Решение № 2431 от 11.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2431 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100106323 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от С. Н. М., с която са предявени срещу „С.К.К.Г.“ АД искове, както следва:

Установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на нищожността на Договор за заем от 18.03.2016 г., като сключен в противоречие с императивни правни норми и добрите нрави и съдържащ неравноправни клаузи;

Осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, вр.чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. чл.22 ЗПК за сумата от 29 535 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена при начална липса на основание за погасяване на несъществуващо задължение, произтичащо от нищожни клаузи по Договор за кредит от 2016 г.

Претендира се законната лихва от завеждане на иска и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 18.03.2016 г. е сключила с ответника Договор за заем, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, по силата на който е получила сумата от 15 338,76 евро, равняващи се на 30 000 лева. В договора са уговорени следните параметри и условия: размер на кредита 15 338,76 евро; погасителни вноски – 84 равни месечни вноски, всяка в размер на 495,60 евро, дължими не по-късно от всяко 1-во число на съответния месец; месечна лихва- 2,95%, годишен процент на разходите – 41,7478%. Съгласно т.1.3 от договора, заемополучателят се задължава, в случай на неплащане на падежа на която и да било вноска или част от нея, в срок от 3 дни, считано от датата на падежа на съответната вноска, да 1 предостави на заемодателя банкова гаранция от банка, одобрена от заемодателя, издадена за размера на просрочената вноска. При неизпълнение заемополучателят дължи на заемодателя наказателна неустойка в размер на 3,30 евро на ден, за всеки ден забава, считано от падежа на съответната вноска до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че така уговорената клауза за неустойка е неравноправна и следва да бъде обявена за нищожна.

Посочва, че не са спазени изискванията за съдържание на договора, съгласно чл. 11 ЗПК, а именно - общ размер на кредита, погасителен план, лихвен процент по заема и условията за промяната му, подробна информация за годишни процент на разходите, което води до недействителност на договора по силата на чл.22 ЗПК. Счита целия договор за нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави. Излага твърдения, че е заплати по договора сума в общ размер на 59535 лв., от която сумата от 29 535 лева подлежи на връщане като недължимо събрана.

Ответникът оспорва исковете. Излага твърдения, че всички клаузи в договора са индивидуално уговорени, че неустойката не представлява неравноправна клауза, че договорът за заем съдържа всички изискуеми по ЗПК реквизити. Твърди, че разпоредбата на чл. 22 ЗПК не е приложима към процесния ипотечен кредит, съгласно редакцията на ЗКП към момента на сключването му и дори да е налице нарушение, то не води до недействителност. По иска по чл. 55 ЗЗД, навежда доводи, че същият е недопустим – като предявен от ищеца при липса на активна процесуална легитимация, тъй като плащането е направено от трето лице – Людмил Миков и връщане на сумата може да претендира само платилият. Позовава се на изтекла погасителна давност за вземането.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП във връзка с чл. 22 ЗПК:

По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че на основание сключен между страните Договор за заем, обезпечен с договорна ипотека, сключена с Нотариален акт № 135 от 18.03.2016 г., „С.К.К.Г.“ АД се е задължило да предостави на ищцата като заемополучател паричен заем в размер на 15 338,76 евро, която сума съгласно фиксинга на БНБ се равнява на 30 000 лева. Ищцата се е задължила да върне предоставената сума, съгласно договорените условия с възнаградителна лихва равна на 2.95%, на 84 равни месечни вноски в размер на 495.60 евро, като договорът препраща към погасителен план. От представения от ответника погасителен план е видно, че в същия се съдържат дати и размер на месечните вноски, съответно – каква част от главницата и лихвата погасява всяка една от тях и размер на остатъка от главницата след погасяване на всяка 2 месечна вноска, включително общата дължима сума по договора, включваща всички месечни платежи.

Ищецът в настоящото производство е физическо лице, на които по силата на сключения с ответника договор е предоставен потребителски кредит. Следователно, за ищеца са приложими разпоредбите за защита на потребителите, нормативно установени в Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл.4, ал.1, т.2 ЗПК в редакцията й към ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. (т.е. материалноправната норма, действала към момента на сключване на процесния договор), към договори за кредит или договори за посредничество за предоставяне на кредит, които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот се прилагат съответно разпоредбите на чл. 5, 6, чл. 9, ал. 3 и 4, чл. 10, 10а, чл. 11, ал. 1, т. 1 - 7, 9 - 20 и 22 - 27 и ал. 2, 3 и 4, чл. 14, 16, 17, 18, 25, чл. 32, ал. 1, 2, ал. 3, т. 1 и 2 и ал. 5 - 8, чл. 33, 33а и § 1 от допълнителните разпоредби на ЗПК. Ето защо следва да се приеме, че към потребителската защита, приложима за ищцата в отношенията й с ответника, свързани с процесното правоотношение, се прилагат и изискванията на посочените норми от ЗПК.

