Определение № 609 от 26.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. Ловеч, 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500400 по описа за 2025 година Производството е по чл. 418, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 442/14.04.2025 г., по ч.гр.д. № 62/2025 г. на Районен съд Луковит, с което заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против К. Т. Г. е отхвърлено за разликата над уважения размер от 1000 лева до претендирания размер на главницата от 1414.96 лева, както и за 364.97 лева представляваща договорна лихва за периода 05.06.2024 г. до 21.11.2024 г., 65.44 лева, представляващи обезщетение за забава за периода 05.06.2024 г. до 15.01.2025 г.

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението и се излага несъгласие с решаващите изводи на съда. Частният жалбоподател счита, че в приложените към заявлението документи, вкл. договора за банков кредит, се съдържа информация за общо дължимите вноски, за просрочени вноски, за размер на сумата по договора и общо дължимата сума. Според частния жалбоподател, заповедното производство е специално съдебно производство, в което не следвало съдът да проверява съществуването на вземането, а дали същото се оспорва. Частният жалбоподател счита, че не е налице несъответствие в заявлението по отношение на означените в него вземания за главница и лихви; поддържа, че сумата по застрахователната премия по застраховката бива отпусната под формата на кредит от банката и се заплаща от кредитополучателя чрез масово платежно нареждане; че сключването на застрахователния договор не се явявало условие за сключване на договора за кредит и с оглед на това разходите за заплащане на застрахователни премии не следвало да се включват в размера на ГПР.

Посочва се, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в договора за потребителски кредит и че в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е означено ясно какво се включва и на какво основание е претендираният размер на главницата, договорната лихва и обезщетението за забавено изпълнение. В частната жалба е направено искане за отмяна на 1 разпореждането в обжалваната му част и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника и за отхвърлените по заявлението суми.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 5 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (07.05.2025 г.), същият е изтекъл на 14.05.2025 г.. Частната жалба е изпратена чрез куриерска служба на 14.05.2025 г., постъпила в съда на 15.05.2025 г. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 5 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в него суми, вкл. за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени множество документи, сред които договор за потребителски кредит, извлечение от счетоводните книги, уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора, обратна разписка за връчено на длъжника уведомление за предсрочна изискуемост.

С разпореждане от 14.04.2025 г. съдът разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение за сумата от 1000 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 72003111037762/23.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /23.01.2025 г./ до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски – 36.91 лева внесена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Като в останалата част, а именно по отношение претендираните суми в размер на 414.96 лева – застрахователна премия, 364.97 лева – договорна лихва за периода 05.06.2024 г. до 21.11.2024 г., 65.44. лева – обезщетение за забава за периода 05.06.2024 г. до 15.01.2025 г., заповедният съд е отхвърлил заявлението. За да стори това, РС – Луковит е приел, че в приложения към него договор за банков кредит се съдържат неравноправни клаузи, че в противоречие на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК застрахователните премии не са били взети при определяне на ГПР, че с оглед на това договорът е недействителен и длъжникът по него дължи връщане на чистата сума (чл. 22 и чл. 23 ЗПК), чийто конкретен размер е 1000 лв., както е упоменато в чл. 7.1 от приложения към заявлението договор за потребителски кредит. В посочената разпоредба от договора като размер на кредита е посочена сумата от 1000 лева. Предвид, че не са постъпвали суми за погасяване на задължението от длъжника, съдът е счел, че само за чистата стойност на сумата по договора за потребителски кредит следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение, а за останалите претендирани суми, заявлението е неоснователно.

Разпореждането е правилно, като изложените в него съображения за неравноправност на уговорките в договора съответстват на закона.

Законосъобразен е изводът на съда за неравноправния характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката в договора за заплащане на застрахователни премии 2 по договорите за застраховка и за тяхната обвързаност с договора за потребителски кредит. За такава връзка свидетелстват самите уговорки в договора за кредит (чл. 7, ал. 1, 2 и 3), установяващи както размера на кредита (1414.96 лв.), така и условията на неговото усвояване, предвиждащи директен превод на застрахователните премии от кредитната институция (заявителя) на застрахователя, когато потребителят е поискал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19 от договора.

Съдържанието на чл. 19 от договора има декларативен характер за това, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, както и че същият по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, което не съставлявало задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит.

Декларативното съдържание на чл. 19 от договора се потвърждава от съдържанието на приложеното към заявлението заявление-декларация за установяване на договорни отношения, от което се установява, че негова неразделна част е и реквизита относно съгласието за сключване и на застраховки (т. 13), който е бланков. Бланкетът относно този реквизит в случая не попълнен, поради което не се установява какво е било изричното желание на кредитополучателя – да сключи или да откаже застраховка. Но дори заявлението да бе попълнено и в тази му част, именно заради бланковия му характер и наличната принципна възможност за сключване и на договори за застраховка, наред с договора за потребителски кредит, при което опцията „да“ се попълва и за дадено съгласие за обработка на лични данни и за приемане на общи условия на съответната застраховка, не би могло да се приеме, че уговорката в договора за кредит относно застраховките и заплащане на застрахователни премии, е индивидуално уговорена, доколкото потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й (чл. 146, ал. 2 ЗЗП). Законосъобразен е изводът на районния съд, че с оглед недействителния характер на договора за потребителски кредит, потребителят не дължи лихви и други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). Направената от районния съд преценка за недействителността на процесния договор за потребителски кредит, съответства на тълкуването, дадено в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС, според което чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. При наличието на неразривна връзка между кредитното и застрахователното правоотношение, в резултат на която ползването на допълнителната услуга – застраховка, е обусловило сключването на процесния договор за потребителски кредит, се налага извода, че дължимите застрахователни премии в случая представляват разход, пряко свързан с договора за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита. При отчитането на тези суми 3 като несъмнен разход действителният ГПР би бил по-висок. В този смисъл вписаното в процесния договор не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 ЗПК.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). Заявителят няма право на претендираните със заявлението договорната лихва и законна лихва за забава, доколкото те са начислени върху всяка от вноските, включваща както дължимата част от вземането за връщане на заетата по кредита сума, така и съответната част от вземанията за заплащане на застрахователни премии. В този смисъл са неоснователни оплакванията в частната жалба, вкл. в основания им аспект за несъблюдаване от районния съд на особеностите на заповедното производство, в което съдът не трябвало да проверява съществуването на вземането, а само дали същото се оспорва. Извършената от съда преценка за неравноправност на конкретните уговорки от договора е в съответствие с цитираната процесуална разпоредба, като наред с това, тя не се свежда до проверка съществуване на вземането, каквото разбиране е застъпено в частната жалба.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 442/14.04.2025 г., по ч.гр.д. № 62/2025 г. на Районен съд Луковит в обжалваната му част, с което заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против К. Т. Г. е отхвърлено за разликата над уважения размер от 1000 лева до претендирания размер на главницата от 1414.96 лева; както и за 364.97 лева – договорна лихва за периода от 05.06.2024 г. до 21.11.2024 г. и 65.44 лева – обезщетение за забава за период от 05.06.2024 г. до 15.01.2025 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________