Решение № 134 от 25.08.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Я. , 25.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Я., VII СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Г. Б. М. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20212330200569 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. В. В., ЕГН **********, живущ в гр.Я., ул.„Г.С.Р.“ бл.6, вх.А, ап.7 против Наказателно постановление № 21-0813-000930/14.05.2021 г. , издадено от Началник сектор към ОД МВР Я., с-р Пътна полиция Я., упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018 г., с което на жалбоподателят на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба № ІЗ-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е нарушена процедурата, предвидена в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози.

По-конкретно се счита, че Протокол № *** г. на сектор НТЛ при ОД МВР-Я. е незаконосъобразен, както и извършените действия по преизчисляване на кръвната проба. Иска се отмяна на наказателното постановление. Претендират се направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като се представлява от редовно упълномощен процесуален представител - адв. Б. от АК – Я. и се пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление п о изложените в жалбата съображения.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – юрисконсулта А. оспорва жалбата. Не взема становище по същество по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 17.04.2021 год. в 20.40 часа полицейски служители при ОД МВР Я. спряли за проверка в гр.Я., на ул.Велико Търново в посока ж.к.Златен рог лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ***, като при проверката било установено, че автомобилът се управлява от жалбоподателят Б. В. В.. В 20.43 часа на жалбоподателят била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” ARBA № № ***, като уреда отчел 0,56 на хиляда съдържание на алкохол.

Констатираното нарушение мотивирало свид. Ч. – мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция Я. при ОД МВР Я. да състави против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение серия G A № ***. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 001093 и същият дал кръвна проба. Били са извършени химически експертизи - протокол № *** г. и протокол № *** г., като от заключението от първия протокол се установява, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя към момента на управление на МПС е 0,39 промила, а от заключението от втория протокол се установява, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя към момента на управление на МПС е 0,63 промила. Въз основа на така съставения акт против В. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган възприел описаната фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба № ІЗ2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя Ч. и на свидетеля М., които съдът кредитира изцяло като обективни и безпристрастни, както и на приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

2

За да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съдът констатира следното:

При издаване на атакуваното наказателно постановление, административнонаказващия орган е допуснал съществено нарушение на установената в ЗАНН процедура, състоящо се в противоречие при описание на административното нарушение, в обстоятелствената му част и диспозитива на наказателното постановление. Като описание на нарушението е посочено това, отразено в АУАН, а именно, че жалбоподателят е управлявал с концентрация на алкохол 0,56 на хиляда, а в диспозитива – „наличие на етилов алкохол с концентрация 0,63 промила”, т.е. отразени са две различни концентрации на алкохол. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай липсва идентичност между деянието, обективирано в акта, възпроизведения в наказателното постановление състав на административно нарушение и установените от заключенията на химическите експертизи по делото. Нещо повече – налице е пълно разминаване. В случая, не става ясна волята на АНО каква концентрация на алкохол приема – дали тази от 0,56 промила, както е по показания на техническото средство, с което е бил изпробван водача, или 0,63 промила, така както е по химическа експертиза - протокол № *** г.

Така установеното от съда процесуално нарушение, не е от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Нарушението е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административнонаказателното производство. Същото е довело до невъзможност да се индивидуализира деянието, а оттам и до накърняване правото на защита на посоченото като нарушител лице. Това нарушение е съществено, води до ограничаване правото на защита на нарушителя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

На следващо място, за да се ангажира отговорността на жалбоподателя следва извършеното от него нарушение да е несъмнено установено. Това е и основен принцип в административно-накаазателния процес. В настоящия случай, резултатът и от двете извършени медицински изследвания за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на В. е бил преизчислен по формулата на Видмарк. В тази си част и двете заключения са изготвени в нарушение на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични 3 вещества или техни аналози. Съществена разлика между старата Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства и новата Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е, че по сега действащата наредба този метод вече е изваден от употреба, съответно не може да се прилага към датата на извършване на деянието – 17.04.2021 г., така и към датите на изготвяне на заключенията, които са последващи. В тази наредба възможност за допускане на експертиза, която да установява стойности по метода Видмарк, не е предвидена. Следователно извършеното преизчисление по метода Видмарк е в нарушение на закона. В този смисъл е и практиката на ЯАС, обективирана в Решение № *** г. по КАНД № *** г. по описа им.

Предвид гореизложеното издаденото наказателно незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна. постановление е

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. се явява частично основателно.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09. 07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението да е 300 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0813-000930/14.05.2021 г., издадено от Началник сектор към ОД МВР Я., с-р Пътна полиция Я., упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., с което на Б. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.„Г. С.Р.“ бл.3, вх.А, ет.3, ап.7, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, и на основание Наредба № ІЗ-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Я. да заплати на Б. В. В., ЕГН **********, живущ в 4 гр.Я., ул.„Г.С.Р.“ бл.6, вх.А, ап.7 направените по делото разноски в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Я. в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Я.: _______________________

5