Решение № 4970 от 19.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4970 гр. С, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110144240 по описа за 2021 година

Предявени са искове от „ТЕЦ С“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Я“ № .., представлявано от А А, насочена срещу А. ЯВ. Б., ЕГН ********** и Ж.

А. Г.-Х, ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.М 2 бл..., за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца по ½ от следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 42305/2019 г. по описа на СРС, а именно сумата от 3008.29 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2017 г., за имот, отчитан с абонетен № ..., ведно със законна лихва от 23.07.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 546.80 лв. за периода от 14.09.2017 г. до 10.07.2019 г.

Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение както следва: главница от 21.00 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2017 г. и 5.46 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 30.07.2016 г. до 10.07.2019 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Б Б“ ООД, като начисляваните месечни суми са 1 прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговора, ответниците по делото, чрез назначените им от съда особени представители са депозирали такива, с които изразяват становище по основателността на предявените искове.

Ответницата Ж.Г. оспорва исковете поради липсата на доказателства, които до подкрепят становището на ищеца. Отделно от това се твърди, че не са ангажирани доказателства за извършена доставка на стока или услуга. С отговора на Г. се оспорват и представените договори с фирмата за дялово разпределение, тъй като касая период от 15 години преди процесния. Правят се оплаквания ца липсата на данни, че топломерът, монтиран в абонатната станция е проверен и изправен през исковия период, както и че се отчетени и взети предвид показанията на същия.

На самостоятелно основание оспорва исковете и поради погасяването им по давност.

Ответникът А.Б. оспорва исковете поради липсата на облигационно правоотношение с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия, както и поради обстоятелството, че процесния имот се намира в сграда, която не е топлоснабдена.

В отоговора на исковата молба на Боядживе се навеждат доводи, че не е изпълнена предвидената в Закона за енергетиката процедура за влизане в сила на приетите Общи условия, регулиращи отношенията по доставка на топлинна енергия. Правят се възражения, че дадения от ищеца абонатен номер съотвества на процесния апартамент № в ж.к.М бл..., ...

Исковете за присъждане на суми за дялово разпределение се оспорват поради липсата на данни, че ищецът е извършвал тази услуга.

Ответникът Б. оспорва представените от ищеца писмени доказателства и в частност извлечението от сметка, съобщенията към фактура, както и на нотариален акт за дарение № ..., том І, рег.№, нот.дело №., съставен от нотариус Е Е, рег.№ от РНК На самостоятелно основание, ответникът оспорва исковете и като погасени по давност.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа исковете, а ответникът Ж.Г. – от назначения й от съда особен представител, който оспорва претенциите. Ответникът Я Б. не се явява и не се представлява.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 42305/2019 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу всеки от ответниците за 1/2 от следните суми:

2 главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2017 г. в размер на 3008.29 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия , ведно със законна лихва от 23.07.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 14.09.2017 г. до 10.07.2019 г. в размер на 546.80 лв., главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2017 г. в размер на 21.00 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение , ведно със законна лихва от 23.07.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 30.07.2016 г. до 10.07.2019 г. в размер на 5.46 лв.

Предвид невъзможността длъжниците да бъдат намерени на регистрираните от тях адреси в НБДН, както и по месторабота, за им бъде връчена издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът, на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5 и чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу него.

Видно от нотариален акт № ..., том І, рег.№, нот.дело №., съставен от нотариус Е Е, рег.№ от РНК, на 10.12.2012 г. С Н Г. е дарила на дъщеря си Ж. А. Г. ¼ ид.ч., а на внука си А. ЯВ. Б. ½ ид.ч. от процесния имот, представляващ апартамент №, находящ се в гр.С, ж.к.М-2 бл..., .., ет.8. В нотариалния акт изрично е посочено, че останалата ¼ ид.ч. от имота, която не е предмет на сделката, е собственост на Ж. А. Г., придобита на основание наследство от нейния баща А П Г. На 12.06.2017 г. ответниците са продали жилището на „З“ ЕООД, за което е съставен от нотариус В И, рег.№ 271 от РНК нотариален акт №, том І, рег.

№, нот.дело № ...

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТЕЦ С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

На 29.07.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Бруната Бългалия“ ООД. За целта е сключен с последното договор №16.09.2002 г. Представени са и доказателства за наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ФДР, а именно договор №/28.05.2018 г.

От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че от включените в исковия период отоплителни сезони, през сезон 2016/2017 г. не е извършван реален отчет на монтираните в имота индивидуални разпределители, поради неосигурен достъп от потребителите, което е отразено в съставен констативен протокол.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма данни за извършени плащания. Установило е извършени прихващания на задължения и суми за възстановяване, при което е намалено задължението със 10.88 лв. по фактура от 31.07.2017 г.

3

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Б Б“ ООД. Експертът е установил, че в имота има монтирани четири отоплителни тела с индивидуални разпределители – в помещения спалня, баня, кухня и хол. Показанията на индивидуалните разпределители са отчитани след края на отоплителен сезон 2016/2017 г., част от който е включен в исковия период, като вещото лице е установило, че определяната от ФДР топлинна енергия за една дялова единица е в последователността, описана в методиката за дяловото разпределение. За отоплителен сезон 2016/2017 г. поради неосигурен достъп не е извършен реален отчет. За него е фирмата за дялово разпределение е процедирала по реда на чл.70, ал.2 и ал.4, както и т.6.7 и т.6.5 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., като е разпределила топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в имота по ичислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата /по норматив/.Експертът е посочил, че жилището е свързано към сградната инсталация за битово-гореща вода. Рразпределена топлоенергия за подгряване на водата е по реда на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., а именно по 140 л. вода на денонощие за всеки ползвател при заложени четирима ползватели.

Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 3008.27 лв. /след приспадане на вноските за дялово разпределение от общата сума по задача 4/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

4

На първо място, видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт № ..., том І, рег.№, нот.дело №., съставен от нотариус Е Е, рег.№ от РНК, на 10.12.2012 г. С Н Г. е дарила на дъщеря си Ж. А. Г. ¼ ид.ч., а на внука си А. ЯВ. Б. ½ ид.ч. от процесния имот, представляващ апартамент №, находящ се в гр.С, ж.к.М-2 бл..., .., ет.8. С оглед отразеното в нотариалния акт, че останалата ¼ ид.ч. от имота, която не е предмет на сделката, е собственост на Ж. А. Г., придобита на основание наследство от нейния баща А П Г, съдът приема, че през исковия период ответниците са били собственици на по ½ ид.ч. от процесното жилище, до продажбата му на 12.06.2017 г.

В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника.