Определение № 387 от 28.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 387 гр. Пловдив, 28.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20255000600466 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, вр. чл.407, ал.1 от ГПК.

С Разпореждане № 969/26.08.2025 г., постановено по НОХД № 504/2022 г., Окръжен съд – Стара Загора е оставил без уважение молбите на частните обвинители и граждански ищци Д. Н., С. П. и С. И., чрез повереника им адв.

П. К., за издаване на изпълнителни листове за неизплатени суми по делото, представляващи присъдени обезщетения за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законните лихви и разноски в наказателното производство.

В законоустановения двуседмичен срок по чл.407, ал.1 от ГПК срещу съдебния акт е постъпила частна жалба от повереника на гражданските ищци и частни обвинители адв. П. К., с оплакване на неправилност и незаконосъобразност на постановеното разпореждане. Иска се да бъде отменено постановеното от първоинстанционния съд разпореждане и да бъде издден изпълнителен илст за присъдените на частните обвинители и граждански ищци Д. Н., С. П. и С. И. обезщетения за причинени неимуществени вреди с влязлата в сила присъда, съответно в размер на 80 000 лева за първата, 100 000 лева за втората и 60 000 лева за третия граждански ищец, ведно със законната лива върху всяка една от посочените суми, както и 1 разноски в размер на 20 403 лева за С. П. и С. И., както и 20 412 лева за Д. И., в които суми са включени и направените разноски за адвокатско възнаграждение за образувани производства за обезпечаване на бъдещи изпълнителни производства и такси.

В законовия срок е постъпило писмено възражение от осъдния В. М. В., чрез ав. К.К., с което се изразява становище, че всички присъдени суми са заплатени на гражданските ищци, в потвърждение на което по делото са представени платежни нареждания от 11.07.2025 г. и от 14.07.2025 г. Иска се от съда да бъде отхвърлена частната въззивна жалба и да се остави в сила постановеното от ОС-Стара Загора разпореждане .

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите в жалбата и постъпилото възражение от осъденото лице, чрез процесуалния му представител и след извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в превидения в закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. По същество същата е частично основателна, като съображенията в тази насока са следните:

С присъда № 35/ 26.06.2023 г. по НОХД № 504/ 2022 г. по описа на ОС Стара Загора подсъдимият В. М. В. е признат за виновен , за това, че на 24.03.2021 г. в гр.С. З. умишлено умъртвил С.С.И.., поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 54 НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 13 (тринадесет) години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, като е признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал.1, т.9, във вр. чл.115 от НК- за това деянието да е извършено предумишлено. Със същата присъда подсъдимият В. е бил осъден да заплати на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди, както следва: на С. Н. П., сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане; на С. Г. И., сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане 2 на Д. Т. Н., сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражднаските ищци и частни обвинители и разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на поверени, както следва: на Д. Т. Н., сумата от 19 412 лв.

/деветнадесет хиляди четиристотин и дванадесет лева/, на С. Н. П. сумата от 19 403 лв. и на С. Г. И. сумата от 19 403 лв.

С Определение № 603 от 14.07.2023г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, Окръжен съд- Стара Загора е присъдил на всеки един от пострадалите по 12 000 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение в досъдебната фаза на наказателното производство.

Постановената първоинстанционна присъда е била обжалвана пред Апелативен съд- Пловдив от гражданските ищци относно размерите на присъдените обезщетения, като е направено искане да бъдат уважени гражданските искове в пълните размери, предявени пред съда – по 150 000 лв за всеки един от тях.

С решение № 98 от 14.06.2024г. по ВНОХД №431/2023г. въззивният съд е изменил присъда № 35/26.06.2023г., постановена по НОХД № 504/2022г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, като е увеличил наказанието на подсъдимия В. М. В. на петнадесет години „лишаване от свобода“, потвърдил присъдата на първата инстанция в нейната гражданскоосъдителна част и не е уважил претенциите за увеличаване на размера на определените обезщетения, за които подсъдимият В. е бил осъден.

Със постановеното решение въззивната инстанция е изменила присъдата в частта за разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в съдебната фаза, поради прекомерност, като е намалил същите на 8 000 лв. за първата инстанция и на 3 000 лв. – за втората инстанция, за всеки един от тримата - Д. Н., С. П. и С. И..

С Определение № 237 от 14.06.2024 г., постановено по ВНОХД № 431/2023г., въззивният съд е намалил размера на присъдените на пострадалите разноски за процесуално представителство от повереник на досъдебното производство на по 2 000 лева за всеки един от тях.

3

На 07.07.2025г. с Решение № 339 / 07.07.2025г. ВКС е оставил в сила решението на Апелативен съд- Пловдив.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав достигна до следните фактически и правни изводи:

В хода на развилото се наказателно производство на гражданските ищци са присъдени следните суми: обезщетение за неимуществени вреди, 100 000 лв. на С. Н. П., 60 000 лв. на С. Г. И. и 80 000 лв. на Д. Т. Н..

Присъдени са и разноски за всеки един от тях в размер на: 8000 лв.разноски пред първоиинстанционния съд, 3000 лв. за въззивната и 2000 лв. за процесуално представителство в досъдебното производство, т.е. по 13 000 лв. за всеки от тях.

