Решение № 81 от 15.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. София , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Е.ия Колева в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София) като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600047 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.

С присъда № 260002 о т 26.1.2020 г. постановена по НОХД № 322 / 2020 г. Кюстендилски окръжен съд е признал подсъдимата Д. Й. В., родена на ******** година в гр.Дупница, българка, българска гражданка, неомъжена, с начално образование, безработна, неосъждана, за виновна в това, че във времето 08.11.2019 г. - 09.11.2019 г. в с.***, общ. *** умишлено е умъртвила П. Б. Й. от с.*** в къща негова собственост, находяща се в същото село на ул.“***“ № **, поради което и на основание чл. 115 от НК, във връзка с чл. 54 от НК и наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на 13 /тринадесет години/, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимата Д. Й. В. е била задържана с мярка за неотклонение “задържане под стража“, считано от 09.11.2019 г. до влизане на присъдата в сила.

1

Съдът се е произнесъл относно съдбата на веществените доказателства, като е постановено тези от тях, свързани с извършване на престъплението да се унищожат, а движимите вещи на пострадалия и подсъдимата да се върнат на правоимащите лица.

КОС се е произнесъл и по въпроса за разноските, като на основание чл.183, ал.3 от НПК е възложил същите в тежест на подсъдимата Д.В..

Срещу присъдата на окръжния съд е внесена въззивна жалба от адвокат Е. А. - служебен защитник на подсъдимата В.. В жалбата се оспорва правилността на присъдата. Според защитата, от събраните по делото доказателства не може да се установи по несъмнен и категоричен начин, че смъртта на пострадалия е била причинена умишлено от подсъдимата нито с пряк, нито с евентуален умисъл. Формулирано е искане да бъде отменена присъдата на КОС и постановяване на нова въззивна присъда, с която подс.Д.В. бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и обвинение.

Доказателствени искания не са формулирани от жалбоподателя.

В депозирано писмено допълнение към въззивната жалба защитникът на подсъдимото лице допълва оплакванията, като след запознаване с мотивите на първия съд посочва съществени противоречия в тях, свързани със субективната страна на престъпния състав и в частност разкрива нарушения на материалния закон при обсъждането на формата на вината на подсъдимата- приет от първата инстанция като пряк умисъл, в проявна форма на евентуален. В тази връзка излага възприетите от правната теория постановки относно разновидностите на умисъла. Защитникът поддържа, че е важно да се установи какъв е бил целеният от подсъдимата резултат в момента на нанасяне на удара и в кой момент същата е осъзнала възможността за настъпване на смъртта на пострадалия. Изтъква се, че ударът с нож, нанесен от подсъдимата е попаднал на място, където възможността да бъде засегнат жизненоважен орган е малка. Поддържа се, че подсъдимата не е желаела настъпването на смъртта на пострадалия Й., а по-скоро да го нарани, да му причини болка. Ето защо защитникът поддържа становище, че се касае 2 за причинена смърт по непредпазливост, в резултат на умишлено нанесена телесна повреда. На отделно място, излага се, че съдът не е отчел самопризнанията на подсъдимата, нито оказаното от нея съдействие.

Поддържа се искането за оправдаване на подсъдимата В. по повдигнатото и обвинение за престъпление по чл. 115 от НК.

Внесена е въззивна жалба и от гражданския ищец Н. Б. Д., чрез повереника и адвокат К.Й. С., против присъдата на КОС в частта, с която е отхвърлен предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата над уважената част 15 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева. В жалбата се поддържа, че присъдата е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и необоснована в обжалваната част.

Изтъква се установената по делото близост между пострадалия П. Й. и неговата сестра – гр.ищец Н.Д., обстоятелствата, свързани с техните отношения на емоционална връзка и взаимопомощ. Иска се изменение на присъдата в гражданскоправната част, чрез уважаване на пълния размер на предявената искова претенция, с присъждане направените разноски в двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимата Д.В. се явява, доведена от Затвора Сливен. Явява се и служебният защитник а.А., който поддържа жалбата. Изтъква, че в хода на съдебното следствие е останал недоказан прекият или евентуалният умисъл за извършване на престъпление по чл. 115 от НК. Взема отношение по жалбата на гражданския ищец, като заема становище, че окръжният съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е присъдил справедливо обезщетение, поради което и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.

В лична защита, подсъдимата Д. Й. В. заявява, че поддържа заявеното от защитника.

Според прокурора от САП жалбата на защитника на подсъдимата е неоснователна, за наличието на умисъл за причиняване смъртта на пострадалия са събрани категорични доказателства както на досъдебното, така и в съдебното производство пред първата инстанция. Изтъква, че ударът, нанесен с нож е попаднал в пострадалия П. Й., в близост до сърцето и е засегнал жизненоважна артерия, при което в резултат от остра кръвозагуба е настъпила смъртта на пострадалия. Посочва, че с оглед силата на нанасяне на удара се 3 доказва умисъл за умъртвяване, а присъдата е правилна и законосъобразна.

Представителят на обвинението заявява становище за основателност на въззивната жалба на гражданския ищец.

Повереникът на гражданския ищец адв. С. поддържа внесената жалба против присъдата в гражданскоправната част. Според него присъдата на ОС- гр. Кюстендил е неправилна и незаконосъобразна, тъй като в мотивите съдът неправилно е посочил, че въпреки че са брат и сестра пострадалият Й. и гражданският ищец Д. имат отделни доходи, то тези доходи не били животоподдържащи за всеки един от тях. Повереникът се позовава на свидетелските показания, от които е установено, че пострадалото лице не е бил семеен и със сестра си са имали по тесни връзки. Пледира за изменение на присъдата в обжалваната част, като бъде уважена изцяло претенцията в предявения размер от 50 000 лева.

