Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 111 от 10.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Търговско дело 44/2022
Вид
Решение № 111
Подписан
10.08.2023
В сила
10.08.2023
Състав
Надя Узунова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Благоевград, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело № 20221200900044 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени искове от М. К. А.и Г. С. А. срещу ЗД „Б.И.“ АД, за заплащане на сумата от 180 00 лв. на всеки един от тях, предявени като частични от сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на сина им К. Г. А., вследствие на ПТП настъпило на 18.4.21 г., ведно със законната лихва върху сумата от 25.04.21 г. до окончателното й плащане, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ, чл.45 , чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ.

Ищците сочат, че са родители на К. Г. А., който на 28 години е загинал при ПТП. На 18.4.21 г. в с.К., извън републиканската пътна мрежа, при управление на л.авт. “О.З.“ с рег. № ****, водачът М. П. нарушил правилата за движение, извършвайки неправилна маневра „завой наляво“ като не пропуснал и отнел предимството на движещия се направо мотоциклет „Я.“, с рег. № ****, управляван от К. Г. А., като вследствие на удара К. А. загива.

Увреждащият лек автомобил има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, която е била валидна към датата на застрахователното събитие. Ищците са предявили претенции пред застрахователят и са представили всички документи, с които разполагат, но застрахователят е отказал да плати обезщетение. Сочат, че смъртта на сина 1 им им е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания. К. е бил отговорен, амбициозен, помагал им е във всичко. Помежду им е съществувало особено силно чувство на обич, уважение, взаимна подкрепа и всеотдайност. Със смъртта му животът им се преобръща, прекършени са мечтите и надеждите на родители, които са свързани с детето им, изчезнал е смисълът на живота им. Скръбта от невъзвратимата загуба е огромна и ще ги съпътства през целия им живот. Причинените им вреди са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия лек автомобил. Ищците оспорват възраженията на застрахователя и аргументират искането си за лихва от датата 25.4.2021 г. Представят писмена защита.

Ответникът депозира отговор, в ко йто оспорва исковете. Оспорва водачът на лекия автомобил „О.“, с рег. № **** да е действал противоправно и виновно. Твърди, че събитието е случайно за водача на лекия автомобил, тъй като за него не е имало обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Без установен механизъм не може да се прави извод за това кой от участниците в ПТП-то е действал противоправно. Според ответника незнайно въз основа на какво се определя, че лекият автомобил е извършвал маневра завой на ляво, след като на мястото на инцидета няма очертана пътна настилка и пътна сигнализация, която да е определяща за посоките в пространството, на което е настъпил инцидента. Освен това не всяко отклонение от праволинейно движение, би могло да се определи като маневра по см. на чл. 25 ЗДП. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на загиналия. Твърди, че той е управлявал мотоциклета с несъобразена за пътния участък скорост, с което поведение е създавал риск за ПТП и е допринесъл за настъпването му и за силата на удара. К. А. е бил неправоспособен водач за съответната категория като не е притежавал необходимата нормативно установена квалификация за водач на мотоциклет.

Той не се е съобразил с посоката и скоростта на движещото се пред него МПС. Твърди, че размерите на претенциите е прекомерен.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал.

3 КЗ, според които норми увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена 2 застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка; като предявяването пред съда на претенцията за плащане е допустимо само при отказ на застрахователя.

Следователно, за да се уважи иска е нужно да се докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие.

От функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение произтича необходимостта от доказване и на деликта по чл. 45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на застрахователното събитие, а именно наличие на деяние (действие или бездействие), неговата противоправност, вреда и причинната връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

От събраните по настоящото дело доказателства съдът приема за установено следното:

На 18.4.21 г. е станало ПТП между л.авт. О.З., управляван от М.

П. и мотоциклет Я., управляван от К. А.. При ПТП- то мотористът загива.

С присъда № 31/6.12.2022 г. по нохд 838/22 г. по описа на БлОС водачът на л.авт. О.З. – М. П. е признат за виновен в това, че на 18.04.2021 г. около 17.45 ч. в района на бившето селскостопанско летище, находящо се в землището на с.К., общ.П. /което било част от създадената временна организация за движение, поради ремонтни дейности на път III-108 в района на кръстовището на зеленчуковата борса и отбивката за с.К./, като правоспособен водач, категория „В“ и „М“, управлявайки моторно превозно средство - лек автомобил, марка и модел „О.З.”, с рег. № ****, движейки се по пистата на бившето селскостопанско летище в посока от с.К., общ.П. към гр.П. нарушил правилата за движение, установени в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.25, ал.1 от ЗДвП, съгласно който: „Водач на пътното превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътното превозно средство, да излезе от реда на паркираните пътни превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в 3 друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, като при предприемане на маневра „завиване наляво“ преди започване на маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението мотоциклет, марка „Я.“, модел „***”, с рег. № ****, управляван от правоспособния водач К. Г. А., движещ се след лек автомобил, марка и модел „О.З.”, с рег. № **** в съседната лява лента и извършил маневрата без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на мотоциклет марка „Я.“, модел „***”, с рег. №****, управляван от правоспособния водач К. Г. А. в резултат на което предизвикал пътно[1]транспортно произшествие и причинил по непредпазливост смъртта на К. Г. А., ЕГН: ********** от гр.П., с което осъществил състав на престъпление по чл.343, ал. 1, б. „в“ пр.1 вр. чл.

