Решение № 1245 от 07.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. София, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20211110210812 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на /фирма/ с ЕИК ХХХХХ, срещу наказателно постановление № Р10-570/12.07.2021 г., издадено от Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на /фирма/ с ЕИК ХХХХХ, на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на сумата от 2 500 лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Подадена е жалба от санкционираното търговско дружество, в която се прави искане за отмяна на така издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Твърди се още, че неправилно административнонаказващият орган е приел, че в случая е налице повторност. Твърди се при условията на евентуалност, че в случая не е следвало да се приложи по-тежкият състав по чл. 644, ал. 2 от КЗ, а е следвало да се наложи наказанието, предвидено в първата алинея, тъй като в съставения АУАН не са били описани фактите, обусловили извода на административнонаказващия орган за извършване на нарушението при повторност и съответно квалифицирането му по чл. 644, ал. 2 от КЗ. Наведени са аргументи, че е неправилна квалификацията на твърдяното нарушение, тъй като нормата на чл. 108 от КЗ има характер на общ закон спрямо нормите на чл. 496 и следващите от КЗ, които е следвало да се приложат, според жалбоподателя. Сочи се, че в хода на производството са допуснати и други съществени процесуални нарушения. Наведени са аргументи, че наложената санкция не съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение. Навежда се твърдение, че АНО е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН и да не издава наказателно постановление, тъй като процесните нарушения били явно маловажни, от тях не са настъпили общественоопасни последици и към момента на издаване на наказателното постановление застрахователното обезщетение е било изплатено. Иска се 1 отмяна на НП, евентуално да се преквалифицира нарушението от такова по чл. 644, ал. 2 КЗ в такова по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ и да се определи санкция в минимален размер.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

Въззиваемата страна - КФН, редовно призована, представлявана от юрисконсулт Л., оспорва жалбата. В дадения ход по същество тя пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна. Представя писмени бележки и моли за присъждане на разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление /12.07.2021 г./, датата на връчване на същото /19.07.2021 г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него /21.07.2021 г./ съдът приема, че жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна се установява, че на 02.06.2021 г. в КФН, управление „Застрахователен надзор”, е постъпила жалба с вх. № 91-02-671 от Р.Ж., която възразила срещу забавено произнасяне по предявена пред З/фирма/ претенция № 2110004603 на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

По повод подадената жалба била извършена проверка, като в хода на последната била изискана документацията във връзка с предявената претенция с номер 2110004603.

От приложените по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че на 16.02.2021 г. Р.Ж. е предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, поради настъпило на 12.02.2021 г. ПТП на територията, от което тя била потърпевша.

Претенцията получила номер 2110004603, като писмени доказателства за размера и основанието на претенцията, както и банкова сметка били представени в деня на завеждането ѝ. През същия ден бил извършен оглед на увредения автомобил и бил изготвен опис на констатираните уреждания. От ползвателя на застрахователна услуга не били изискани други доказателства за основанието и размера на претенцията. Застрахователят е следвало да се произнесе в срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ като определи и изплати размер на обезщетение или мотивирано откаже да изплати такова. Крайният момент, в който застрахователят е следвало да се произнесе по претенцията, е 10.03.2021 г., както правилно е определил АНО. А като се произнесъл извън срока по закон за това, от КФН приели, че е налице извършено нарушение, а като дата на извършването му била определена 11.03.2021 г. – денят, следващ последния ден от срока, в който е следвало да има произнасяне.

2

Констатирайки горното, свид. Д.Н. съставила на ЗД „Бул Инс” АД АУАН № Р-06563/18.06.2021 г. за нарушение на разпоредбата на чл. 108 ал. 1 от КЗ, извършено на 11.03.2021 г.

Въз основа на цитирания АУАН, било съставено обжалваното наказателно постановление № Р-10-570/12.07.2021 г., издадено от Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на /фирма/ с ЕИК ХХХХХ, на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на сумата от 2 500 лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства показанията на свидетелката Д.Н., материалите по преписката на КФН, съдържащи всички необходими книжа за установяване на фактите, свързани със завеждането на претенцията по щетата, както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Депозираните от свидетелката показания са последователни и логични, допринасят за установяване на обстоятелствата по извършената проверка и направените при същата констатации, и в пълна степен кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира в цялост.

