Решение № 4893 от 12.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4893 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330101166 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, срещу Л. К. Б., ЕГН: **********, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № ***** г., както следва: 129,54 лева – договорно възнаграждение за периода 20.12.2019 г. – 20.10.2020 г.; 180 лева – възнаграждение за предоставена услуга „Фаст“, дължимо до 20.10.2020 г.; 480 лева – възнаграждение за предоставена услуга „Флекси“, дължимо до 20.10.2020 г.; 134,24 лева – лихва за забава за периода 21.12.2019 г. – 20.10.2020 г.; 691,93 лева – законна лихва за периода 20.10.2020 г. – 27.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2024 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума в размер от 600 лева, за срок от 11 месеца, при уговорен годишен процент на разходите – 48,14 % и годишен лихвен процент – 40,90 %.

Съгласно параметрите на процесния договор, кредитополучателят дължал заплащане и на допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 180 лева и „Флекси“ в размер на 480 лева. Посочва се, че задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на сума в общ размер от 1389,54 1 лева, която сума следвало да бъде върната на месечни погасителни вноски в размер на 126,32 лева. Твърди се, че ответникът не е изпълнил поетите задължения и не е направил нито едно плащане по договора за кредит. Поради тази причина за събиране на вземанията си ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 20613/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив. По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за дължимата по процесния договор за кредит главница в размер на 600 лева, а за останалите претендирани вземания заявлението било отхвърлено с указания за заявителя да предяви осъдителен иск. По изложените съображения се обосновава правен интерес от предявената исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л. К. Б..

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 20613/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, I гр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Л. К. Б. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Издадена е заповед № 10139/29.11.2024 г. за сумата в размер на 600 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ***** г., като заявлението е отхвърлено в частта, с която са претендирани сумите, предмет на настоящото производство, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за отхвърлените вземания в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането. В указания едномесечен срок заявителят е предявил настоящите искови претенции.

По делото е представен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***** г., сключен между страните по делото, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата в размер на 600 лева за срок от 11 месеца, при уговорен ГПР в размер на 48,14 % и годишен лихвен процент в размер на 40,90 %. В раздел VI от договора за кредит е посочено, че за предоставена допълнителна услуга „Фаст“ се дължи възнаграждение в размер на 180 лева, а за услуга „Флекси“ – 480 лева. В договора е отбелязано, че общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е в размер на 1389,54 лева с вноска в размер на 126,32 лева.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че сключването на процесния договор е било предшествано от договаряне на неговите параметри между страните, а именно: искане за отпускане на потребителски кредит, носещо подписа на ответника /л. 13/, стандартен европейски формуляр за предоставяне на потребителски кредити, подписан от ответника /л. 14/, декларации /л. 7/, общи условия на „Профи Кредит 2

България“ ЕООД към договорите за потребителски кредит, подписани от ответника /л. 8 – 11/, погасителен план /л. 12/.

Видно от представено извлечение по сметка към процесния договор към 21.01.2025 г. не са постъпили плащания на задълженията.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

Основателността на предявените искове е обусловена от установяването от страна на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване на валидно облигационно правоотношение възникнало по повод договор за потребителски кредит, сключен с ответника.

От събраните по делото доказателства се установява, че между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството на заемодател, и Л. К. Б., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 600 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответника е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

По категоричен начин се установи по делото, че между страните, освен сумите за главница и договорна лихва, е договорено да се заплати и възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ в размер от 180 лева и „Флекси“ в размер на 480 лева. Това е видно от самия договор за потребителски кредит, доколкото, както бе посочено, в раздел VI са остойностени предоставените допълнителни услуги, като е вписано колко общо трябва да заплати потребителят с включеното възнаграждение за тези услуги.

В изпълнение на служебните си задължения съдът извърши проверка относно действителността на процесния договор за паричен заем. Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Клаузата за закупуване на пакет от допълнителни услуги възлага в тежест на заемателя да заплати възнаграждения за извършвани присъщи 3 дейности на кредитора. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „допълнителни услуги“ към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При това положение вземанията за допълнителни услуги на практика представляват скрито възнаграждение за кредитора и като такива е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите. Наред с това следва да се посочи, че по естеството си тези допълнителни услуги са свързани с изпълнението на поетото по договора за кредит задължение, поради което представляват разходи по управлението на договора. В разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК е разписано, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Обсъжданите клаузи, уреждаща възнаграждението за закупени пакети от допълнителни услуги, са и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Тези клаузи са уговорени във вреда на потребителя, доколкото общо възнагражденията са в по-голям размер от сумата по кредита, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, както вече бе коментирано, в ГПР не са включени дължимите възнаграждения за допълнителни услуги.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно 4 положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в договора е посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не са включени дължимите възнаграждения за закупени пакети услуги. Дори напротив – при прибавянето на сумата по същия се получава съвсем различна стойност на общия разход по кредита.

От всичко изложено следва, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.