Определение № 1950 от 05.08.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2660/2023
- Вид
- Определение № 1950
- Подписан
- 05.08.2024
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1950 гр. София, 05.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000502660 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба от Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж. Н. чрез техния пълномощник за изменение на въззивното решение в частта на разноските, тъй като не му е присъдено адвокатско възнаграждение за производството пред САС по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
„Дженерали застраховане“ АД е депозирало отговор на подадената молба в срока по чл.248, ал.2 от ГПК. Счита за правилно и законосъобразно произнасянето на въззивния съд по отношение на дължимостта на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. на насрещните страни. Сочи се, че представените пълномощни за адв. Ш. са без дата. Съдът разполага с възможност да преценява основанието, на което се прави едно или друго искане в хода на производството, включително и това за адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд като взе предвид доводите на страните, намира молбата по реда на чл.248, ал.1 от ГПК за допустима, като предявена в предвидения в процесуалния закон срок, от легитимирана страна, която е подала списък за разноските по реда на чл.80 от ГПК, а разгледана по същество за неоснователна.
Съобразно чл.78 от ГПК разноски на страните се дължат според изхода на спора за всяка една от тях.
В случая се претендира адвокатско
1 възнаграждение на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., а именно ищците са материално затруднени лица. Както е посочено и в решението, а и не е спорно по делото, че те са получили от застрахователя в хода на делото, 135 000 лв. общо като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ж. Т. Т.е. те не са материално затруднени лица по смисъла на закона, поради което не е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАдв. за въззивната инстанция. Поради същите аргументи не следва да се присъжда такова./ Опр. № 295/16.06.2017г. по ч.т.д.
№ 1962/16г., І т.о. на ВКС, опр. № 732/13.12.2019г. по ч.т.д. № 2753/18г., ІІ т.о. на ВКС/.
Поради изложеното подадената молба от Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж. Н. по чл.248, ал.1 от ГПК е неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж. Н. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2