Определение № 729 от 12.08.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 729 гр. Шумен, 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Мерджан Ем. Мехмед Въззивно частно гражданско дело № 20263600500360 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 6596/16.06.2026 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е. . срещу разпореждане № 2312/03.06.2026 г. по ч.гр.д. № 1434/2026 г. по описа на НПРС, с което е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град ., бул. „.“ №., бл.. ., вх. . за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. Г. Ц., ЕГН: **********, с настоящ адрес в град ., ж.к. „.“, блок № ., ет. №., ап. № ., за следните суми: сумата 195,70 евро, представляваща изискуема главница за периода 25.09.2025 год. – 25.03.2026 г. по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № . от 09.04.2025 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.05.2026 г. до окончателното изплащане; сумата от 832,39 евро, представляваща неплатено договорно възнаграждение за отпуснатия кредит за периода 25.09.2025 год. – 25.03.2026 г., сумата от 593,75 евро, представляваща неплатена неустойка с основание чл.10 от ОУ, за периода 24.04.2025 год. – 25.03.2026 год.; сумата 255,65 евро, представляваща такса при забава с повече от 90 календарни дни по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията, начислена на 25.12.2025 год.; сумата 10,23 евро, представляваща такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията, начислена на 09.09.2025 год.; сумата от 105,91 евро, мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода 26.06.2025 год. – 21.05.2026 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Твърди, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Счита, че наличието на неравноправна клауза следва да е обявена по предвидения процесуален ред. В случая не била налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Неправилно заповедния съд не отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. По отношение договорното възнаграждение сочи, че кредиторът е предоставил необходимата преддоговорна информация, изготвил е погасителен план, относно размера, 1 броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Жалбоподателят излага също, че уговореният годишен лихвен процент не противоречал на законовите ограничения и на добрите нрави. ГПР също бил уговорен в законовите граници. Счита, че договорът не противоречи и на добрите нрави. Клаузата за лихва не била нищожна, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като не надвишавала петкратния размер на законната лихва, поради което не можело да се приеме, че кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва не представлявала неравноправна клауза.В случая съдът поставил граница на максималния размер на възнаградителната лихва до 30%, което автоматично ограничавало и размерът на ГПР до 35-40%, каквото правомощие няма. Излага, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент, като подобно изискване имало единствено при наличието на референтен лихвен процент – арг. от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че страните уговорили годишен лихвен процент в индивидуалния договор, фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР в законовите граници. С оглед на това счита, че няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно, съответно договорната лихва да представлява неравноправна клауза /арг. от чл. 145, ал. 2 ЗЗП/. Счита, че не е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивни правни норми, поради което процесният договор е изцяло действителен. По отношение на законната лихва сочи практика на ВКС, в т. ч. ТР № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС.

По отношение лихвата за забава сочи, че кредиторът имал право на възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Лихвеният процент по кредита не бил обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и се начислявало само върху невърната част от главницата във вноската. Поради действителност на договорното възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор бил изцяло действителен и е породил своите правни последици и за двете страни. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част, като постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 7, 67 евро заплатена държавна такса и 25 евро юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът установи от фактическа страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 1434/2026 г. на НПРС е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, от „Профи Кредит България“ ЕООД, срещу С. Г. Ц., ЕГН: **********, с настоящ адрес в град ., ж.к. „.“, блок № ., ет. №., ап. № ., за следните суми: сумата 195,70 евро, представляваща изискуема главница за периода 25.09.2025 год. – 25.03.2026 г. по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № . от 09.04.2025 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.05.2026 г. до окончателното изплащане; сумата от 832,39 евро, представляваща неплатено договорно възнаграждение за отпуснатия кредит за периода 25.09.2025 год. – 25.03.2026 г., сумата от 593,75 евро, представляваща неплатена неустойка с основание чл.10 от ОУ, за периода 24.04.2025 год. – 25.03.2026 год.; сумата 255,65 евро, представляваща такса при забава с повече от 90 календарни дни по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията, начислена на 25.12.2025 год.; сумата 10,23 евро, представляваща такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията, начислена на 09.09.2025 год.; сумата от 105,91 евро, мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода 26.06.2025 год. – 21.05.2026 г., както и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 33,89 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 168,70 евро.

