Решение № 30 от 16.01.2023, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 60/2022
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 16.01.2023
- В сила
- 16.05.2023
- Състав
- Иван Режев
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 408 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 107, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 395 · Кодекс за застраховането
- чл. 403 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
- §1, т. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 216, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 205, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. С., 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530100060 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищецът - твърди в исковата си молба, че към 02.01.2020 г. бил собственик на л.а. марка „-“, модел „-“, с рег. № - и номер на рама: -, цвят „-“. За същия била сключена между страните имуществена застраховка със срок на застрахователно покритие от 05.01.2019 г. до 04.01.2020 г., която била обективирана в застрахователна полица „каско“ на МПС № -, по опис на ответника. Застрахованото имущество било представено за оглед пред застрахователя на 18.03.2019 г., като по него не били установени каквито и да било щети или липси. На 02.01.2020 г., на паркинг пред дома му в -, ищецът установил, че по този му автомобил били налице увреждания, които представлявали покрит застрахователен риск по договора за имуществено застраховане. За настъпилото застрахователно събитие, в предвидения в закона и договора срок, на същата дата - 02.01.2020 г., ищецът уведомил ответника чрез отправяне на писмена застрахователна претенция от същата дата, по която била заведена щета с вх. № 0201-000014/2020-01 по описа на ответника. В претенцията бил посочен начин на обезщетяване - „експертна оценка“ и предоставена банкова сметка, по която да бъдело заплатено застрахователното обезщетение. Всички изискуеми от ответника документи за завеждане на застрахователната претенция и установяване на събитието били предоставени под опис при завеждане на последната. На 02.01.2020 г. от страна на ответника бил извършен първоначален оглед на увреденото имущество, както и допълнителен такъв на 09.01.2020 г. Установените от негова страна увреждания и липсващи части, били, както следвало: 1). предна броня - боя; 2). преден ляв фар - подмяна; 3). капачка дюза ляв фар - липсваща; 4). капачка дюза фар десен - липсваща; 5). врата предна дясна боя; 6). въздухоотвод към радиатор - подмяна; 7). подкалник преден ляв - подмяна.
1
Стойността на действително претърпяната от ищеца и подлежаща на обезщетяване вреда била в общ размер на 5000 лева. Въпреки че всички изисквания на КЗ и застрахователния договор били изпълнени, получил отказ от ответника за изплащане на застрахователно обезщетение от 21.01.2020 г. Мотиви за същия се явявали, както непредставянето на официални документи от ищеца, така и невъзможността уврежданията да били настъпили от конкретно застрахователно събитие. Въпросният отказ се явявал незаконосъобразен и протИ.речал на чл. 408 КЗ. Доколкото се касаело за имуществено застраховане, застрахователят бил длъжен да заплати всички претърпени вреди от страна на застрахования, като задълженията на последния били единствено да го уведоми и предприеме съответните мерки за ограничаване на вредите върху застрахованото имущество. След намалението от изричния пълномощник на ищеца на размера на предявения иск със становището му от 09.11.2022 г. по делото, искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3301 лева за главница от неплатено застрахователно обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ по сключен със застрахователна полица № -, с валидност до 04.01.2020 г., застрахователен договор за горепосочената имуществена застраховка, за обезщетяване на нанесени повреди по застрахования горепосочен л.а. и законна лихва върху тази главница от 06.01.2022 г. до изплащането й, както и разноските по делото.