Ищецът се позовава на нищожност на отделни клаузи от договора, както и от нарушения на изискванията към съдържанието му и предоставената информация на потребителя, които пороци по силата на чл.22, вр.4, ал.1, т.2 ЗПК водят до недействителност на договора за кредит.

Основателни са оплакванията за недействителност на клаузата за неустойка, установена в т.1.3 от договора (погрешно е посочена като т.1.4 в исковата молба), съгласно която при неплащане на месечна вноска на падежа, заемателят се задължава в тридневен срок да предостави банкова гаранция на заемодателя за размера на просрочената вноска, в противен случай дължи неустойка в размер на 3,30 евро на ден за всеки ден забава. Така уговорена неустойка има мораторен характер, тъй като е предназначена да обезпечи срочното изпълнение на задължението за предоставяне на допълнително обезпечение до размера на просрочено вземане - да санкционира заемателя при виновно неспазване на срока за учредяване на банкова гаранция върху просрочена вноска и същевременно да обезщети заемодателя за предполагаеми вреди от забавата. Според клаузата размерът на неустойката е равен на 3,30 евро на ден. Предвид механизма за определяне на неустойката и с оглед обстоятелството, че размерът й не зависи от размера на просроченото задължение (част от вноска, една вноска или повече от една), обезпечение за което следва да се предостави неустойката противоречи на добрите нрави и на присъщата й обезпечителна и обезщетителна функция: не е съобразена възможната тежест на конкретното неизпълнение - страните са определили един общ и еднакъв размер (3,30 евро на ден) за всякакво възможно неизпълнение - както при забава за внасяне на част от вноска, например равняваща се на 3 евро и неизпълнение на задължението за учредяване на банкова гаранция за тази сума. В този случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на заемодателятеля, тъй като размерът на 3 неустоечното обезщетение може значително да надхвърли (в пъти) размера на вредите. Налице е и друго нарушение на изискването за спазване на добрите нрави и принципа на справедливост в гражданските отношения. Процесният договор за заем е обезпечен с ипотека върху недвижим имот, което е един от най-сигурните начини за гарантиране на задължение. Изискването за предоставяне на допълнително обезпечение – банкова гаранция до размера на просрочените вноски, противоречи на принципа на справедливост, тъй като води до свръхобезпеченост и възлага на заемателя допълнителни разноски, доколкото банковата гаранция се предоставя срещу възнаграждение. Съдът намира още, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение (банкова гаранция) и срока за представянето му (тридневен) създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, доколкото както бе посочено по-горе, заемът е обезпечен с ипотека върху недвижим имот. Неустойката води до скрито оскъпяване на кредита - до увеличаване на подлежаща на плащане с у м а . С това се нарушава принципа на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес и изискването за съобразяване на добрите нрави. Съгласно ЗПП една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността;

3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията– съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. Всички тези предпоставки са налице. Както бе посочено по-горе, ищцата има качеството потребител при встъпване в процесното правоотношение, поради което се полза и от закрилата, установена в ЗЗП. Ето защо следва да се приеме, че както уговорката изискваща учредяване на банкова гаранция при забавено плащане за размера на неплатената вноска или част от нея, така и уговорената неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на 3,30 евро на ден, представляват нищожни клаузи, противоречащи на добрите нрави и на принципа на добросъвестността.

Неоснователни са оплакванията за нарушение на изискванията за съдържание на договора, съгласно чл. 11 ЗПК, а именно - общ размер на кредита, погасителен план, лихвен процент по заема и условията за промяната му, подробна информация за годишни процент на разходите. Видно от представения от ответника екземпляр на договора, към него се съдържа погасителен план, подписан от страните. В който има информация относно се съдържат дати и размер на месечните вноски, каква част от главницата и лихвата погасява всяка една от тях, съответно - размер на остатъка от главницата след погасяване на всяка месечна вноска, както и общата дължима сума по договора, включваща всички месечни платежи. Неприложимо е изискването за информация относно индекс или референтен лихвен процент, 4 който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент (съгласно чл.11, ал.1, т.9 ЗПК), доколкото процесният договор е уговорен при фиксирана лихва, а не променлива. Посочен е и годишния процент на разходите по кредита, който е в размер на 417478%, както и и общата сума, дължима от потребителя – 41630,40 евро. Ето защо съдът приема, че не е налице нарушение, изразяващо се в липса на реквизит в съдържанието на договора съгласно чл.11 ЗПК. Поради това не е налице хипотезата на чл.22 ЗПК за недействителност на договора поради неспазване на изискванията за необходимо съдържание на договора за кредит и предоставяне на информация на потребителя.

Както бе посочено по-горе, клаузата на чл.1.3 от договора, установяваща задължение за учредяване на банкова гаранция и неустойка за забавено изпълнение на това задължение, противоречи на добрите нрави и е нищожна. В същото време нищожността на тази част не влече нищожност на договора, тъй като клаузата не е от същественото съдържание на договора и може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителната ѝ части.