Решение № 16077 от 26.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16077 гр. С., 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110165299 по описа за 2024 година

Предявени са следните искове от И. Б. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „С. Г.“ № 73, ет. 1, ап. 3, срещу „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК: ***************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. 3“, бул. „А. М.“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20: главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № ******/03.10.2024 г., сключен между страните по делото – поради противоречие със закона; евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № ******/03.10.2024 г., сключен между страните по делото – поради заобикаляне на закона; евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. ал. 4 ЗЗД вр. чл. 143 за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6 от договор за потребителски кредит № ******/03.10.2024 г., сключен между страните – поради неравноправност; евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. ал. 4 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6 от договор за потребителски кредит № ******/03.10.2024 г., сключен между страните – поради противоречие със закона.

Ищецът твърди, че на 03.10.2024 г. сключил с ответното дружество „Ф. Б.“ ЕООД договор за потребителски кредит № ******, по силата на който му била предоставена в заем парична сума в размер на 250 лв., която следвало да върне в срок от 20 дни. Сочи, че уговореният ГПР бил в размер на 49,82 % и ЛП в размер на 2,24 %. В т. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ******* в полза на ответника. При сключването на договора за потребителски кредит не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция. След усвояването на сумата от 250 лв. ищецът установил, че му е начислена такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в общ размер от 1

61,90 лв. Твърди, че процесният договор за кредит бил недействителен, тъй като: нито в него, нито в ОУ не били посочени дължимите вноски по договора за поръчителство; сключването на договора за гаранция било задължително условие – в чл. 5.3. от ОУ било посочено като възможност за повишаване на кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явявало напрактика. Отделно от това твърди, че не е сключвал договор за поръчителство и такъв не му е бил предоставен. Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като не съдържал начина на изчисляване на ГПР и начисленото възнаграждение за поръчител не било включено при изчисляване на дължимия ГПР. Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни съображения относно това, че при формиране на ГПР следва да бъде включено и начисленото възнаграждение за поръчител. Твърди нищожност на договора поради неправилно посочен размер на ГПР, надвишаващ допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като: съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга – гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налагало на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът бил във вреда на потребителя, като не отговарял на изискването за добросъвестност и водел до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга. В условията на евентуалност твърди нищожност на клаузата на чл. 5 от договора за кредит поради неравноправност на същата. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни по подробно изложени съображения. Не оспорва сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание, по силата на който предоставил на ищеца в заем сумата от 250 лв., но счита, че същият не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Оспорва твърдението, че сключването на договор за поръчителство с ******* е било задължително условие за сключването на договора за кредит между страните по делото. Сочи, че чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без да имал задължение да избере именно ****к (Малта). Излага подробни аргументи относно това, че уговореното възнаграждение за поръчител не следва да се включва в размера на ГПР. Сочи, че договорът за поръчителство е сключен с друго юридическо лице – *******, поради което не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че на 03.10.2024 г. между страните е сключен процесния договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние със соченото в исковата молба съдържание (вкл. че в чл. 6 от договора е предвидено задължение за обезпечаване на договора за 2 кредит чрез поръчителство с трето лице „*******”), по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 250 лв., както и че възнаграждението/таксата за обезпечение с поръчителство не е включено при формиране на посочения в договора ГПР от 49,82 %. Посочените обстоятелства освен безспорния си характер се установяват и от приложените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Видно от приетия по делото договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ******/03.10.2024 г., страните – ищецът, в качеството му на заемополучател, и ответникът, в качеството му на заемодател, са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за кредит. По силата на сключения договор заемодателят се задължил да предостави на заемателя сумата от 250 лв., която заемателят се задължил да върне ведно със договорна лихва в размер на 5,60 лв., или общо 255,60 лв., в срок от 20 дни, с падеж 23.10.2024 г. Видно от чл. 3 и чл. 4 от договора, уговорен е лихвен процент от 2,24 % и годишен лихвен процент (ГЛП) от 49,82 %

Съгласно чл. 6 от договора, същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от ******* в полза на заемодателя. Предвидено е, че договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем. С одобряването от заемодателя на предосатвеното в негова полза обезпечение уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобяване на заема.

По делото е представен препис от договора за поръчителство, сключен на същата дата – 03.10.2024 г., видно от който ******* е поел задължение за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, за което в полза на гаранта е уговорено заплащане на такса (възнаграждение) в размер на 61,90 лв.

Уговореното заплащане в полза на дружеството – поръчител не се оспорва от ответника, като се оспорва факта, че сумата не следва да е част от ГПР по договора за кредит.

Видно е от приетите по делото разписки от 04.10.2024 г. и 07.10.2024 г. представени от ищеца и неоспорени от ответника, че по силата на процесния договор за заем, ищецът е получил от ответника сумата от 250 лв., а е върнал сумата от 317,50 лв.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че общо дължимата сума по процесния договор за заем при начисляване на таксата за поръчителство възлиза на 317,50 лв. Вещото лице е изчисло, че действителният размер на ГПР по процесния договор, като се включи в него и предвидената в договора такса за предоставяне на обезпечение, е в размер на 7741,79 %. Съгласно заключението към датата на сключване на проценсия договор, законната лихва е била в размер на 13,79 %, а максималният ГПР е бил в размер на 68,95 %, като вещото лице е изчислило, че действителният ГПР (с включена такса за поръчителство) надвишава 112,28 пъти размера на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

По предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да установи 3 следните обстоятелства: 1) сключването между него и ответника на договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. клаузата на чл. 6, предвиждаща обезпечаване на задълженията по договора чрез поръчителство от „*******” и начисляването на такса за гарант в твърдения размер; 2) сочените от него пороци на договора, водещи до нищожност на договора/процесната клауза – противоречие със закона и неравноправност.

В тежест на ответника е да докаже наличие на валидни и равноправни клаузи в процесния договор/процесната клауза, както и всички факти обстоятелства, на които основава своите искания или възражения, включително, че е предоставил на ищеца възможност да посочи свой поръчител, че сключването на договора за поръчителствоне не е задължително условие за сключване на договора за кредит, а се предоставя, ако потребителят е направил такава заявка при подаването на заявката за кредита – следователно и уговорката е индивидуално уговорена с потребителя, че е предоставил на потребителя преддоговорна информация (стандартен европейски формуляр) относно дължимата такса за поръчителство, ако потребителят избере поръчителство от *******; че при кандидатстване в интернет платформата му на ищеца като потребител е предоставена възможност за информиран избор дали да посочи поръчител или да избере *******, както и последиците от този избор, а именно – дължимостта на възнаграждение на поръчителя; сключването на договор за поръчителство между ищеца и *******, в т.ч., че ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договор за предоставяне на поръчителство, както и че е получил екземпляр от същия.

На първо място, съдът намира, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал.

3 ЗПК, а ответникът кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, спрямо който договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и чл. 143-147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.