Решение № 4246 от 12.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4246 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20241100504237 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. С. Й., с която се обжалва изцяло решението, постановено по гр.д. № 62605/2023 г. на СРС, 37 състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображения за това.

Въззивникът Й. моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи молбата й за защита по ЗЗДН, като въззиваемите бъдат осъдени да й заплатят разноските, направени за въззивната инстанция.

Въззиваемите А. С. Д. и М. А. Д.а оспорват въззивната жалба и пледират за оставянето й без уважение. Претендират разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

1

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Д. С. Й. срещу А. С. Д. и М. А. Й. – за защита от домашно насилие, извършено на 20.10.2023 г., описано в молбата от 15.11.2023 г. (подадена в преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН в редакцията към ДВ, бр.102/2009 г.), и изразяващо се в следното: на 20.10.2023 г., около 18.30 часа в гр.София, ж.к.“****, А. С. Д. нанесъл удари с юмруци и ритници върху молителя Д. Й., дърпал я за ръцете и косата, с което й причинил хематом в областта на тила на главата в ляво, синкаво кръвонасядане на площ 1.5/1 см. в областта на лявата ушна мида, в горния й край, червеникаво кръвонасядане на площ 3.5/2 см. по задната повърхност на лакътя на лявата ръка, като по време на побоя „крещял заплахи за физическо и психическо насилие“, като й викал „Плати ми частта от апартамента“, „Писна ми от тебе“ и „До кога ще се разправям с тебе“. По същото време и място М.

А. Й. „оказвала емоционална подкрепа“ на А. С. Д., чрез „крещене“, викове от типа „Давай Сашо, бий я, заслужава го“, „Аз не виждам нищо“ и „Изплати частта от апартамента на брат си“. Молителят Д. Й. намира, че с действията си брат й А. на процесната дата е осъществил домашно физическо, психическо, емоционално и икономическо насилие спрямо нея, а майка й – психическо и емоционално насилие.

Ответниците са оспорили твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие. Признали са, че на 20.10.2023 г., около 18.30 часа са посетили жилището на молителя Й., но след обаждане на малолетната дъщеря на последната с молба са помощ и закана, че ще избяга от дома на майка си заради оказван тормоз. Поддържали са, че веднага след пристигането А. Д. тръгнал да търси племенницата си из апартамента. Д. Й. започнала да удря и хапе майка си М. Й., която имала отхапана част от ръката. Ответникът Д. се намесил и това което направил било да издърпа сестра си от майка им.

Хванал сестра си, опрял ръцете й на пода и я задържал. Д. бил псуван руган и хапан от молителя Й.. След като Д. Й. се успокоила, седнала на дивана и извикала полиция. М. Й. излязла навън да изчака полицейските служители, а малко след нея излязъл и синът й.

С решение № 2541 от 14.02.2024 г., постановено по гр.д. № 62605/2023 г., СРС, 37 състав е оставил без уважение молбата за издаване на заповед за съдебна защита по ЗЗДН в полза на Д. С. Й. срещу А. С. Д. и М. А. Й., като неоснователна и е осъдил молителя Д. Й. да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева.

2

За да отхвърли молбата на въззивника за защита по ЗЗДН съдът е приел, че Д. Й. не е доказала ответниците да са извършили деяние, което да осъществява фактическия състав на чл.2 от ЗЗДН.

Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Не е спорно между страните, че М. А. Й. е майка (възходящ по права линия от първа степен) на молителя Д. С. Й., а А. А.Й. - е неин брат (роднина по съребрена линия от втора степен).

От събраните пред двете инстанции доказателства, между които и декларация на Д. Й. по чл.9, ал.3 ЗЗДН (не обсъдена от първоинстанционния съд), лист за преглед на пациент № 232978/21.10.2023 г. и СМУ № V-415/2023 г., за констатирани телесни увреждания при преглед на Д. Й., извършен на 21.10.2023 г. от съдебен лекар (необсъдени от районния съд), материалите, съдържащи се в пр. пр. № 49880/2023 г. по описа на СРП, събрани по реда на чл.14, ал.1 ЗЗДН, вр. с чл.266, ал.3 ГПК, както и СМУ № 926/2023 г. за констатирани телесни увреждания при преглед на М. А. Й., проведен на 23.10.2023 г. от съдебен лекар, въззивният състав приема за установено, че към 20.10.2023 г. Д. С. Й. живеела с дъщеря си Р.Б.Н. в жилище, находящо се в гр.София, ж.к."****. Детето не било в добри отношения с майка си (Д. Й.) и често се оплаквало на баба си М. Й. за агресивно поведение от страна на майка му, като били регистрирани и бягства на детето от дома на майката. На 20.10.2023 г., около 17.27 часа, Р.Н. се обадила по телефона на баба си М. Й. и й казала, че майка й я тормози, не можела да издържа повече и щяла да избяга от вкъщи, поради което М. Й., която се притеснявала за внучката си (последната имала тежка травма на главата), повикала сина си А. Д. и двамата отишли в жилището на Д. Й.. С влизането в жилището, в което не било детето Р., между тримата възникнал скандал, като всеки един от участниците в него е твърдял, че е пострадал, видно и от сведенията на участниците, съдържащи се в пр. пр. № 49880/2023 г. по описа на СРП.