С разпореждане № 2121/23.05.2026 г. по делото, съдът оставил заявлението без движение, като дал редица указания на заявителя - дали претендираната главница от 195,70 2 евро включва и други компоненти (вземания) освен чистата стойност на паричната сума, която е предоставена като кредит на длъжника и уточни размер и основание на всеки компонент; да посочи уговорения между страните годишен възнаградителен лихвен процент, укаже неговото цифрово изражение и механизъм на формиране и уточни претендираната възнаградителна лихва от 832,39 евро дали е изчислена върху размера на отпусната сума по кредита или и върху други вземания (такси за извънсъдебно събиране, застрахователни премии, услугите „Фаст“ и „Флекси“, неустойка или др.). Във втория случай следва да посочи размер на възнаградителата лихва върху всеки от компонентите поотделно; да наведе твърдения за размера на ГПР и начин на формирането му, включително и при съобразяване на услугите „Фаст“ и „Флекси“, в случай, че такива са начислявани, претендираната неустойка 593,75 евро, т.е. доколко същите са включени в него; да обоснове твърденията си за настъпила изискуемост – от коя клауза от процесния договор за потребителски кредит произтича тя и на коя дата е настъпила датата на твърдяната изискуемост; да уточни претендираното вземане за лихва за забава (мораторна лихва) от 105,91 евро дали е изчислено върху размера на отпусната сума по кредита и/или върху възнаградителната лихва или и върху други вземания (услуги, премии и такси). Във втория случай следва да посочи размер на лихва за забава (мораторна лихва) върху всеки от компонентите поотделно; да уточни претендираното вземане за неустойка в размер на 593,75 евро на какво основание се претендира, как е формирано и дали е включено в ГПР; да уточни претендираното вземане за такса в размер на 2 55,65 евро по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора на какво основание се събира и как е формиран размерът му; да уточни претендираното вземане за такса в размер на 10,23 евро по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането на какво основание се събира и как е формиран размерът му; да посочи извършвани ли са плащания от кредитополучателя, на кои дати, в какъв размер и за погасяване на кои задължения са отнесени, съответно в каква поредност вкл. да посочи всички извършени от длъжника плащания.

С молба от 02.06.2026 г. „Профи кредит България“ ЕООД уточнило, че съгласно ДПК и т.10 от ОУ клиентът се е задължил да представи обезпечение, както и че общия размер на извършените плащания от длъжника възлиза на 1188,73 евро.

С атакуваното разпореждане № 2312/03.06.2026 г. по ч.гр.д. № 1434/2026 г. на НПРС, съдът е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, а именно сумите: сумата 195,70 евро, представляваща изискуема главница за периода 25.09.2025 год. – 25.03.2026 г. по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40033366061 от 09.04.2025 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.05.2026 г. до окончателното изплащане; сумата от 832,39 евро, представляваща неплатено договорно възнаграждение за отпуснатия кредит за периода 25.09.2025 год. – 25.03.2026 г., сумата от 593,75 евро, представляваща неплатена неустойка с основание чл.10 от ОУ, за периода 24.04.2025 год. – 25.03.2026 год.; сумата 255,65 евро, представляваща такса при забава с повече от 90 календарни дни по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията, начислена на 25.12.2025 год.; сумата 10,23 евро, представляваща такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията, начислена на 09.09.2025 год.; сумата от 105,91 евро, мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода 26.06.2025 год. – 21.05.2026 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

Предмет на настоящата жалба е разпореждането в отхвърлителната му част, само относно претенциите за сумите: сумата 195,70 евро, представляваща изискуема главница за периода 25.09.2025 год. – 25.03.2026 г. по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № . от 09.04.2025 г., сумата от 832,39 евро, представляваща неплатено договорно възнаграждение за отпуснатия кредит за периода 25.09.2025 год. – 25.03.2026 г. и сумата от 105,91 евро, мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода 26.06.2025 год. – 21.05.2026 г.

За да отхвърли заявлението за посочените суми, съдът е приел, че процесният договор 3 нарушава чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, не отразява вярно ГПР, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителното споразумение към ДПК. В допълнителното споразумение, допълнително представено от заявителя, е договорено да се представи обезпечение по чл.10 от ОУ, при неизпълнението на което ще се дължи неустойка за неизпълнение в размер на 3000 лв. (1552,52 евро), разделена на вноски, съвпадащи с погасителния план по кредита. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съдът е приел, че в договор за кредит не е отразен вярно годишния процент на разходите, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК договора е недействителен. Приел, че на основание чл. 23 ЗПК и т.

Разпечатката съдържа 19 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09ba38ec-7e67-479d-aabb-7b5d6be93a59