Решение № 1200 от 28.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1200 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Диана Василева при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100503529 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №14109/07.12.2022г., постановено по гр.д. №28059/2021г. по описа на СРС, 166 състав, е признато за установено по предявения от С. П. К. срещу Л. П. К. иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД, че Л. П. К. дължи на С. П. К. сумата от 256,58 лева – задължения към „Топлофикация София“ ЕАД, стойност на доставена в периода от 01.10.2012г. до 30.04.2015г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в г.

София, ж.к. „Хиподрума“, бл.****, ведно със законна лихва от 23.07.2020г. до изплащане на вземането, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.12.2020г. по ч.гр.д. №33178/2020г. по описа на СРС, 166 състав, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 90,34 лева – законна лихва върху главницата за топлинна енергия, считано от 09.15.2020г. до 23.06.2020г., 30,04 лева – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.11.2012г. до 23.10.2015г., 55,73 лева – разноски в заповедно производство по ч.гр.д. №68526/2015г. на СРС, 63 състав, платени на „Топлофикация София“ ЕАД, 238,40 лева – разноски по гр.д. №19774/2016г. на СРС, 63 състав, платени на „Топлофикация София“ ЕАД и 150 лева – разноски по в.гр.д. №16059/2018г. на СГС, III-В състав, платени на „Топлофикация София“ ЕАД, с които суми ответникът се е обогатил за сметка 1 на кредитора, както и сумата 650 лева – причинени имуществени вреди в размер на заплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. №19774/2016г. на СРС, 63 състав (300 лева възнаграждение за адв. М. З. по договор №689834 от 19.07.2016г.) и по в.гр.д. №16059/2018г. на СГС, III-В състав (350 лева възнаграждение за адв. М. З. по договор №717356 от 06.08.2019г.), ведно със законна лихва върху всички суми от 23.07.2020г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 12,67 лева за периода от 05.02.2022г. до 23.07.2020г., като неоснователни. Осъден е Л. П. К. да заплати на С. П. К. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 48,36 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 204 лева – разноски в исковото производство пред СРС.

Подадена е въззивна жалба от ищеца С. П. К., чрез пълномощника адв.

М. З., срещу решението в отхвърлителната му част. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано, в противоречие с материалния закон и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи, че предявеният иск не е с правно основание чл.153, ал.1 от ЗЕ. Платените суми за топлинна енергия от неползвалия имота съсобственик обогатявали ползвалия под формата на спестяване на разходи. От съществено значение било обстоятелството, че в рамките на процесния период жилището било обитавано от единия от собствениците, поради което със заплащане на задълженията за ползваната от ответника топлинна енергия в жилището, последният се обогатил, защото чрез намаляване на пасива имуществото му се увеличило. Претенциите за лихва за забава, законна лихва и съдебни разноски били акцесорни вземания и пряко произтичали от неплащане на главницата за ползвана топлинна енергия.

Счита, че тези разноски не биха възникнали, ако ответникът заплащал дължимата главница в срок. Ответникът бил уведомен за влязлото в сила решение, поради което могъл да заплати сумите на „Топлофикация София“ ЕАД и по този начин да се освободи и от задължението си към ищеца, и като не е сторил това, същият следвало да заплати начисляваната върху тях законна лихва. Поддържа, че ищецът е упражнил правото си на защита, включително и чрез използване на професионална юридическа помощ, което било негово конституционно право и не можело да се тълкува в негова вреда.

Отговорността за разноски била израз на правилата за обезщетение от непозволено увреждане и след като ответникът е направил разходи за защитата си срещу искова молба, законът изисквал същите да му бъдат възстановени. Платените адвокатски възнаграждения били в минимални размери и нямало прекомерно отегчаване на положението на ответника.

Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Не е постъпил писмен отговор на жалбата по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна Л. П. К..

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства 2 и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Не е спорно между страните по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че с влязло в сила решение по в.гр.д. №16059/2018г. на СГС, III-В състав, е частично отменено решение по гр.д. №19774/2016г. на СРС, 63 състав, като е признато за установено по предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С.

П. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 256,58 лева – главница стойност на доставена в периода от 01.10.2012г. до 30.04.2015г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в г. София, ж.к. „Хиподрума“, бл.****, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.11.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 30,04 лева, законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.11.2012г. до 23.10.2015г., представляващи 1/6 част от задълженията, за които по ч.гр.д. №68526/2015г. по описа на СРС, 63 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Установява се също така, че на 23.06.2020г. ищецът е заплатил на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 821,09 лева по гр.д. №19774/2016г. на СРС, 63 състав. Не е спорно също така и се установява от събраните по делото гласни доказателства, че към посочения период топлоснабденият имот е бил ползван еднолично от ответника Л. П. К..

С оглед установеното по делото обстоятелство, че единствено 3 ответникът е ползвал доставяната в съсобствения имот топлинна енергия, същият се е обогатил за сметка на неползвания доставената топлинна енергия съсобственик със сумите, които последният е бил осъден да заплати на доставчика за стойността на топлинната енергия. В отношенията с топлопреносното дружество обаче всички съсобственици са клиенти на топлинна енергия и всички те дължат заплащането на цената й, съобразно дяловете си в съсобствеността. Ако само някой от съсобствениците реално ползва доставената в съсобствения имот енергия, той отговаря по правилата за неоснователно обогатяване спрямо останалите съсобственици, които не са ползвали топлинна енергия, но са заплатили стойността й на топлопреносното предприятие. С оглед на действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ищеца е било налице задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на топлопреносното предприятие количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, съобразно дела си в съсобствеността, в установените в общите условия срокове. В случая се установява, че за процесния период сумите за ползваната топлинна енергия са били заплатени от ищеца на топлопреносното предприятие едва след влизане в сила на съдебно решение, с което е призната дължимостта на посочените вземания. Поради това с поведението си ищецът е дал повод за завеждане на делото и направените в производството разноски, както и начислените мораторни лихви са в резултат на неговото поведение и ответникът не следва да отговаря за възстановяването им. В отношенията с топлопреносното предприятие ищецът е бил задължен за заплащане на стойността на ползваната топлинна енергия, съобразно дела си в съсобствеността, поради което е следвало да заплати същите на установените падежи, след което да претендира възстановяването им от съсобственика си, който ползва еднолично имота. Не може да бъде ангажирана отговорността на последния за заплащане на начислени мораторни лихви и разноски по водени съдебни производства, доколкото същите са в резултат от поведението на ищеца, който не е заплатил сумите за ползваната топлинна енергия в установените срокове.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №14109/07.12.2022г., постановено по гр.д.

№28059/2021г. по описа на СРС, 166 състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5