Обстоятелството, че детето Р. Б.Н. се е обадило на своята баба по 3 майчина линия (М. Й.) на процесната дата (20.10.2023 г.) в 17.27 ч. се установява от представената разпечатка от Виваком и прието за безспорно и ненуждаещо от допълнително доказване, че детето Р. ползва мобилен телефон с номер **********, а М. Й. – мобилен телефон с номер **********, а факта, че след това е избягало от дома на майка си и е било обявено за издирване се установява от докладна записка с изх.№ р-40985/23.10.2023 г. на полицейски служител от 07-мо РУ-СДВР, приел в сградата на районното управление Д. Й. на 20.10.2023 г. около 21:00 ч., както и от сведенията на последната от същата дата, в които е посочила, че през деня на 20.10.2023 г. след като учили по история дъщеря й Р. Б.Н. напуснала дома си, за което Й. сигнализирала на тел.112 с молба да бъде обявена дъщеря й за издирване. Извън съмнение е, че малко по –късно, около 18.30 ч., А. С. Д. и М. Й. са посетили дома на Д. С. Й., находящ се в гр.София, ж.к."****, където е имало физическо съприкосновение между А. Д. и Д. Й., като по всяка вероятност такова е имало и между Д. Й. и нейната майка М. Й., при което последната е пострадала. Това се установява от медицинската документация по делото и не се оспорва изрично от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът следва да прецени има ли основание да се приеме, че спрямо въззивницата са били извършени действия от страна на въззиваемите или някой от тях, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, при наличие и на нейни действия по време на инцидента от 20.10.2023 г., засегнали телесната неприкосновеност на въззиваемите.

По делото не са налице обективни данни, от които може да се направи категоричен извод за хронологията на събитията от 20.10.2023 г. в дома на въззивника Д. Й. - липсват очевидци, а събитията от процесната дата и тяхната последователност във времето са пресъздадени по различен начин от участниците (не се установява кой пръв е проявил физическа агресия и дали има действия извършени за собствена защита, респ. защита на другиго от непосредствено противоправно нападение), поради което и доколкото Законът за защита от домашното насилие не урежда хипотеза за отпадане на неправомерността на едно поведение, ако е налице насрещно съпричиняване, в случай, че домашното насилие е установено по безспорен начин по делото, то извършителят следва да понесе предвидената в закона санкция.

4

Преценявайки представената пред районният съд декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, изхождаща лично от пострадалото лице и съдържаща описание на действията на въззиваемия А. С. Д. (ответник в първата инстанция) по време, място и начин на извършване, в съвкупност с лист за преглед на пациент № 232978/21.10.2023 г. и СМУ № V-415/2023 г., за констатирани телесни увреждания при преглед на Д. Й., извършен на 21.10.2023 г. от съдебен лекар, в това число и с материалите, съдържащи се в пр. пр. № 49880/2023 г. по описа на СРП, събрани по реда на чл.14, ал.1 ЗЗДН, вр. с чл.266, ал.3 ГПК, настоящият съдебен състав приема за доказано, че по време на процесния инцидент А. Д. е нанесъл удари с юмруци и ритници по тялото и главата на сестра си Д. Й., при което тя е получила подкожен хематом в тилната област на главата в ляво, кръвоняасядания в областта на лявата ушна мида и лакътя на лявата ръка кръвонасядане, като е проявил и имуществени претенции към нея, с което е осъществил домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН.

Доказателствената стойност на декларацията, в частта касаеща осъщественото от А. Д. насилие над Д. Й. не е оборена от останалите събрани по делото косвени доказателства, в частност от събраните по реда на чл.14, ал.1 от ЗЗДН такива, поради което и последната, при липса на очевидци, е годно доказателствено средство в процеса и въз основа на нея срещу Д. следва да бъде издадена заповед за защита. Като не е зачел доказателствената стойност на декларацията, в частта, касаеща осъщественото от А. Д. насилие над сестра му Д. Й. и е приел, че процесния насилнически акт, който се твърди да е извършил Д. е недоказан, районният съд е процедирал неправилно.

В случая декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН в тази съответна част кореспондира и се допълва от останалите събрани по делото доказателства, в това число и тези, събрани по реда на чл.14, ал.1 ЗЗДН. Констатираните от съдебния лекар травматични увреждания при прегледа на Д. Й. на 21.10.2023 г., около 10.00 часа, са в причинно следствена връзка с описаните в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН действия на въззиваемия А. Д. около 18.30 ч. на 20.10.2023 г., тъй като видно от СМУ № V-415/2023 г., освидетелстваното лице е съобщило предварителни сведения за това кога и какво телесно посегателство е претърпяло, а съдебния лекар в заключението си е категоричен, че констатираните при прегледите травматични увреждания могат да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната.

5

С оглед на гореизложеното и установеното поведение на въззиваемия Д. спрямо въззивника Й., покриващо признаците на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено в частта, в която е отказано издаването на заповед за защита срещу А. Д., като бъде постановено друго, с което да бъде ангажирана отговорността на Д. по ЗЗДН.

Спрямо последния, като извършител на домашно насилие, съдът намира, че следва да бъде наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на пострадалото лице, тъй като неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл.21, ал.3 от ЗЗДН последици.

В случая, при определяне на мярката за защита, съдът освен тежестта и естеството на домашното насилие, отчита и обстоятелствата, при които е извършено насилието, както и, че извършителят и пострадалата не обитават едно и също жилище.

При отчитане на разпоредбата на § 30 ПЗР на ЗЗДН (ред. ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от 1.01.2024 г.), датата на депозиране на сезиращата молба (15.11.2023 г.), и при съобразяване на действащата към датата на осъществяване на акта на домашно насилие (20.10.2023 г.) разпоредба на чл.5, ал.4 ЗЗДН (ред., ДВ, бр. 102 от 2009 г.), настоящият съдебен състав намира, че на извършителя на домашно насилие следва да бъде наложена глоба в размер на 400 лева. Размерът на глобата е съобразен с характера и тежестта на домашното насилие, обстоятелствата, при които последното е извършено и липсата на доказателства за доходите и имуществото на извършителя.