Решение № 12 от 04.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело № 20215300101042 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.240, ал.1 от ЗЗД от М. И. Г., ЕГН ********** от гр.П. ***** против Н. Л. М., ЕГН ********** от гр.П. ****.

Ищецът твърди, че с ответницата са живели заедно на семейни начала до ****. През 2016г. ответницата му поискала заем в размер на 5000,00 лева.

Сключили устен договор за заем, по силата на който тя се задължила да му върне сумата до края на 2016г. На 29.11.2016г. ищецът превел по банков път по сметката на М. сумата 5000,00 лева. На уговорения падеж тя не върнала сумата. След около година и половина поискала още пари, този път 22819,00 лева. Отново сключили устен договор, с обещание от нейна страна, че ще върне и двете суми до 01.06.2019г. На 01.06.2018г. ищецът превел по банков път сумата 22819,00 лева. Тъй като ответницата не изпълнила задължението си за връщане на заетите суми, от съда се иска да постанови решение, с което да я осъди да върне на ищеца сумата 27 819,00 лева, представляваща сбор от 5000,00 лева, дадени по договор за заем от 29.11.2016г. и 22819,00 лева, дадени по договор за заем от 01.06.2018г.

Ответницата е подала писмен отговор, с който оспорва исковете с 1 възражение, че страните никога не са сключвали договори за заем и тя не е получавала заемни средства от ищеца. Поддържа, че преведените от ищеца по нейна банкова сметка две суми уреждат други финансови взаимоотношения между тях, свързани със закупуване на имот при следните факти: през 2016г. страните решили да закупят заедно жилище в гр.П. **** с уговорката да платят поравно цената от 64 231,00 лева. Уговорили се, че вместо ищеца в нотариалния акт ще бъде записана като купувач неговата м. К. Б. П.. Сделката била сключена пред н. на 29.11.2016г., като ответницата заплатила на продавача пълния размер на продажната цена, както следва: на 27.06.2016г. заплатила 5000,00 лева, а на 29.11.2016г. заплатила и остатъка 30 243,04 евро с левова равностойност 59 231,00 лева. Тъй като К. П. не заплатила нищо за придобитата от нея 1 / 2 ид.част от имота, ищецът вместо м. му платил на М. посочените в исковата молба суми като част от дължимата половина от цената на имота в размер на 32 115,00 лева.

По искане на ответницата като неин помагач в процеса е конституирана К. Б. П.. Приет е за разглеждане предявения от Н. Л. М. против К. Б. П. обратен осъдителен иск по чл.59 от ЗЗД, с който при условията на евентуалност /в случай, че съда уважи първоначално предявените срещу М. искове/ от съда се иска да осъди П. да заплати на М. сумата 27 819,00 лева, съставляваща част от дължимата по продажбата на имота половина от цената в размер на 32 115,00 лева.

Ответницата по обратния иск оспорва същия като неоснователен.

Твърди, че макар обективно плащането по сделката да било извършено от Н.

М., това било сторено със средства, предоставени от М. Г. и от К. П. – П. дала сумата 32 115,00 лева, а останалите средства осигурил Г.. Твърди, че като вписала само себе си като наредител в платежните нареждания към продавача, а не и П., М. е злоупотребила с дадените й за целта пълномощия.

Поддържа, че исковите суми са дадени от сина на ответницата на заем, защото твърдяла, че е болна от онкологично заболяване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят относно факта, че на посочените в исковата молба дати М. Г. е превел по банковата сметка на Н. М. процесните суми така, както се твърди: 5000,00 лева на 29.11.2016г. и 22819,00 лева на 01.06.2018г. Това се 2 потвърждава и от представеното банково удостоверение по ч.гр.д.

№290/2021г. на Апелативен съд Пловдив. Като основание за превода и на двете суми в документа е посочено „захранване“.