Ответникът З. заема становище за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявения иск, който моли съда да отхвърли изцяло, евентуално частично, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощниците му в подадения в срок отговор и в представени по делото писмени становища.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
На 04.01.2019 г., с представената застрахователна полица № -, страните са сключили, при представените общи условия, договор за имуществена застраховка „пълно каско“ на собствения на ищеца до продажбата му на трето лице на 27.04.2022 г., с представения на вещото лице договор с нотариална заверка на подписите на помощник-нотариус по заместване И.П. на нотариус Р.Б. - лек автомобил, с марка и модел: „- -“, с рег. № - (л. 7, 1931 и 111). Предмет на този договор е застраховане на настъпването в периода на действието му от 05.01.2019 г. до 04.01.2020 г. на посочените чл. 6 от общите му условия застрахователни събития/покрити рискове (л. 19). В застрахователната полица страните са уговорили още, че застраховката влиза в сила след оглед и заснемане на представеното за застраховане МПС от застрахования или упълномощено от него лице (л. 7). По делото обаче няма данни същото МПС да е било огледано и заснето от представител на ответния застраховател при сключването на тази застраховка на 04.01.2019 г. Представен е от ищеца само протокол за огледа му от представител на ответния застраховател на 18.03.2019 г., и то след отбелязания в него ремонт, за който по делото няма данни в какво се е състоял (л. 8).
2
По делото ищецът, чиято е тук според чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест, не представи и няма и доказателства в подкрепа на твърденията му в исковата му молба, да е установил на 02.01.2020 г. на паркинг пред дома му в -, че по този му застрахован автомобил са били налице посочените така в исковата му молба увреждания и липсващи части, които да представляват покрит застрахователен риск по сключения с ответника горепосочен договор за имуществената му застраховка, а именно: 1). предна броня – боя; 2). преден ляв фар – подмяна; 3). капачка дюза ляв фар – липсваща; 4). капачка дюза фар десен - липсваща;
5). врата предна дясна - боя; 6). въздухоотвод към радиатор - подмяна; 7). подкалник преден ляв – подмяна. В тази насока ищецът е представил с исковата си молба по делото само връчено му на 02.01.2020 г. от представител на ответния застраховател уведомление за необходимите документи за завеждане на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по процесната застраховка (л. 9). От последното обаче се установява само, че на 02.01.2020 г. ищецът е представил, а подписалият го представител на ответника е приел за оглед този му автомобил, свидетелството за регистрацията му, контролен талон със знак за технически преглед, свидетелство за управлението му, удостоверение за валидна банкова сметка на ищеца и допълнителен оглед след разглобяване за уточняване пълния размер на вредите, и нищо повече.
От представения опис – заключение по щета на 02.01.2020 г. се установява още, че подписалото го вещо лице на ответния застраховател е установило при извършения от него оглед на 02.01.2020 г. на процесния застрахован автомобил на ищеца следните му увредени части и начин на ремонта им, а именно: „броня предна – боя, фар ляв – подмяна, капачка дюза фар ляв – липсваща, капачка дюза фар десен – липсваща, врата предна дясна – боя, като в същия протокол е отразено, че е необходим и допълнителен оглед на „основаната на предната броня и други“ (л. 10). От представения опис – заключение по щета на 09.01.2020 г. се установява още, че подписалото го вещо лице на ответния застраховател е установило при извършения от него на 09.01.2020 г. допълнителен оглед на същия автомобил и следните му увредени части и начин на ремонта им, а именно: „въздуховод към радиатори – подмяна и подкалник преден ляв, пвц – пр. част - подмяна (л. 11).