Материалната компетентност на свидетеля Н. досежно съставяне на актове за установяване на извършени административни нарушения на КЗ, се установява посредством приложената заповед № 3-2/18.01.2021 г.

Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, надлежно са връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права.

Наред с това, съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, както и кои са нарушените законови разпоредби. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.

3

На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Нормата на чл. 108, ал. 1 КЗ предвижда за застрахователя задължение да определи и изплати обезщетение след представяне на всички доказателства по чл. 106 КЗ или да откаже изплащане на обезщетение, и че тези действия следва да се извършат в срок до 15 работни дни от представяне на доказателствата по чл. 106 от КЗ. В случая претенцията е била предявена и придружена с всички доказателства за основанието и размера на претенцията, както и за банкова сметка, на 16.02.2021 г. Наказващият орган правилно е приел, че в случая този срок е бил до 10.03.2021 г. и не е бил спазен от жалбоподателя.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилна квалификация на деянието, тъй като последното правилно е квалифицирано като нарушение на нормата на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Нормите на Глава четиридесет и седма „Задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите“ (чл. 477 - чл. 505) не дерогират изцяло приложението на Глава седма от КЗ „Организация на дейността по уреждане на застрахователни претенции“ (чл. 104 - чл. 109). Последните регламентират правила за дейността на застрахователите по уреждане на всеки вид застрахователни претенции, с които съответните дружества следва да се съобразят при сключването и изпълнението на застрахователни договори от даден вид, като не въвеждат ограничителни, по-тежки правила за одобряване и изплащане на обезщетенията от тези, които законодателят изначално е посочил в разпоредбите на чл. 104 и следващите от КЗ. Съгласно чл. 106 от КЗ, застрахователните претенции се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор пред застрахователя, като се предвижда представянето на допълнителни доказателства от потребителя на застрахователната услуга. От този момент /на представяне на всички доказателства/ започва да тече 15-дневният срок за обективиране заключението на застрахователя да определи размера на обезщетението или мотивирано да откаже плащане, като в първия случай при положително становище - следва да извърши и плащането, постановено от законодателя. Съдържанието на разпоредбата на чл. 496 от КЗ следва да бъде изведено чрез тълкуването и във връзка с чл. 108, ал. 1 от КЗ. Застрахователят трябва на първо място да се ръководи от разпоредбата на чл. 108 от КЗ, която е обща, касае всички видове застраховки и предвижда задължение за застрахователя да се произнесе в срок от 15 работни дни от представянето на допълнителните доказателства. Действително, разпоредбата на чл. 496 от КЗ е специална по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но нейното приложение не изключва приложението на общата разпоредба на чл. 108 от КЗ, а само я допълва, като детайлизира изискванията към застрахователя относно срока за произнасянето му и гарантира ефективно упражняване на правата на засегнатите лица и правната сигурност.

Осъщественото нарушение е формално и е обективно извършено с непроизнасянето на застрахователя ЗД „Бул Инс” АД в посочения срок. Ето защо нарушението е доказано от обективна страна.

4

Относно квалификацията на нарушението като повторно настоящият съдът намира изложените в жалбата възражения за неоснователни. Съгласно чл. 644, ал. 2 КЗ „при повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е от 1000 до 6000 лв., а по ал. 1, т. 2 - от 2000 до 40 000 лв.“. Легална дефиниция на повторно нарушение се съдържа в пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ - извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

Нарушението е правилно квалифицирано като извършено при условията на повторност, тъй като от данните по делото се установява, че санкционираното дружество е било с наложена санкция за нарушение по чл. 108, ал. 2 КЗ – същото по вид нарушение, за което е било санкционирано с НП № Р-10-12/02.01.2020 г., влязло в сила на 12.12.2020 г., тоест в едногодишен срок от влизането му в сила е било извършено нарушението, разглеждано в настоящото производство.

Разпечатката съдържа 34 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09c05b85-c036-4a1d-81f5-14d0519d70f3