За доказване на фактите, които са в негова тежест – валидно възникнали облигационни отношения по твърдените договори за заем, ищецът е ангажирал гласни доказателства. Разпитаният свидетел И. Р. познава М. и Н., които са негови к.. Свидетелят си спомня, че през 2016г. Н. поискала от М. 5 000,00 лева с обещание, че ще му ги върне до края на годината. М. дал тази сума, когато свидетелят бил на гости тук в гр.П. и М. му казал, че отива в банката, за да извърши превода. На 01.06.2018г. М. дал на Н. още 22 000,00 лева и свидетелят си спомня това, тъй като празнували деня на детето заедно в гр.П. Знае, че Н. не е върнала дадените суми. По-нататък в обясненията си свидетелят уточнява, че Н. е поискала сумата от 5000,00 лева, когато двамата с М. били на гости на Р. в гр.В. и това се случило към края на 2016г., когато времето било студено. Пак в същия град били, когато тя поискала другата сума от 22 000,00 лева и това се случило към края на 2017г. Свидетелят знае, че М. превел тези пари на 01.06.2018г., но не е присъствал на разговор между двамата нито на този ден, нито друг път през времето от края на 2017г. до 01.06.2018г., като не знае дали през този период дали те са имали и други уговорки.

При отговори на въпроси, зададени по реда на чл.176 от ГПК, ищецът е заявил, че първата уговорка за заем в размер на 5000,00 постигнали с ответницата в офиса, в който работела през лятото на 2016г. За заемане на втората сума се договорили в неговия дом в гр.П., където живеели на семейни начала.

Явни са противоречията между твърденията на ищеца за това кога и къде са постигнати уговорките по договорите за заем с ответницата и показанията на свидетеля Р.. Според ищеца и в двата случая заемите са уговаряни в гр.П., първият път в офиса, вторият път в жилището им. Според свидетеля и двете уговорки са правени в негово присъствие по времето, в което М. и Н. са били на гости във В.. Това противоречие разколебава допълнително доказателствената стойност на свидетелските показания, които и без това не са точни, изчерпателни и категорични и не дават достатъчно яснота относно това къде, кога, при какви точно обстоятелства страните са се 3 договорили за предоставяне на заемните суми и какви са били конкретните уговорки. Тъй като останалите доказателства, събрани по делото също не доказват твърдението за сключване на договорите за заем с всички съществени уговорки, показанията на свидетеля не са достатъчни, за да обосноват извод, че е проведено пълно и категорично доказване на исковите претенции. Ето защо като неоснователни същите следва да се отхвърлят изцяло.

При този изход на делото не се дължи произнасяне по обратния иск, доколкото същият е предявен при условията на евентуалност.

По въпроса за разноските:

На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответницата ще се присъдят направените по делото разноски, както следва: 300,00 лева – възнаграждение за вещо лице, 15,00 лева – държавна такса по делото във ВКС, 300,00 лева – платено адвокатско възнаграждение по частна жалба срещу определението по ч.гр.д.№290/2021г. на ПАС, 5780,00 лева – адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство. Не следва да се присъжда в полза на Н.

М. платената държавна такса по обратния иск, тъй като съдът не се произнася по този иск.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. Г., ЕГН ********** от гр.П. **** против Н. Л. М., ЕГН ********** от гр.П.*** искове за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата 27 819,00 лева, представляваща сбор от 5000,00 лева, дадени по устен договор за заем от 29.11.2016г. и 22819,00 лева, дадени по устен договор за заем от 01.06.2018г.

ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН ********** от гр.П.**** да заплати на Н. Л. М., ЕГН ********** от гр.П.**** направените по делото разноски, както следва:

300,00 лева – възнаграждение за вещо лице, 15,00 лева – държавна такса по делото във ВКС, 300,00 лева – платено адвокатско възнаграждение по частна жалба срещу определението по ч.гр.д.№290/2021г. на ПАС, 5780,00 лева – адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство.

Решението е постановено при участието на К. Б. П., ЕГН ********** от 4 гр.Р.***** в качеството ѝ на трето лице помагач на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5