Решение № 87 от 05.02.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Ботевград, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20231810200697 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

К. П. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Т., обл. В., ул. „***“ № *** е обжалвал в законния срок наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител. Представил е писмено становище чрез процесуален представител, който поддържа жалбата.

ВъззИ.емата страна – ОДМВР София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по 1 жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № ***/*** г., НП № ***/*** г., заповед № *** от ***г. на Директора на ОДМВР-София, справка КАТ за собственост на МПС, справка за нарушител/водач, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Б. А. П. – актосъставител и Д. Т. Д. – свидетел по акта, двамата служители при ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, се установява следната фактическа обстановка:

На *** г., в 22,35 часа, на АМ „Хемус“, при км 37, с посока на движение гр. София, свидетелите Б. А. П. и Д. Т. Д., полицейски служители при ОДМВР София, сектор Пътна полиция, при изпълнение на задълженията си по контрол и спазване на правилата за движение по Закона за движение по пътищата, спрели за проверка жалбоподателя К. П. К., който управлявал влекач „МАН“ с рег. № *** с максимално допустима маса 20500 кг и прикачено полуремарке с рег. № ***, с максимално допустима маса 39000 кг, и навлязъл и се движил в зоната на действие на пътен знак В4 при въведена забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона. При извършената проверка, водачът не представил свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него. За извършеното нарушение, свид. П. съставил против жалбоподателя АУАН № ***/*** г., за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на *** г., в 22,35 часа, на АМ „Хемус“, при км 37, с посока на движение гр. София, свидетелите Б. А.

П. и Д. Т. Д., полицейски служители при ОДМВР София, сектор Пътна полиция, при изпълнение на задълженията си по контрол и спазване на правилата за движение по Закона за движение по пътищата, спрели за проверка жалбоподателя К. П. К., който управлявал влекач „МАН“ с рег. № *** с максимално допустима маса 20500 кг и прикачено полуремарке с рег.

2

№ ***, с максимално допустима маса 39000 кг, и навлязъл и се движил в зоната на действие на пътен знак В4 при въведена забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона, в изпълнение на заповед № Р*** г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ София. При извършената проверка, водачът не представил свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него, поради което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 7 ЗДвП, му е наложил наказание глоба в размер на 300,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.1,2 ЗДвП, му наложил наказание глоба в размер на 10,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Б. А. П. и Д. Т. Д., от съставения АУАН и от всички приложени по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.

От заповед на АПИ РД № *** г. се установява, че към инкриминираната дата е била налична временна забрана за движение товарни автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак В-4 на АМ Хемус, в района на 34+220 дясно пътно платно в посока към гр. В..

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП:

В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от обективна и субективна страна жалбоподателят К. П. К., е осъществил състава на нарушението по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

От обективна страна на *** г., жалбоподателят - водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал товарен 3 автомобил влекач „МАН“ с рег. № *** с максимално допустима маса 20500 кг, собственост на фирма „***“ ЕООД, и прикачено полуремарке с рег. № ***, с максимално допустима маса 39 тона, в района на 37 км, в посока към гр. София, като е навлязъл след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12. 000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед № РД *** г. на АПИ. Съдът приема, че жалбоподателя е възприел забраната, тъй като според свидетелските показания, на които съдът дава вяра, е имало поставени поне осем - десет на брой пътни знаци през определено разстояние, които да указват въведената забрана. Забраната е разбираема за жалбоподателя, тъй като встрани от пътя е имало поставен пътен знак, осигуряващ своевременното му разпознаване и възприемане от участниците в движението. Този извод се подкрепя и от писмените доказателства, събрани по делото - Заповед за ВОБД № РД *** г. на АМ „Хемус“/, които съдът приема за обективни, достоверни и с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява изцяло. Ето защо твърденията на жалбоподателя, че нямало поставен пътен знак забраняващ навлизането на товарни автомобили по АМ Хемус, че е било тъмно и неосветено и не било възможно да се забележи пътния знак, указващ забраната, са категорично оборени от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 е императивна. Целта е да се задължат водачите да спазват предписанието на пътните знаци, за да се гарантира безопасността на всички участници в движението и неправилното изпреварване да се изключи като условие или причина за настъпване на пътно транспортно произшествие.

На водачите не е предоставена възможност да преценяват законосъобразността или целесъобразността на поставянето на пътните знаци, нито да нарушават предписанието им, а във всички случаи следва да се съобразят с тях.

Посочването на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е прецизно. Наличието на съответната маркировка /пътен знак/ е безспорно, както и несъобразяването на поведението на въззивника с нея, което е достатъчно за ангажирането на отговорността му за нарушение на това задължение, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока, този съдебен състав приема за неоснователни.

4

От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата установени с пътните знаци, въпреки това е навлязъл след забраняващ знак и не е съобразил поведението си с него.

Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание.

Правилно административно-наказващият орган е наложил наказание за нарушението в съответствие с предвидения в административно-наказателната разпоредба размер от 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, доколкото посочените наказания в санкционната норма на чл. 183, ал. 7 ЗДвП са с фиксиран размер и липсва възможност за оперативна самостоятелност при определяне на стойности различни от определените в сочената правна норма.

При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т. е. всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др. Що се отнася до вредните последици - в посочения смисъл, то такИ. са налице вследствие на деянието, извършено от жалбоподателя. По делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца.

Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния случай нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за законосъобразно и счита, че като такова същото следва да бъде потвърдено.

По нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

В конкретния случай се установява, че жалбоподателят не е носил в себе си и не е представил СУМПС от съответната категория, което съставлява нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който законов текст "Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за 5 управление на моторно превозно средство от съответната категория. ".

Съгласно ч. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП "Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. ". В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за това нарушение с глоба в размер на сумата от 10.00 лева, като в НП е дадено ясно фактическо описание на нарушението, при съответна правна квалификация. Ето защо не се установява наличие на основание за отмяна на обжалваното НП и в тази негова част – относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН такИ. се дължат в полза на ОДМВР София. ТакИ. не са претендирани от ОДМВР София, поради което и съдът не следва да се произнася.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-София, с което на К. П. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Т., обл. В., ул.

„***“ № *** за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 7 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева, като законосъобразно.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6