Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 289 от 23.04.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 159/2026
Вид
Определение № 289
Подписан
23.04.2026
В сила
23.04.2026
Състав
Калин Трифонов Тодоров, Христо Николов Христов, Борис Константинов Динев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. Враца, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261400500159 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от Еднолично адвокатско дружество Е. И., с ЕИК 180978004, представлявано от адв. Е. Г. И., пълномощник на ищцата П. В. Е., с ЕГН ********** против определение № 2243/17.12.2025 г. по гр. дело № 298/2025 г. по описа на PC - Враца, с което съдът е отхвърлил, като неоснователна молбата на частният жалбоподател за изменение на решение № 704/04.11.2025 г., постановено по гр. д. № 298/2025 г. по описа на Районен съд - Враца, в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно.

Жалбоподателя излага, че цената на исковете е в общ размер на 9219,00 лева, а адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1 е 1826,16 с ДДС. След измененията с ДВ бр. 14 от 18 Февруари 2025 г. на Наредба № 1 противоречието с европейското законодателство, установено в Решение от 25.01.2024 по дело С-438/22 на СЕС било преодоляно и възнаграждението, което съответства на обичайните ставки за съответния тип дела, не следвало да бъде редуцирано само на базата на субективна преценка за „несложност". В случая било определено възнаграждение 90 % по-ниско от заложеното като критерии в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения. Първоинстанционният съд при определяне на размера на адвокатското възнаграждение не зачел член 101, пap. 1 ДФЕС, гарантиращ, че в интерес на потребителите икономическите оператори - предприятия ще се конкурират като формират свободно своите цени. Определяйки произволно адвокатското възнаграждение в условията на неразумност и непропорционалност, съставът демонстрирал непознаване на основите на конкурентното право. Първоинстанционният съд не съобразил цената на иска, положения от адвоката труд, който обхваща не само правните и фактически 1 действия, извършвани в хода на производството, но административно-техническа дейност за организиране на делото, за която решаващият съд е подпомаган от административен персонал, докато адвокатът или извършва тази дейност сам, или калкулира във възнаграждението си и пропорционална част от възнаграждението на ангажирания от него служител, включително калкулира и административно-техническите си разходи за консумативи. Сочи практика на ВКС и практика на СЕС в подкрепа на доводите в частната жалба. Иска отмяна на обжалваното определение и определяне на адвокатското й възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба № 1 за адвокатската работа.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК 131576434, с който се заявяват доводи за неоснователност на частната жалба. Излага, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, съдът не е обвързан от правилата за определяне на адвокатското възнаграждение, установени с Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за разумност, обоснованост или прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Проведеното исково производство не било с фактическа и правна сложност. Предметът на спора, с който е сезиран съдът не бил сложен, релевантните факти не били многобройни. Ищецът обосновава претенциите си със свързаността на ответниците и правоотношенията, възникнали по процесните договори. И по двата иска, представената от ищцовата страна аргументация била една и съща, базирана на едни и същи доказателства, като се навеждали идентични доводи и твърдения. Сочи практика на ВКС и практика на СЕС в подкрепа на доводите в отговора на частната жалба.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор и от ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 202513690, с който се заявяват доводи за неоснователност на частната жалба. Излага, че съдът, който е разгледал делото е отчел неговата фактическа и правна сложност, обема, процесуалните действия, извършени от процесуалния представител, като е определил възнаграждение, което може да се приеме за справедливо и обосновано, както повелява чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът е изложил подробни мотиви за взетото от него решение. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, както и в случаите на прекомерност на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съдът не бил обвързан от правилата за определяне на адвокатското възнаграждение, установени с Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Тези правила се прилагали при договаряне на дължимото възнаграждение между адвокат и клиент. Съдът имал възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи на процесуалния представител. Проведеното исковото производство не е било с фактическа и правна сложност. Предметът на спора, с който бил 2 сезиран съдът не бил сложен, релевантните факти не били многобройни, а дори стандартни, доколкото този адвокат бил процесуален представител на множество ищци с еднотипни дела - искове на потребители. С оглед гореизложеното, определеното от съда възнаграждение на процесуалния представител било правилно и в съответствие с разпоредбите на закона.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство по гр. д. № 298/2025 г. по описа на Районен съд - Враца е образувано по искова молба на П. В. Е., действаща чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество Е. И., с ЕИК 180978004, представлявано от адв. Е. Г. И., с която против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, са предявени искове за прогласяване на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожността на договор за паричен заем № 5110795/07.05.2024 г., поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 5110795/07.05.2024 г., поради противоречието му с добрите нрави и в условията на евентуалност, с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 5110795/07.05.2024 г., поради липса на основание.

С исковата молба са представени пълномощното на Еднолично адвокатско дружество Е. И. от ищцата П. В. Е. и договор за правна помощ, от които е видно, че е извършено упълномощаване, договорено е безплатно процесуално представителство, на осн. чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв.

С отговорите си ответниците са оспорили исковете, като неоснователни.

По делото са проведени три съдебни заседания, в които ищцата и процесуалният й представител не са се явили, а преди същите са депозирали писмени молби.

С постановеното по делото решение № 704/04.11.2025 г., районният съд е прогласил: на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК нищожността на договор за паричен заем № 5110795/07.05.2024 г., сключен между П. В. Е. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради противоречието му със закона; на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 5110795/07.05.2024 г., сключен между П. В. Е. и „Файненшъл България“ ЕООД, поради противоречието му с добрите нрави; оставен е без разглеждане предявения в условията на евентуалност от П. В. Е. против „Файненшъл България“ ЕООД, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4-то ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 5110795/07.05.2024 г., сключен между П. В. Е. и „Файненшъл България“ ЕООД, поради липса на основание. С решението е осъдено: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на П. В. Е. сумата от 303,99 лв., представляваща разноски в производството за заплатена държавна такса; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Файненшъл България“ ЕООД, да 3 заплати на П. В. Е., сумата от 64,77 лв., представляваща разноски в производството за заплатена държавна такса; на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца сума в размер на 200,00 лв., представляваща разноски по делото за възнаграждение за вещо лице; на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Файненшъл България“ ЕООД, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца сума в размер на 200,00 лв., представляваща разноски по делото за възнаграждение за вещо лице; на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., представлявано от адв. Е. Г. И., сумата от 480,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ; на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „Файненшъл България“ ЕООД, да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., представлявано от адв. Е. Г. И., сумата от 480,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

По делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищцата - Еднолично адвокатско дружество Е. И., представлявано от адв. Е. Г. И., с която се иска да бъде изменено постановеното решение в частта относно присъдените разноски в полза на ищцата, като бъде определен адвокатски хонорар в по-висок размер.

В подадени отговори, ответниците излагат съображения за неоснователност на молбата.

С обжалваното определение постановено по реда на чл. 248 ГПК РС – Враца е отхвърлил, като неоснователна тази молба.

При така възприетото от фактическа страна, въззивният съд прави следните правни изводи:

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С 438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633 ГПК, е прието, че чл. 101, пар. 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на 4 адвокатските услуги.

След постановяване на посоченото решение на СЕС са постановени множество съдебни актове на ВКС на РБ, в които се приема, че регламентираните от Наредба № 1/2004 г. не представляват обвързващи съда правила, а могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.