява от приложените по делото материали.