Решение № 978 от 20.09.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. София, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000502351 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 278 от ГПК.

С решение № 134 от 26.06.2023г., постановено по гр.д. № 552/2022г.

Окръжен съд-Враца е осъдил, на основание чл. 50 ЗЗД, земеделски производител Р. Г. Б. да заплати на С. А. Т. сумата от 25 500 лева, по предявен частичен иск, от иск за обезщетение за неимуществени вреди от 220 000 лева, в резултат на непозволено увреждане от животно, собственост на Р. Г. Б., причинило на ******** г. смъртта на бащата на ищеца - А. Т. Х.. С решението Окръжен съд-Враца е осъдил, на основание чл. 50 ЗЗД, земеделски производител Р. Г. Б. да заплати на Т. А. Т. сумата от 25 500 лева, по предявен частичен иск, от иск за обезщетение за неимуществени вреди от 220 000 лева, в резултат на непозволено увреждане от животно, собственост на Р. Г. Б., причинило на ******** г. смъртта на бащата на ищцата - А. Т. Х.. С решението Окръжен съд-Враца е осъдил земеделски производител Р. Г. Б. да заплати на адвокат Е. Г. И. от АК - Враца сумата 5380 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 78, ал.6 ГПК, да заплати на ОС - Враца държавна такса в размер на 2040 лева.

Решението в осъдителните му части е обжалвано от ответника в 1 първоинстанционото производство – земеделски производител Р. Г. Б., чрез пълномощника, с релевирани възражения за неправилност. В жалбата се поддържа възражение, че при постановяване на обжалваното решение Окръжен съд-Враца неоснователно е кредитирал единствено и само показанията на свидетелите на ищцовата страна, като напълно е неглижирал показанията на доведения от ответника свидетел Т. М., както и свидетелските показания, събрани по ДП № 494/ 2022 год. по описа на РУ на МВР Бяла Слатина. Твърди се, че доведените от ищците свидетели са разказали без конкретика неубедително и противоречиво за отношенията между ищците и починалия техен родител. Сочи се, че техните показания са в пълно противоречие с показанията на самите ищци, депозирани в ДП № 494/2022 год. на РУ на МВР Бяла Слатина (пр.пр. 1323/2022 год. на ВрОП) развило се по случая. Релевира се оплакване, че по никакъв начин ищците не били доказали при условията на пълно и главно доказване поведението на животното /бик/, когато е раздразнено в какъв период от време отшумява това му състояние, дали поведението му е агресивно само към определен човек или към всички хора, с които е имало или има контакт и понастоящем. Поддържа се довод, че при постановяване на обжалваното решение Окръжен съд-Враца неоснователно не е отчел повдигнатото от ответника възражение, че тъй като именно пострадалият е бил лицето, под чийто надзор се е намирало животното (бика), то същия би следвало да носи солидарна със собственика на животните отговорност за причинените му вреди. Допълва се, че при евентуално установяване на фактическия състав на чл.50 ЗЗД, ответникът би следвало да отговаря в условията на силна редукция на определеното от съда обезщетение.

Изразява се становище, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е съобразил и факта, че тъй като пострадалият е упражнявал изцяло надзора върху животните (вкл. бика) е резонно настъпилата смърт да се дължи на изключителната вина на пострадалото лице. Позовава се на съществуващата по въпроса практика на ВКС, че собственикът на вещта, причинила вредата, не носи отговорност за деликта, когато се установи, че вредите са резултат на изключителна вина на пострадалия. Предвид изложените съображения се прави искане обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново такова, с което предявените срещу ответника искове да бъдат отхвърлени изцяло. Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

2

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, ищците, чрез пълномощника си, са депозирали отговор на въззивната жалба, в който се поддържа неоснователност на същата, излагат се подробни съображения и се прави искане решението да бъде потвърдено. Предявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

В открито съдебно заседание пред въззивния състав въззивникът ответник, чрез пълномощника си, поддържа подадената жалба. Въззиваемите, чрез процесуалния си представител, изразяват становище, с което оспорват жалбата на ответника и поддържат подадения отговор.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

За да уважи предявените частични искове, първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките чл. 50 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника като собственик на бика, с който е причинена смъртта на бащата на ищците. Приел е за неоснователни възраженията на ответника, че починалият имал изключителна вина, съответно е допринесъл за настъпването на резултата, като е посочил, че конкретни негови действия не са били сочени от ответника, нито се установяват от доказателствата по делото. Въз основа на ангажираните в производството доказателства, е приел за установено настъпването на твърдените от ищците неимуществени вреди.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност.

Предмет на въззивното производство е решението на Окръжен съд Враца в неговата цялост.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

3

Пред въззивната инстанция не се спори относно приетото от първата инстанция обстоятелство, че починалото лице – А. Т. Х. на ********г. е бил изпратен от земеделски производител Р. Б. със стадо едър рогат добитък /крави и един бик/ да ги пасе.

Не се спори, а и се установи от събраните пред първата инстанция писмени доказателства – показанията на самия Р. Б., който в ДП № 494/2022 год. по описа на РУ на МВР Бяла Слатина е посочил пред държавен орган /полицай/, че стадото, вкл. и бикът с посочена ушна марка №36089009 са негови. Обясненията на Р. Б., обективирани в протокола за разпит, са подписани от същия, поради което имат характер на извънсъдебно признание.

Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля Т. М., познаващ собственото на ответника стадо, част от което е и причинилият процесните вреди бик. При съвкупната преценка на събраните и обсъдени доказателства настоящият съдебен състав приема за безспорно установено обстоятелството, че ответникът е пасивно материално правно легитимиран да отговаря по предявените искове като собственик на стадото, вкл. и на бика с ушна марка №36089009.

Пред въззивната инстанция страните не са формирали спор относно приетото за установено обстоятелство, че на ******** г., през времевия период от 10,30 ч. до 19,00 часа, бикът от стадото на Б., с рог причинил прободна рана в лявото бедро на А. Т. Х., с разкъсване на левите бедрени артерия и вена довело до остра кръвозагуба - бледост на кожата и лигавицата, анемия на вътрешни органи, мозъчен оток с вклиняване, послесмъртни охлузвания по гръдния кош, коремната стена и крайниците. Вследствие масивната кръвозагуба, възникнала в резултат на разкъсването на левите бедрени артерия и вена, настъпила смъртта на А. Т. Х..

От събраните пред първата инстанция писмени доказателства, в т.ч. фиш за спешна медицинска помощ от ******** г., издаден от ЦСМП - Враца, филиал - Бяла Слатина и от документите от досъдебно производство № 494/22 г. по описа РУ на МВР - Бяла Слатина, пр. пр. № 1323/22 г. на Окръжна прокуратура - Враца, се установи, че на бащата на ищците бикът от стадото на Б. с рог е причинил прободна рана в лявото бедро, като екипът на спешна медицинска помощ е констатирал неговата смърт. Следователно е налице причинна връзка между увреждащото действие на бика и смъртта на бащата 4 на ищците.

За доказване на претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния баща, по делото пред първата инстанция са ангажирани гласни доказателства – свидетелски показания на трима свидетели – Б. Я., Б. Т. и М. М..

Свидетелят Б. Я. установи, че познава А. Т. Х., като преди работели заедно; били приятели; разказвал му за сина и дъщеря си; казал, че ще започва работа в с. ***, при ответника; търсел си постоянна работа и казал, че ще му пуснат договор, за да има сигурни доходи, за да помага на сина и дъщеря си;

А. бил винаги зад тях и им помагал, полагал грижи за тях; свидетелят не познавал децата на А. лично, знаел всичко от самия А..

Свидетелят Б. Т. установи, че познава А. и ищците; викал ги е да му вършат разни работи; знае, че А. започнал работа при Б. и нещо се случило с едно животно и умрял; С. и Т. оттогава станали клошари; преди да почине А. им помагал с пари и храна; свидетелят не може да каже дали са живели заедно с А., но били близки, постоянно се търсели; разчитали на него, защото той бил единственият им роднина; С. казвал, че чака баща си да му донесе нещо; Т. имала три деца и много разчитала на финансова помощ от баща си; той й помагал и за децата, гледал ги; тежко приели смъртта на своя баща, като говорили за това започвали да плачат; повече говорел със С. за това; до преди смъртта на А. ищците говорели адекватно, отговаряли, а сега не били същите хора и не отговаряли адекватно. Според свидетеля А. и децата му били в близки отношения, тъй като го търсели.

Свидетелят М. М. установи, че познава С. и Т.; знае за случая с баща им А. Х.; С. преди да почине баща му бил в добро психическо състояние, бил усмихнат, имал хубави дрехи; Т. сега ходела по контейнерите; С. идвал при свидетеля преди месец и той му подарил яке и шапка, не бил добре нито физически, нито финансово, след като починал баща му; свидетелят лично не познавал бащата на С. и Т.; С. споделял, че са в добри отношения и им помагал, финансово и морално; Свидетелят не знае дали са живели заедно; знаел от тях, че баща им им помага; С. имал хубави дрехи; след смъртта на баща им ищците се променили, не били същите хора; С. не бил в добро психическо и физическо състояние - отказвал комуникация.

Свидетелят на ответника Т. М. установи, че познава А. Т.; Съобщава, че 5

А. живеел при сестра си, докато си намери работа; ходил и в Англия да работи; А. споделял със свидетеля, че не комуникира с децата си; децата му били бездомници; Свидетелят не познавал С. и Т.; А. искал да помага на децата си, но нямал възможност. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която сочи, че А. не комуникирал с децата си, тъй като същите са изолирани от останалите събрани в тази връзка доказателства.

По делото са приложени и документите от ДП № 494/2022 год. по описа на РУ на МВР Бяла Слатина развило се по случая. В същите се съдържат обяснения на ищците С. Т. и Т. Т., дадени пред разследващия полицай.

В своите обяснения Т. Т. съобщава, че баща й и майка й са се разделили, когато е била малка, и оттогава не е живяла с баща си, но поддържа добри отношения с него, знае, че баща й е живеел при леля й; знае, че пътувал много в чужбина, не знае какво е работил нито в чужбина, нито в България; съобщава, че общува с баща си, само ако се видят, за последно са се видели на улицата - няколко дни преди баща й да почине, тя му искала пари, но той й казал, че току-що се е върнал от чужбина и имал само евро, но, след като ги обмени, ще й даде; съобщава, че баща й не е пиел, пушел, но не знаела повече подробности за личния му живот.