Определение № 3192 от 12.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3192 гр. София, 10.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.я Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503259 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 102710 от 26.09.2024г., подадена от "Първа инвестиционна банка" АД срещу Определение № 13915 от 12.09.2024г. постановено по гр. д. № 974 по опис на СГС за 2023г. , с което съдът е оставил без разглеждане молба подадена от „ПИБ“ АД /без индивидуализиращ входящ номер и дата в обжалвания акт/ за изменение на Решение № 5046 от 04.10.2023г. в частта, за разноските.

В частната жалба, с която е сезиран настоящия съд се излага, че така постановеното определение е неправилно. Излага се още, че молбата, с която първоинстнационният съд е бил сезиран, не е с правно основание чл. 238 от ГПК, а с правно основание чл. 247 от ГПК. Твръди се, че искането в нея особсновано като поправка на очевидна фактическа грешка относно размера на разхода, който е следвало съда да присъди в полза на ищеца и тежест на ответника в исковото производство, приключило с неприсъствено решение.

Излага, че съда е дал указания в свое разпореждане № 2136/30.01.2023 г., за заплащане на държавна такса в размер на 5 174, 57 лева, че страната е изпълнила стриктно указанието и е представила доказателства за извършен разход, но въпреки нова съда не е присъдил в полза на ищеца сумата от 5174.57 лева. Излага, че са били налице в кумулативна даденост условията за присъждане на разноски искане, определен по размер разход и доказателства за неговото извършване, но въпреки тях съда е отказал да присъди разноските. Застъпва се тезата, че разноски се присъждат не само когато са поискани, но и когато са направени и в този смисъл сочи съдебна практика - Решение № 5288 от 05.05.2016 г. по адм. д. № 222 /2016 на Върховния административен съд. По нататък в жалбата са изложени доводи за действително извършен разход, наличието на претенция за присъждане на разноски и доказателство за извършен такъв в претендирания размер, посочен 1 в молбата, която е останала без разглеждане.

Настоящият въззивен съд, като съобрази, че частната жалба е подадена в срока за обжалване на определение № 13915 от 12.09.2024г., постановено по гр. д. № 974 по опис на СГС за 2023г. от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, приема същата като процесуално допустима.

Относно нейната основателност, констатира следните релевантни факти:

С Решение № 5046 от 04.10.2023г. постановено по гр. д. № 202311000100974 по опис на СГС, съдът е уважил претенцията на ищеца Първа инвестиционна банка АД и е присъдил разноски, в размер на 450 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На 27.20.2023г. е постъпила молба за изменение на решението в частта за разноските, с искане да се включи и присъдения разход и сумата, с която е платената държавна такса за образуване на исковото производство. Молбата е разгледана по реда на чл. 238 от ГПК и е постановено Определение № 14368 от 28.11.2023г. Молбата е оставена без уважение.

С друга молба с вх. Рег. № 88921 от 12.08.2024 г. ищецът е поискал поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК, като е посочил, че тя се отнася по пропуск на съда да впише в диспозитива на решението си солидарния характер в задължението на ответниците.

Възоснова на тази молба, съдът е постановил Решение № 5126 от 12.09.2024г.

С друга молба с вх. Рег. № 94841 от 02.09.2024г. ищецът отново е поискал от съда да присъди в негова полза разноски от държавна такса в размер на 5174.57 лева. По тази молба е постановен обжалвания съдебен акт, който настоящия въззивен състав приема за правилен и обоснован, тъй като съдът може да изменя решението си в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. Съдът вече се е произнесъл по този ред с определение № 14368 от 28.11.2023г.. С този съдебен акт искането е оставено без уважение.

Повторната молба, чието правно основание е посочено от молителя като чл.

81, от ГПК се разглежда по същия ред на чл. 248 от ГПК, само ако е подадена в едномесечен срок от постановяване на акта, чието изменение се претендира.

Срокът, в който страната е могла да иска изменение на Решение № 5046 от 04.10.2023г. постановено по гр.д. № 202311000100974 по опис на СГС е започнал да тече на 04.10.2023г. и е изтекъл на 10.11.2023г. Молбата за изменение на решението е подадена на 02.09.2024г. ,т.е. девет месеца след изтичане на срока за иницииране на реда, по който съдът може изменени решението си. Следователно, молба с вх. Рег. № 94841 от 02.09.2024г. е просрочена, поради което правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение.

Изложеното във въззивната жалба становище, че молбата е с правно основание чл. 247 от ГПК не почива на нейното съдържание. Поради съвпадане в правния извод на двете съдебни инстанции, че молба с вх. Рег. № 94841 от 02.09.2024г. е просрочена и като такава е процесуално недопустима, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

2

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Частна жалба с вх. Рег. № 102710 от 26.09.2024г., подадена от Първа инвестиционна банка АД срещу Определение № 13915 от 12.09.2024г. постановено по гр.д. № 974 по опис на СГС за 2023г.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението до частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3