Решение № 5129 от 12.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5129 гр. София, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Г. СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100503793 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 20071801 от 16.12.2022 г., постановено по гр. д. № 38945/2020 г. по описа на СРС, 30-ти състав, са частично уважени предявените от Г. И. К. и М. И. З. против Д. В.

П., М. В. П. и Ж. М. П. активно и пасивно субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като ответниците са осъдени да заплатят на всеки от ищците на основание чл. 45 ЗЗД сумата от по 1500, 00 лв., представляваща част от обезщетение, дължимо във връзка с вреди, причинени от ответниците на притежавания от ищците недвижим имот, находящ се в гр. София, район ****, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2020 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от по 606, 72 лв. на всеки от ищците, представляваща законна лихва за забава върху присъдената главница за периода от 25.08.2016 г. до 19.08.2020 г.

Със същото решение предявените от ищците искове с правно основание чл. 45 ЗЗД са отхвърлени за разликата над уважения размер от 1500, 00 лв. за всеки един от ищците до пълния предявен размер от 3000, 00 лв., както и исковете по чл. 86 ЗЗД са отхвърлени за разликата над уважения размер от 606,72 лв. до пълния предявен размер от 1213,43 лв.

Ответниците са осъдени да заплатят на всеки от ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 594, 27 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.

Пак със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400, 00 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените осъдителни искове са уважени е депозирана въззивна жалба от ответниците Д. В. П., М. В. П. и Ж. М. П., чрез процесуалния им представител – адв. Ю. С., с надлежно учредена представителна власт по 1 делото, с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Сочат, че СРС в нарушение на процесуалния закон не се е произнесъл относно направеното възражение за липса на правен интерес на ищците от предявените искове, като поддържат че доколкото към момента на депозиране на исковата молба ищците не са били собственици на процесния апартамент, то същите нямат правен интерес от предявените искове. Считат, че в нарушение на процесуалните правила съдът е приел и е обосновал изводите си въз основа на частни експертизи, които не представляват годно доказателство по ГПК. Сочат, че по делото не е установено действително да са били извършени ремонтни дейности към момента на депозиране на исковата молба, които да обосноват направени от страна на ищците разходи във връзка с твърдените увреждания. В допълнение на това считат, че определения от вещото лице размер на необходимите средства за ремонтни дейности е въз основа на представената по делото частна експертиза, която се отнася до състоянието на апартамента към 2020 г., а не към относимия момент, за който се твърди да са настъпили вредите. Сочат още и че при съобразяване на събраните по делото доказателства, сред които и заключението на съдебно-техническата експертиза и събраните по делото гласни доказателства, не било установено противоправно поведение от тяхна страна, тъй като процесните увреждания в апартамента на ищците били породени от настъпило през 2010 г. наводнение от покрива на сградата. При условията на евентуалност считат, че размерът на съпричяването от страна на ищците е 90%. Молят съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове, респективно да намали размера на присъденото обезщетение.Претендират разноски.

Ответниците по въззивната жалба – ищците Г. И. К. и М. И. З., в законоустановения срок, чрез процесуалния си представител – адв. М. В. с надлежно учредена представителна власт по делото, са подали отговор, с който оспорват същата по подробно изложени съображения. Сочат, че за да достигне до решаващите си изводи СРС се е позовал на събраните по делото доказателства, сред които и събраните по делото гласни доказателства, извън представените частни експертизи. Считат, че за уважаване на предявените искове за вреди от непозволено увреждане достатъчно е да бъде доказано противоправно поведение от страна на ответниците, като обстоятелството дали ищците действително са извършили ремонт е ирелевантно за изхода на спора, макар и извършването на ремонт също да било установено по делото. Навеждат съображения, че съдът правилно не е кредитирал заключението на вещото лице по първоначално изготвената съдебно-техническа експертиза, тъй като на изготвилото го вещо лице липсвало опит в необходимата сфера на дейност.

Считат, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е установено наличието на противоправно поведение от страна на ответниците, поради което и решението на СРС в частта, с която предявените искове са уважени е правилно и законосъобразно.

Молят решението да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК въззиваемите ищци Г. И. К. и М. И. З. са подали насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, с която предявените искове са частично отхвърлени. Считат, че по делото не е било доказано съпричиняване на претърпените от тях вреди, чиято доказателствена тежест е била на ответниците. При условията на евентуалност сочат, че процентът на съпричиняване е по-малък от определения от СРС. Молят съда да отмени решението в обжалвана му част и да постанови друго, с което да уважи предявените искове изцяло. Претендират разноски.

