Определение № 857 от 13.10.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 857 гр. гр. Добрич, 13.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и Т. година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева

Членове:

Светослав Н. Тодоров

Надя Г. Славова като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500644 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №3634/17.08.2023г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Определение №432 от 11.08.2023г. по ч.гр.д.

№471/2023г. по описа на Районен съд Б. , с което е отхвърлено заявление №3288/26.07.2023г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против длъжника Г. П. Г., ЕГН **********.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, като се настоява за неговата отмяна и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Жалбата е допустима – депозирана е срещу акт, подлежащ на обжалване, от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.

Съдът, след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:

Частно гражданско дело №471/2023г. по описа на Р айонен съд Б. е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК против длъжника Г. П. Г. , ЕГН **********, за посочени в заявлението суми, търсени като задължение по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-17031540 от 29.05.2019г., сключен между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк София №1, сграда 14.

1

Претендират се за дължими следните суми: сума в размер на 408.50 лева – дължима главница по договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 14.45 лева – договорна лихва за периода от 29.05.2019г. до 07.01.2020г., 125,86 лева – обезщетение за забава за периода от 08.01.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда. Заявителят твърди, че посочените в заявлението суми са му били прехвърлени от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България “ по силата на сключения между тях рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019г. и Приложение №1/08.01.2020г. към същия договор.

С Разпореждане №803/28.07.2023г. Районен съд Б. е оставил заявлението без движение, като е дал на заявителя указания за представяне на доказателства, че е извършено твърдяното прехвърляне на вземането (цесия), че прехвърлянето е потвърдено от цедента на цесионера, както и че цедентът е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне. Съобщението за постановеното разпореждане и дадените указания е получено от заявителя на 02.08.2023 г.

С молба с вх. №3418/03.08.2023г. заявителят е развил подробни съображения с цитиране на относима, според него, съдебна практика, като настоява, че дадените указания не почиват на разпоредбите на закона, поради което подаденото от него заявление се явява редовно и подлежи на разглеждане по същество. Към молбата не са приложени доказателства за извършена цесия, за потвърждаване от цедент и за нейно съобщаване на длъжника.

С обжалваното определение №432 от 11.08.2023г. подаденото заявление е отхвърлено, като заповедният съд е приел, че непредставянето на доказателства за сключената цесия е пречка да се прецени материалната легитимация на заявителя по настоящето дело и е отхвърлил заявлението на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК. В определението са изложени подробни мотиви в покрепа на становището, че заявителят е длъжен да представи договора за цесия в производството по чл. 410 от ГПК.

Заявлението е подадено по реда на чл. 410 от ГПК. В разпоредбата на чл.

410, ал. 2 от ГПК са изрично посочени реквизитите, които заявлението следва да съдържа, като липсва каквото и да било изискване за представяне на доказателства към заявлението.

С оглед последващи изменения в европейското и вътрешното законодателство, извършени с оглед засилване на регулацията на материята в областта на потребителската закрила, законодателят е отстъпил от своето първоначално становище за пълна бездокументност на заповедното производство по отношение на заявленията по чл. 410 от ГПК, като с ал. 3 на чл. 410 от ГПК е въвел изискване за ангажиране на конкретни и изчерпателно изброени писмени доказателства по заявленията, с които се търси ангажиране отговорността на лице, ползващо се от потребителска закрила, а именно: да бъдат представени договорът, от който произтича вземането, ако е в писмена 2 форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Така въведените, обаче, допълнителни изисквания за редовност на заявлението по чл. 410 от ГПК срещу длъжник – потребител, представляват единствено изключение и не следва да се тълкуват разширително – заявителят не е длъжен да прилага каквито и да било доказателства относно материалната си легитимация по правоотношението, още по-малко за настъпили промени извън кредитното правоотношение.

Безспорно страните в кредитното правоотношение са негов съществен елемент, но договорът за цесия не е елемент от това правоотношение. С договорът за цесия се прехвърлят права и задължения в обема, в който същите са съществували между страните по първоначалното правоотношение, като с договорът за цесия не може да се променят уговорки по това първоначално правоотношение – тук предметът и страните са различни.