По делото е назначена съдебно - автотехническа експертиза (САТЕ), а поради оспорването й от пълномощника на ищеца – и нова съдебно - автотехническа експертиза (НСАТЕ), определените да изготвят които експертизи вещи лица са представили заключения. От същите съдът възприема само т. 1 и 2 (последната само в частта й за посочените в таблицата вреди), 8 и 9 от ПЗСАТЕ (с изключение на т. 1 и 9 от последното в частите им, в които изготвилото го вещо лице е заключило, че уврежданията в най-ниската степен на предната дясна врата на процесния автомобил, не кореспондират с вида и степента на останалите му увреждания, защото в тази му част същото заключение е необосновано, доколкото вещото лице не сочи данни за това му заключение, и протИ.речи на възприетото от съда в тази му част, като неоспорено от страните и обосновано, т. 3 и 4 на ЗНСАТЕ, в които вещото лице е посочило в приложение № 2, че е технически възможно да се удари и тази дясна врата в обекти, каквито обаче по делото няма данни да е имало и да са причинили 3 това й увреждане), и т. 1-5 и 7-8 от ЗНСАТЕ, а не възприема останалите части от т. 2-7 на ЗПСАТЕ (защото за отговорите на същите вещото лице с оглед овехтяването на автомобила, който към датата на увреждането е бил на 14 години, само данни за части втора употреба и такива от алтернативни доставчици, което протИ.речи на последователната практика на ВКС, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума, като същото обезщетение се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностният еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като при настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на събитието, като изрично е акцентирано още, че при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, защото последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност – така и Р 60135-2021-II т.о. и посочените в него решения) и т. 6 ЗНСАТЕ (защото в същата точка вещото лице напълно необосновано е посочило категорично, въз основа на „данните по делото“ - механизъм на процесното събитие, а по делото няма никакви данни, нито твърдения на ищеца, за настъпване на 02.01.2020 г. на каквото и да било застрахователно събитие и неговият механизъм, което да е причинило констатираните при огледите на вещото лице на ответния застраховател увреждания на и липса на части от процесния застрахован автомобил, а посочените от вещите лица във възприетите от съда т. 1 на ПЗСАТЕ и т. 3-4 на ЗНСАТЕ механизми за настъпване на тези увреждания и липси, са само технически възможности за настъпването им, а не и обосновани от налични доказателства по делото заключения на същите вещи лица за настъпване на конкретно застрахователно събитие на 02.01.2020 г., което сигурно да е обусловило в пряка причинна връзка тези вреди и липси).
От възприетите горепосочени части на ПЗСАТЕ и ЗНСАТЕ се установява, че в материалите по делото няма представен документ, от който да може да се установи механизма за получаване на описаните увреждания на процесния автомобил, като в исковата молба се твърди, че ищецът установил на 02.01.2020 г. уврежданията му пред паркинг на дома му, които според него представляват покрит от застраховката риск, която информация обаче не дава основание на вещото лице за изводи къде, как и поради какви причини са настъпили тези увреждания, като според вещото лице, на база технически анализ може да се приеме, че те са настъпили в паркирано положение на този му автомобил при удар от друг автомобил, което обаче е само един от възможните механизми за причиняването им, като със същата степен на вероятност има според вещото лице и други възможни такива механизми за получаване на същите увреждания, включително и при движение на самия процесен автомобил с ниска скорост на преден ход (т. 1 ПЗСАТЕ, л. 60). Констатираните при същия автомобил, по вид и степен, увреждания и липса на части, при огледите му на 02.01.2020 г. и на 09.01.2020 г. от вещото лице на ответния застраховател, са: броня предна – боя, фар ляв – нов, капачка дюза фар ляв – липса, капачка дюза фар десен – липса, най-ниска 1-ва степен на 4 увреждане на врата предна дясна, въздухозаборник радиатори пвц – нов и подкалник преден ляв пвц (таблица ПЗСАТЕ, л. 61). Пазарната стойност на тези вреди, към твърдяната от ищеца дата 02.01.2020 г. на установяването им от него, е 3301 лева - при възстановяването им с оригинални части и 2350 лева - при възстановяването им с алтернативни части (т. 1-2, 5 и 8 ЗНСАТЕ, л. 111-113). От техническа гледна точка е възможно тези вреди да настъпят от едно ПТП, като според изготвилото ПЗСАТЕ вещо лице - за това е достатъчно да настъпи челен удар, който трябва да е обаче с ниска скорост, а според изготвилото ЗНСАТЕ вещо лице - за да настъпят всички вреди, този удар следва да е настъпил по посочения в приложение 2 на заключението му начин, и при наличие на посочения обект, а по делото няма данни да е бил налице такъв обект (т. 8-9 ПЗСАТЕ, л. 61 и т. 3-4 ЗНСАТЕ, л. 112).