С молба вх. № 9210 от 14.07.2025г. осъденото лице В. В., чрез адв. С. С., е представил 9 броя платежни нареждания от 11.07.2025г. за изплатени суми на гражданските ищци, с посочено в тях правно основание, както следва:

На С. Н. П. – 100 000 лв., „главница обезщетение по НОХД 504/22г.“, 50 746,22 лв. „законна лихва“, 12 000 лв. „разноски“. С платежно нареждане от 14.07.2025 г. е преведена по банков път сумата от 1000 лв., която е с правно основание „разноски“, или общо 163 746, 22лв.

На С. Г. И. - 60 000 лв., „главница обезщетение по НОХД 504/22г.“, 29 334,63 лв. „законна лихва“, 12 000лв. „разноски“, всички с банков превод на 11.07.2025 г., а сумата от 1000 лв - „разноски“ е преведена на 14.07.2025 г., или общо 102 334,63 лв.

На Д. Т. Н. – 80 000 лв., „главница обезщетение по НОХД 504/22г.“, 40 596,98 лв. - „законна лихва“, 12 000лв. - „разноски“, всички преведени на 11.07.2025 г., а на 14.07.2025 г. е извършен превод на сумата от 1000 лв. „разноски“, или общо 133 596,98 лв.

Разгледани по същество, оплакванията за неправилност на обжалваното разпореждане на Окръжен съд- Стара Загора, въззивната инстанция приема за частично основателни, по следните съображения:

Съгласно чл. 406, ал. 1 от ГПК , по молбата за издаване на изпълнителен лист съдът проверява редовността на акта от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В случая такъв акт се явява влязлата в сила присъда, постановена в наказателното производство. След 4 като се увери, че правото на принудително изпълнение е възникнало, съдът следва да провери в полза на кого и срещу кого съществува вземането, т.е. активната и пасивната легитимация, и дали вече не е издаден изпълнителен лист между същите лица въз основа на същото изпълнително основание. В конкретния случай, такъв не е издаван и депозираната молба се явява първа по ред. На последно място е необходимо да се изследва налице ли е подлежащо на принудително изпълнение вземане от страна на кредиторите.

При извършеия анализ на последната предпоставка съдът установи, че на 11.07.2025 година по банков път са били преведени присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди и на тримата граждански ищци. Въззивният съд като съобрази размера на присъдените обезщетения, дължимата законна лихва, считано от датата на извършване на деликта (деянието) - 24.03.2021г. до окончателното изплащане на главницата по присъденото обезщетение, която е несъмнено установена от представените платежни нареждания с дата 11.07.2025 година, достигна до извод, че присъдената законна лихва не е изплатена в цялост. Същата бе служебно изчислена чрез правноинформационна система „Апис-Финанси“ за посочения по-горе период. В този смисъл първоинстанционният съд е извършил некоректни изчисления. По отношение на законната лихва върху главницата (присъденото обезщетение) са изплатени следните суми на 11.07.2025 година:

-на С. П.- 50 746,22 лева (с пл. нареждане от 11.07.2025 г) при дължима 51 260,44 лева;

-на С. И.- 29 334,63 лева при дължима сума от 30 756,28 лева;

-на Д. Н.- 40 596,98 лева при дължими 41008,36 лева, от което се налага извод, че следва да бъдат издадени изпълнителни листове за разликата от тези суми.

С платежни нареждания от 11.07.2025 година са преведени изцяло сумите за дължимите обезщетения и на тримата граждански ищци – С. П., С.

И. и Д. Н., както и сумите за разноски от по 12 000 лева на всеки един от тях.

На 14.07.2025 година е извършен превод и на сумата от по 1 000 лева, с което изцяло е изплатена сумата за всеки един от тях за разноските за повереник.

По отношение на релевираните претенции в подадената от гражданските ищци и частни обвинители въззивна жалба за присъждане на направени „разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за допускане обезпечение 5 на бъдещ граждански иск, за образуване на изпълнително дело и съответни такси.“ в размер на 7403лв. в полза на С. П., 7403 лв. в полза на С. И. и 7412лв в полза на Д. Н., то същите са несъотносими към настоящото производство и като такива са неоснователни.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд намира подадената частна въззивна жалба за частично основателна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Разпореждане № 969/26.08.2025 г., постановено по НОХД № 504/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

ДА СЕ ИЗДАДАТ изпълнителни листове, както следва:

-на гражданския ищец С. Н. П. за сумата от 515,22 лева;

-на гражданския ищец С. Г. И. за сумата от 1 421,65 лева и -на Д. Т. Н. за сумата от 411,38 лева, всички представляващи разликата между присъдената и изплатена законна лихва върху главницата (обезщетението за неимуществени вреди), като за разликата до пълния претендиран размер го ОСТАВЯ В СИЛА.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 387 гр. Пловдив, 28.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20255000600466 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, вр. чл.407, ал.1 от ГПК.

С Разпореждане № 969/26.08.2025 г., постановено по НОХД № 504/2022 г., Окръжен съд – Стара Загора е оставил без уважение молбите на частните обвинители и граждански ищци Д. Н., С. П. и С. И., чрез повереника им адв.