В упражняване правото си на последна дума подс.В. заявява, че не знае, че иска помалко наказание от наложеното и.

***

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК , установи, че първоинстанционният съд, в мотивите на присъдата си правилно е установил и изложил фактическата обстановка. Следва да се отбележи, че възприетото от окръжния съд в присъдата напълно кореспондира с фактическите твърдения изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Това е съвсем закономерно, тъй като, от една страна, страните по делото не са изразили каквито и да е възражения против фактическите рамки на обвинението, но и поради очевидния факт, установим при запознаване с материалите по досъдебното производство, че твърденията на прокурора в обстоятелствената част почиват предимствено на дадените от обвиняемата, след привличането и в това качество, пълни и подробни обяснения.

Въззивният съдебен състав възприема фактическите констатации в присъдата, като на свой ред, без да възпроизвежда детайлно фактическата обстановка, счита за установени и доказани следните факти, относими към предмета на делото:

Подсъдимата Д.В. е неосъждана, с българско гражданство, от ромски произход.

Живее в гр. ***, кв. “***”. Учила до 5 клас и живеела при сестра си – св. В. Е., която се занимавала с проституция. Подсъдимата се издържала, като също предлагала платени секс 4 услуги и така получавала храна и дребни парични суми.

Пострадалият П. Б. Й., с прякор ,***", бил бивш миньор, пенсионер, живеел сам в собствена къща в с. ***, общ. *** Свидетелите по делото Й. С., с прякор „***" и Н. Г., с прякор „***", били стари приятели с пострадалия И.. Пострадалият и св. С. периодично ползвали платени секс услуги от лица с ромски произход.

На 08.11.2019 г. преди обяд, след уговорка по телефон, св. Г. и пострадалият Й. тръгнали за гр. Дупница, за да си вземе пострадалият пенсията, която се изплаща на тази дата. Пътували с МПС на св. Г., управлявано от него.

По това време св.Й. С. се намирал в гр.Дупница, кьдето отишъл да си плати телефоните и отишъл на кооперативния пазар в Дупница да пие едно безалкохолно. В близост до това място, кьдето обичайно стояли проститутки, била подсъдимата Д.В., която отишла при св.С., поискала и той й дал цигара. Подсъдимата се върнала втори път и му казала, че останалите момичета, с които стояли наблизо, са й взели цигарите. Тогава св.С. я попитал дали е свободна и тя казала, че е свободна, след което се уговорили за тарифата на секс услугата - 20 лв. Понеже той нямал кола, решил с такси да отидат в къщата на пострадалия Й. в с.***, но решил преди това да се обади на пострадалия по телефона, за да провери дали си е в къщи, при което Й. му казал, че пътува за гр.Дупница със св.Н.Г.. По телефона св.С. и пострадалият Й. се уговорили да се срещнат на кооперативния пазар в гр.

Дупница. Докато дойдат пострадалият и св.Г., св.С. и подсъдимата отишли на пазара, където св.С. купил кюфтета и картофки за храна на подсъдимата, както и кола, вода и кутия цигари.

След около 20 минути пострадалият Й. и св.Г. отишли на пазара при св.С. и подсъдимата. Четиримата се качили в колата на св.Г. и потеглили към къщата на пострадалия Й. в с.***. Като стигнали в центъра на с.***, св.С. слязъл от колата, за да вземе мотора си, който сутринта бил оставил там и пристигнал с мотора в къщата на пострадалия.

Пострадалият, св.С. и подсъдимата влезли в къщата на пострадалия, пострадалият започнал да пие ракия. Св. Г. останал в двора на къщата на пострадалия да бере дюли. Св.С. и подсъдимата се качили в стая на втория етаж, където правили секс и св.С. заплатил на подсъдимата уговорените 20 лв. След това слезли на долния етаж в същата стая и заварили пострадалият да си пие ракията, а св. Н. Г. още бил на двора.

Подсъдимата искала да си ходи и св.С. й предложил да я изпрати на автобуса. Като застанала обаче на вратата на стаята, подсъдимата попитала св.С. дали неговият приятел, т.е. пострадалият П. Й. ще иска тя да остане. Св.С. й казал те да се разберат и след като се уговорили подсъдимата да прави секс с пострадалия, за което той да й заплати 20 лв.,подсъдимата останала. След това св.С. си тръгнал с мотора за вкъщи, тъй като носел храна за майка си. Св. Г. също си тръгнал.

Като останали сами с пострадалия Й., той седял на леглото отстрани до масата, а подс.В. седяла на стола до вратата от дясната страна на масата в стаята на пострадалия. Й. пиел ракия, без да яде. Подсъдимата огладняла и яла от донесената от гр.Дупница храна, като пила и известно количество вино, разредено с лимонада. На масата бил остатъка от храната, закупена от св. С. в гр. Дупница, имало пепелник с цигари, чаши, кухненски нож с остър връх, един режещ ръб, с обща дължина около 19-20 см при дължина на острието около 11 см и широчина в най- широката му част около 11-12 мм. Пострадалият Й. на няколко пъти ставал от леглото и излизал от стаята

При едно от излизанията си от стаята донесъл 20 лв. на цяло. Оставил ги в чекмеджето на масата пред него. Казал на подс.В.: „Ето тия 20 лв. ся да спиш, да правиш 5 секс с мене. Утре като си тръгнеш, ще ти ги дам."

Приблизително до полунощ подсъдимата седяла на стола до вратата отдясно на масата, а Й. - на леглото. За времето се информирала от показанията на часовника над вратата на стаята. В един момент пострадалият се съблякъл пред подсъдимата чисто гол, седнал на леглото, което било от лявата страна на масата. Подсъдимата видяла, че Й. отзад на гърба има татуирана гола жена, както и че има татуировка и на члена.