342, ал.1, пр.3 от НК вр. чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Вещото лице по назначената по настоящото дело КСЕ сочи, че за водачът М. П. от разстоянието за виждане с дължина от 73,40 м. е съществувала техническа възможност за предотвратяването на ПТП-то със спиране преди мястото на удара чрез своевременно задействане на спирачната урдеба с максимално спирачно закъснение.

Вещото лице сочи, че такава възможност теоретично е съществувала и за водача на мотора чрез заобикаляне отзад и отдясно на л.авт. О., при спазване на сигнализицията за завиване от водача на л. автомобил.

Според съда посочената теоретична възможност за водача на мотора не може да се счете за осъществима, защото както сочи експерта тя е в зависимост от евентуално дадена сигнализация от водача на автомобила за завиване, като в случая за такава сигнализация доказателства по настоящото дело не са събрани. Предвид обаче мотивите към присъдата, в които се приема, поради което го приема по арг от чл. 300 ГПК и настоящият съдебен състав, че такава сигнализация е дадена от М. П., то не следва автоматичния извод за осъществима сочената от експерта възможност за заобикаляне на лекия автомобил отзад и отдясно, тъй като очевидна е, според съда - 4 необходимостта от доказателства, каквито не се събраха по настоящото дело - за това кога сигнализацията е била дадена /непосредствено преди предприемане на маневрата или доста преди това/, за да е било възможно да бъде предовратена по посочения от експерта начин на поведение на моториста - заобикаляне на автомобила отзад и отдясно.

Вещото лице от експертизата по настоящото дело /при отговор на въпрос 2 на ответника/ сочи, че за моториста А. в конкретната пътна обстановка е съществувала техническа възможност за предовратяване на ПТП-тото със спиране преди мястото на удара чрез своевременно задействане на спирачната уредба с максимално спирачно закъснение, но при управление на мотора със скорости под 84,5 км/ч.

Експертът от назначената по настоящото дело експертиза, сочи, че скоростта на мотоциклета е била - 99, 7 км/ч; а според мотивите към присъдата експертите по повторната автотехническа експертиза са посочили, че скоростта на мотоциклета, когато автомобилът е предприел маневрата „завиване наляво“ е била– 99 км./ч.,/а тази на лекия автомобил от 31 км./ч.

Вярно е, това което сочи пълномощникът на ищците, че няма знаци за ограничение на скоростта, но за участък, чрез който временно е организирано движението и особеностите на района /описано в екпертното заключение/ едва ли скоростта от почти 100 км/ч е съобразена с пътните условия.

Вследствие на ПТП-то е причинена смъртата на моториста. Той е получил комбинирана черепномозъчна, гръбначно[1]мозъчна, гръдна и коремна травма и гръбначно[1]мозъчна с гръдна травм и и счупвания на кости на крайници. Причина за смъртта сочи вещото лице от назначената по делото КСЕ е несъвместимата с живота комбинирана травма. Водещата причина е тежката гръбначно-мозъчна травма с увреждане на продъловатия мозък, където се намират и центровете на дишането и сърдечната дейност. Смъртта според мотивите на наказателния съд, съобразно експертно заключение е настъпила бързо и е била неизбежна.

От свидетелите – сестра на ищцата и сина на ищците се установява, че М. и Г. А.и, които са родители на починалия К., /за която родствена връзка е видно от удостоверението за наследници/ не са и не могат да преживеят загубата му, който загива в ПТП-то на 28 години. От 5 показанията се установява, че починалият е имал чудесни взаимотношения с родителите си – те са разчитали на него, както и той на тях; помагали са си; били са близки между си, К. е мислил за брак. Очевидно е, че инцидента и смъртта на К. са допринесли и за получения инсулт от ищеца Г. в края на 2022 г.; за отчаянието им, при което М. не е искала да ходи на работа и според думите на сина й Ал. А., тя „не е същият човек“.

Няма други заявени от ищците по надлежния ред, визиран в чл.

147 от ГПК факти досежно причинените им неимуществени страдания.

От така приетите за установени факти съдът счита, че се доказва фактическият състав на предявения осъдителен иск, очертан от чл.

432 КЗ - наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» за автомобила „О.З.”, с рег. № ****, сключен с ответника, в срока на действие на който договор е настъпило твърдяното застрахователно събитие.

Доказа се фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, като елемент на застрахователното събитие, по отношение поведението на водача на лекия автомобил „О.З.”, с рег. № ****. Налице е негово поведение – управление на автомобила в нарушение на нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в нормата на чл.25,ал.1 от ЗДвП. Според нормата Водач на пътното превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътното превозно средство, да излезе от реда на паркираните пътни превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.