Решение № 1623 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1623 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20261110200967 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332-001557 от 06.02.2025 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на Л. Р. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.

Недоволна от НП е останала И., която го обжалва в срок. В жалбата сочи, че не е съгласна с издаденото наказателно постановление. Твърди се неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалното право. Сочи се, че деянието е случайно, както и че не било извършено виновно. Твърди се, че нарушението не било описано по изискуемия от ЗАНН начин. Иска се отмяната на издаденото НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се и представлява.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно заседание в лицето на юрк. С. М.. Тя иска издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 20.01.2025 г., около 17:50 часа, жалбоподателят И. управлявала лек автомобил „***“ с рег. № *********, като се движила в гр. София, по ул.

„Велчо Атанасов“, с посока от ул. „Юндола“ към ул. „Блага Димитрова“. На кръстовището с ул. „Блага Димитрова“ И. предприела маневра десен завой.

Ул. „Блага Димитрова“ била с две платна, еднопосочна, като в дясната страна на пътното платно, считано по посока на движение на жалбоподателя, имало плътен ред паркирани автомобили и така имало напрактика едно свободно платно за преминаване на превозни средства по посочената улица. И. завила надясно. Същата не видяла съществуваща дупка на пътя, която се намирала до левия бордюр на посочената улица, като била точно до тротоара и до нея имало комуникационни шахти. Последвало попадане на автомобилната предна лява гума в посочената дупка, в следствие на което предната лява гума на автомобила се пръснала (пробила), ударена била алуминиевата джанта, дори част от предната броня била отчупена, тъй като дупката била дълбока.

На мястото била изпратена полиция, като полицейските служители тествали с дрегер водача за употреба на алкохол и пробата била отрицателна.

На водача бил съставен АУАН, тъй като свидетелят З. приел, че е налице несъобразена с пътните условия скорост, която е станала причина за самокатастрофирането на автомобила. Актът бил връчен на лицето срещу подпис, като същата обективирала възражение, че преди удара се е движила с около 5 км/ч.

На базата на издадения АУАН, АНО е издал и обжалваното НП № 254332-001557 от 06.02.2025 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл.

20, ал. 2 от ЗДвП, на Л. Р. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели – В. З. и Б. М., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, включително снимковия материал, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът намира, че 2 показанията на посочените свидетели са еднопосочни и се подкрепят от писмените доказателства по делото, поради което им дава вяра изцяло.

Напрактика свидетелят М. е очевидец на деянието. Същият заяви пред съда, че дупката не е можела да бъде избегната, тъй като дясната част от пътното платно била заета от паркирани автомобили ив тъмната част на денонощието е нямало как обективно да се види посоченото препятствие.

Съдът намира, че показанията на М. следва да бъдат кредитирани изцяло, защото те намират пълна опора в писмените доказателства и особено в снимковия материал по делото.

Съдът намира, че служителят на ОПП З. е видял само последиците от процесното ПТП, поради което не следва да се кредитрат изявленията му, че причина за процесното ПТП е несъобразена скорост. Още повече, че тя не е доказана по никакъв начин, а тъкмо напротив, има данни по делото, че при самото завиване, когато е настъпил и ударът в дупката, колата на И. се е движила с около 5-10 км/ч, което не може да окачестви скоростта като несъобразена, нито като превишена.

Съдът не е съгласен с констатацията в АУАН и НП, че причина за инцидента е несъобразена скорост. Такива данни по делото няма, поради което тази констатация е напълно неправилна и несъответна на събрания доказателствен материал по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че издадените АУАН и НП съдържат всички законоустановени реквизити, връчени са редовно на нарушителя и са издадени от компетентни органи.

Налице е обаче недоказаност на нарушението, което е довело до прилагане на материалния закон по неправилен начин.

Както бе посочено, съдът намира, че не са налице никакви доказателства, от които да се заключи, че е било налице движение на автомобила с несъобразена скорост. Това означава, че деянието не е доказано, защото един от елементите от обективната му страна не е доказан. Поради това, съдът 3 намира, че неправилно АНО е приел, че въобще е извършено нарушение.

Съставянето на АУАН за процесния инцидент, при положение, че няма доказано движение с несъобразена скорост, е израз на полицейски произвол и той не може да бъде толериран.

В конкретния случай, ПТП е настъпило поради невъзможност да бъде избегната въпросната дупка, т.е. поради лоша инфраструктура, за което вина жалбоподателят не може да има. Въпросното препятствие не представлява предотвратимо такова, което се вижда ясно и от снимковия материал, не е било означено по никакъв начин като налична опасност на пътя и по този начин не може да се приеме, че водачът е следвало да го съобрази.

Именно тези изводи водят съда до крайното становище, че НП е изцяло незаконосъобразно, защото е издадено за недоказано и несъществуващо административно нарушение. Това налага неговата отмяна.

Доколкото са претендирани разноски от жалбоподателя, съдът намира, че следва да присъди такива, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, които следва да възлизат на 204,52 евро. Съдът намира, че това възнаграждение е съответно на правната сложност на делото и на броя на проведените съдебни заседания, поради което не може да се счита прекомерно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Н П № 25-4332-001557 от 06.02.2025 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл.

53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на Л. Р. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на Л. Р. И., с ЕГН **********, сумата от 204,52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за 4 изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5