В законоустановения срок ответниците Д. В. П., М. В. П. и Ж. М. П. не са подали отговор на насрещната въззивна жалба.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

2

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира по конкретно наведените от страните оплаквания следното:

С оглед на оплакванията, касаещи липсата на правен интерес за ищците от предявяване на настоящите главни искове по чл. 45 ЗЗД следва да се отбележи, че същите намират основанието си в твърдението на ищците за противоправно поведение на ответниците, в резултат на което са им причинени вреди. В конкретния случай, от представените по делото доказателства се установява, че към релевантния исков период - 25.08.2016 г. ищците са били собственици на процесния недвижим имот. Обстоятелството, че в последващ момент са прехвърлили правото си на собственост върху него на трето за настоящия спор лице не сочи на отпадане на правния им интерес от защита по съдебен ред за твърдяното от тях противоправно поведение на ответниците, с което да са им били причинени вреди за период, в който са се легитимирали като собственици. В тази връзка настоящият въззивен състав намира, че ищците са процесуално легитимирани да предявят процесните искове, а въпросът за материалната им легитимация е по същество на спора и следва да бъде разрешен въз основа на събраните по делото доказателства.

За да уважи частично предявените искове СРС е приел, че е налице противоправно и виновно поведение на ответниците, изразяващо се в неполагането на достатъчно грижи и усилия при ползването на баня в притежавания от тях апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. Младост – 4, с което същите са станали причина за настъпване на течове в апартамента на ищците. Приел е още и че по делото е доказано наличието на вреди в апартамента на ищците, изразяващи се в разрушено латексово покритие и шпакловката на част от стените и тавани в банята, детската стая и коридора пред банята, включително до степен на бетонна плоча, поява на плесен и мухъл, размерът на дължимото обезщетение за възстановяването на които е 6011,06 лв. с ДДС, но доколкото е приел наличието на съпричиняване от 50 % от страна на ищците поради неполагане на достатъчно грижи от тяхна страна като добри стопани на притежавания от тях апартамент, е уважил предявените искове за сумата от 1500 лв. за всеки от ищците, както и за сумата от 606, 72 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 25.08.2016 г. до 19.08.2020 г.

Спорен във въззивното производство е въпросът относно наличието на теч в апартамента на ищците, предизвикан от противоправно поведение на ответниците, както и относно наличието на конкретни имуществени вреди, възникнали в резултат на него за ищците и техния размер.

Уважаването на исковете по чл. 45 ЗЗД предполага, ищецът при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на противоправното поведение на ответниците, изразяващо се в неполагане на достатъчно грижи при използване на баня в притежавания от тях апартамент, следствие на което се е появил теч в жилището им и е причинил твърдените вреди, наличието на причинната връзка между това деяние и твърдените вреди, причинени върху имуществото на ищците, както и размерът на вредите.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че към релевантния за настоящото дело период – около 25.08.2016 г. ищците са били собственици на апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. ****, както и че ап. 35, находящ се в същата сграда е бил собственост на ответниците, като последният се е намирал непосредствено над апартамента на ищците.

По делото е прието заключението на съдебно-техническа експертиза, при изготвянето на което вещото лице е работило въз основа на представена по делото частна техническа експертиза и приложен към нея снимков материал на апартамент 32 към 17.02.2020 г.

3

Съгласно заключението на вещото лице процесните щети по външната стена на банята, стената на една от стаите и мястото около тръбите за отоплителна инсталация в кухнята най-вероятно са причинени от компроментирани фуги между външните панели. За щетите в коридора пред банята вещото лице е посочило, че са от естество да бъдат причинени от теч от покрива и вертикалната водостоечна тръба, а по отношение на щетите в детската стая в заключението е посочено, че също е възможно да са причинени от теч, породен от наличието на компроментирана фуга.

Съгласно заключението на вещото лице инцидент от технически характер, например изразяващ се в ремонт или повреда от битово естество, не биха били от естество да причинят щетите от представения по делото снимков материал. Представеното заключението е пояснено в открито съдебно заседание в производството пред СРС, като вещото лице е разяснило, че дори и при наличие на теч между фуга в банята на ап. 35, доколкото на гърба й е разположен теракол с хидроизолиращ слой, за придвижването на теча до долния апартамент – ап. 32 са необходими много голямо налягане и скорост, каквито не биха могли да бъдат осъществени при нормални условия.Съобразявайки вида и характера на констатираните в частната техническа експертиза от 17.02.2020 г. повреди, вещото лице е изчислило, че необходимата сума за строително монтажна работа и материали за възстановяването им, съобразена с пазарните цени към 2016 г. е в размер на 5664 лв. с ДДС.

С оглед на проведеното оспорване на заключението и искането на ищците за назначаване на основание чл. 200, ал. 3 ГПК на три вещи лица, обосновано с аргумент, че изготвилото първоначалното заключение вещо лице не разполага с необходимата компетентност, СРС е допуснал тройна експертиза, като заключението на вещите лица отново е изготвено при съобразяване на представената по делото частна техническа експертиза.