В настоящият случай, при наличие на служебно задължение на съда да следи за наличие на неравноправни клаузи или за обоснована вероятност за това, обект на съдебен анализ би могъл да бъде единствено и само договорът, от който се твърди, че произтича задължението на длъжника-потребител, в т.ч. неговите изменения, приложения и общи условия, но не и договорът за цесия, който не би могъл да съдържа каквито и да било уговорки, които да са в състояние да ангажират или да променят обема на отговорността на потребителя.

Следователно, изискванията към заявителя, когато се иска издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в полза на правоприемник по договор за цесия, обхващат представяне на доказателства за сключването и съобщаването на цесията, единствено в хипотезата на чл. 417, т. 2 от ГПК, когато се постановява незабавно изпълнение на парично задължение, но не и в тази по чл. 410 от ГПК. Поради това заповедният съд не е следвало да поставя това изискване като условие за редовността на заявлението и неправилно е счел, че неизпълнението на указанията му чрез непредставяне на поискания договор, са основание за отхвърляне на заявлението.

Като е отхвърлил изцяло заявлението, заповедният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът не установи представеният потребителски договор за паричен заем да съдържа неравноправни клаузи или да е налице обоснована вероятност за наличие на такива по смисъла на чл. 143 от ЗЗП , с изключение на тези, касаещи размерът на договореният годишен лихвен процент – в договорът се съдържат две коренно различаващи се стойности на уговорен годишен лихвен процент: така на страница 1 от договора, в раздел „Параметри и условия“ е посочено, че лихвеният процент по договора в размер на 38.7%, а на последна страница от договора, в раздел „Тарифа“ е посочено, че лихвения процент е 19%. Констатираното разминаване в тези стойности е възможно да затруднява потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, и обосновава, според настоящият съдебен състав, 3 вероятност от неравноправност на клаузите в договора, уреждащи размера на годишния лихвен процент, поради което определението, в частта, в която заявлението в тази му част е отхвърлено подлежи на потвърждаване.

Искането по отношение на другите вземания не е в противоречие и с нормите на чл. 10, чл. 10а и чл. 11 от ЗПК, при което следва да бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми, ведно със сторените разноски: 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №432 от 11.08.2023г. по ч. гр. д. № 471 по описа на Районен съд Б., с което е отхвърлено заявлението на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника Г. П. Г. , ЕГН **********, с адрес в с. П., община Б., улица „Т.“ №8, за следните суми, представляващи задължение по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-17031540 от 29.05.2019г., сключен между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк София №1, сграда 14, а именно: сума в размер на 408.50 лева – дължима главница по договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, 125,86 лева – обезщетение за забава за периода от 08.01.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, като в последствие вземанията са прехвърлени от страна на кредитора в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на основание чл. 99 от ЗЗД по силата на Приложение №1/08.01.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Да се издаде от Районен съд Б. заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу длъжника Г. П.

Г., ЕГН **********, с адрес в с. П., община Б., улица „Т.“ №8, за следните суми, представляващи задължение по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD17031540 от 29.05.2019г., сключен между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк София №1, сграда 14, а именно: сума в размер на 408.50 лева – дължима главница по договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до 4 окончателното изплащане на задължението, 125,86 лева – обезщетение за забава за периода от 08.01.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, като в последствие вземанията са прехвърлени от страна на кредитора в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на основание чл. 99 от ЗЗД по силата на Приложение №1/08.01.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г.; и за сумата от 75 лв. разноски, сторени в заповедното производство за заплатена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №432 от 11.08.2023г. по ч.гр.д. № 471 по описа на Районен съд Б., в частта с която е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. П. Г. , ЕГН **********, за сумата от 14,45 лв. – договорна лихва за периода от 29.05.2019г. до 07.01.2020г.

ВРЪЩА делото на РС Б. за издаване на заповед за изпълнение, съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5